Календар

Разказ за едно залесяване

Здравейте всички, които сте решили да надникнете тук.

Няма да ви занимаваме с теми, които сами не разбираме, а ще ви запознаем с нашата успешно завършила инициатива, в която вложихме цялата си душа и усилия. Става дума за залесяването на Аязмото, което се проведе на 29.03 на изгорели площи близо до село Дъбрава. Както знаете, пожарите са голям проблем и ние имахме(и все още имаме) желанието и решителността да допринесем поне малко за справянето с тежките последици от тях.

Първоначално идеята беше да се съберат пари, с които да се закупят нужните дръвчета, но усещахме, че малко хора ще се съгласят с това. Все пак хората винаги са подозрителни, когато става дума за пари, пък било то и за такава благородна кауза. В последствие, с помощта на директора на нашето училище, на която сме много благодарни за помощта, и на различни организации, ние успяхме да си набавим необходимите фиданки и инструменти. Естествено, работата тепърва предстоеше, защото за нашата кауза ни трябваха доброволци. И то доста.

Трябваше да запознаем хората с проблема, да ги стимулираме да се включат, защото така ше допринесат за обновяването на така ценната природа. Разбира се, имахме много ядове покрай нашите приготовления. Осъзнахме, че на доста хора не им пука за това какво се случва и как то ще повлияе на по-нататъшния им живот, ако не се направи нещо.

Наистина, хубаво е да живееш за момента, но трябва да помислим за бъдещето и да гледаме да го направим възможно най-добро за нашите наследници. Не се отказвахме въпреки всичко и в крайна сметка усилията ни дадоха резултат. Благодарение на агитациите, проведени по класовете, информационните листовки, които разлепихме и, не на последно място, излагането на проблема по радиото, ние събрахме достатъчно доброволци за нашата мисия.

След като изяснихме последните подробности, ние се отправихме към мястото на пожарите.

Дупките бяха изкопани, дръвчетата сложени и ние с радост дочакахме първия дъжд, с който нашите малки фиданки да започнат своя растеж. Нагоре, към небесата. Дано имаме късмета да ги видим наистина пораснали. И да кажем: „Виж, това дърво аз го посадих...и го отгледах..като собствено дете.”

Разказът е на Зорница, 9 клас от Ромен Ролан, Стара Загора

Зорница иска да благодари на приятелите, помогнали за това, залесяването да се случи:

Искам да благодаря специално на своя съученик Георги, който даде идеята и на Николай, който ми помогна доста с подготовката. И двамата говореха заедно с мен по радиото. Благодаря и на всички, които се включиха. Без вас това нямаше да се случи."

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

1619 посещения

OFF