Календар

Становище на Коалицията “За да остане природа в България” по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България

Становище на Коалицията “За да остане природа в България” по Плана за възстановяване и устойчивост на Република БългарияДо Министерски съвет
Република България Изх.No1476/26.11.2020

Относно: Становище на Коалицията “За да остане природа в България” по Плана за възстановяване и устойчивост на Република България

Уважаеми дами и господа, Коалицията “За да остане природа в България” е изключително притеснена от избрания подход за изработване на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, изключващ от първоначалното планиране цялото общество, местните власти, бизнеса и неправителствените организации.

Коалиция “За да остане природа в България” настоява процесът за довършване на плана да продължи с максимално включване на всички заинтересовани лица, като при преработката се цели планът:

1. Да инвестира минимум 40 % от средствата в политики, свързани с биоразнообразие и климат, като делът за биоразнообразие да е минимум 7,5 %.

2. Преработката на плана да се извърши успоредно с изготвянето на стратегическата му екологична оценка.

3. Във времеви план да се приоритизират подготвителни дейности, които да са насочени към създаване на капацитет в областите, които са нови за споразумението за партньорство.

4. Да се балансира размера на програмите, като никоя от тях не надвишава 10 % от общия ресурс.

5. Да бъде балансиран Планът към различните типове бенефициенти - структури на централната власт, местни власти, държавни дружества и предприятия, бизнес, НПО и граждани, като се изведат като приоритетни частния бизнес, НПО и свободните професии.

6. Да мобилизира допълнителен национален ресурс в размер поне на 25% към средствата на ЕС.

7. Да бъде балансиран Планът по отношение формите на интервенция: строителство, доставки, услуги и развитие на човешкия потенциал.

8. Да компенсира липсата на финансиране в области, в които липсва такова от оперативните програми и ПРСР.

9. Да включи програмни мерки, отговарящи на европейските цели и принципа „никой да не бъде изоставен“ по всички направления.

10. Да приоритизира финансирането в сектори, пострадали от пандемията, но с реален принос и потенциал за развитие (култура, малък туристически бизнес и др.), както и към сектори, които са с най-висока важност в европейските планови документи и в които България изостава с десетилетия - научно-изследователски дейности, кръгова икономика, управление на отпадъците, зелен транспорт, спиране на загубата на биоразнообразие.

11. Съществуващи програми и дейности да се финансират само с цел реформиране при ясно отчитане на ползата от досегашното изпълнение.

12. Да се обвърже отпускането на средства със спазване върховенството на закона.

Мотиви:
Докато в останалите страни членки обществата дискутират от половин година какви са националните им приоритети, в България без какъвто и да е консултационен процес на 30 октомври беше представен проект на плана. Това затъмнение е индикатор, че това е план на държавната администрация, но не и на цялото общество. Показателен за това е фактът, че ресурсът е разпределен по бенефициенти както следва - 35% - държавни дружества, 20 % - централна власт, 15% общини, 15 % смесени получатели от държава, местни власти и бизнес, 10% граждани, 5% бизнес и 0% - НПО. Допълнително сме смутени от решението правителството да започне консултации с ЕК по плана от 23 ноември - дотолкова липсва воля да бъдат чути заинтересованите лица, че даже не се изчаква крайния срок за обществени консултации (29 ноември). Ние сме убедени, че приоритетното финансиране на държавни предприятия и дружества и централните администрации няма да доведе до възстановяване потенциала за растеж на икономиката, до конвергенция на доходите и до зелена и цифрова трансформация.

В предложения проект на План за възстановяване и устойчивост липсват ясна визия, обединяваща действията за възстановяване от кризата поради COVID-19 по начин, който да е основа за устойчиво развитие на страната в следващите години, както и приоритетно финансиране за реформи и инвестиции в сектори, които осигуряват жизнено важни дейности за цялото общество. Не са предложени индикатори как ще се следи за неговото изпълнение. Вместо това, на последните 2 страници в документа е дадено приложение със списък на показатели за България през 2030. Тези показатели са неясни и в голяма степен неприложими, а за такъв План - изобщо не са уместни.

Липсва анализ/оценка на секторите, които са претърпели най-тежки загуби от кризата заради централизирано наложени ограничения, както и на вече изразходвани средства, които да обосновават нуждата от и размера на бъдещи инвестиции. Заложени са най-вече реактивни действия, без те да водят до осъществяване на необходими за България реформи.

Принципът на предпазливостта и най-подходящи превантивни мерки не са достатъчно застъпени. Една бърза оценка на предвиденото по този План разпределение за изразходване на 12,16 милиарда лева европейски средства показва, че „лъвският пай“ отива за строителство - 55 % от всички средства, следван от проекти за строителство и доставки (25%), доставки на техника (15%) и услуги (5%). Това разпределение не отговаря на целите за иновативна, зелена, справедлива и свързана България. Анализът по потенциални бенефициенти също показва, че има разминаване между цели и дейности - икономическото и социално възстановяване не може да се постигне ако бизнесът и гражданите са получатели едва на една пета от ресурсите на плана.

Няма принципно разграничаване на изразходването на средства по този План и по Програмите за използване на средства от европейските фондове и програми.

В Плана е заложено продължаване на финансирането по досегашни програми и дейности, като енергийната ефективност, без да има доказателства за постигнати цели и оценка на ефективността им до момента. Например до момента не са публични анализи какво постигна програмата за енергийна ефективност на сгради до момента - какви спестявания на ресурс за домакинствата и какви спестени количества енергия постигна България с досегашните милиарди инвестирани в програмата?
Изключително е притеснително как в стълба Зелена България се отделят за строителство 4,359 млрд. лв от общо 4,499 ( или 97 %) Считаме отделените за биоразнообразие 0.8% от бюджета на стълба за подигравка към и без друго неглижирания проблем свързан с катастрофалната загуба на биологично разнообразие у нас през последното десетилетие. Липсата на каквито и да е било средства за възстановяване на ключови екосистеми е неразбираемо, отчитайки ръководствата на ЕК за подготовка на националните планове. Също така е неразбираема липсата на думите “гори” и “горско стопанство” в целия документ.

Климатичната криза дори не е спомената в представянето на плана като цел за преодоляване, макар че заявката е да се следват приоритетите на Целите за устойчиво развитие на ООН, а от там и рамката на Националната програма за развитие 2030 г. Промените в климата са термин, цитиран като обосновка за разходването на близо 4 млрд. лв. по две инфраструктурни направления и нищо повече. Подмяната на целите за климата с наливане на 3 милиарда за енергийна ефективност и 848 милиона за хидромелиоративна инфраструктура показва непознаване на темата.

Ние от Коалицията “За да остане природа в България” сме изненадани от липсата на прилагане на Директивата за стратегическа екологична оценка по отношение Плана за възстановяване и устойчивост, независимо че само предвидените 848 милиона за хидромелиорации правят задължително процедурата по изготвяне на екологична оценка задължителна.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

766 посещения