Календар

Становище на Коалиция 'За да остане природа в България' по проект за Закон за концесиите

Становище на Коалиция 'За да остане природа в България' по проект за Закон за концесиитеВъпреки нашето становище Парламентът прие вече на първо четене Закона за концесиите, а в последните си дни на 19 или на 20-ти януари се готви да го приеме и на второ! Коалиция "За да остане природа" призовава депутатите да не приемат закона в този му вид и той да бъде подложен на много сериозна преработка и редакция! Призовахме ги още през месец май миналата година, но без резултат. Дали ще бъдем свидетели на поредния подарък за олигархията? Вижте по-долу нашето становище по въпроса:

В становище с ВХ № 08.10-59 от 3 май 2016 от Коалиция "За да остане природа в България" по Закона за концесиите се казва:
На първо място, прави впечатление, че законопроектът е една смесица от текстове и концепции от Закона за концесиите (ЗК - от 01.07.2006 г.), Закона за публично-частните партньорства (ЗПЧП - от 01.01.2013 г.) и Директива 2014/23/ЕС от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия. В резултат на това е създадена една нова, крайно сложна и противоречива концепция за „концесиите”, чиято най-отчетлива характеристика е създаването на условия за облагодетелстване на концесионера чрез редица права, включително такива водещи до „скрита приватизация“ на публичните ресурси.

Такова е например правото на концесионера (вкл. на трети лица!!) да придобива собствеността върху възложените от държавата и общините строежи за задоволяване на обществени нужди (чл. 9, чл. 15), както и собствеността върху допълнително изградените законни и незаконни строежи във или в съседство на концесията (чл. 16). Съчетано с предложението да няма нормативно определен максимален срок на концесиите за строителство и за услуги (т.е. отпада досегашния срок от 35 г.), законопроектът създава условия за безсрочен и цялостен контрол на частни лица върху управлението на публичните ресурси и имоти, какъвто вече се наблюдава при концесията за ски зона Банско в НП Пирин.

На второ място, концесионерът получава неограничени права и върху прилежащите на концесията съседни територии и публични мрежи на техническата инфраструктура, което е в притововес с обществения интерес и интереса на другите ползватели на тези територии и мрежи (чл. 16).

На трето място, за разлика от досегашния ЗК и в противоречие с обществения интерес, настоящият законопроект освобождава концесионерът от потенциалното задължение да извършва концесионни плащания към държавата/общината при концесии за строителство или услуги, при които концесионерът получава приходи от стопанската дейност.

На четвърто място, смесването на ЗК и ЗПЧП води до противоречие с Директивата за концесиите, съгласно която при концесиите концесионерите получават приходите от експлоатацията на обекта на концесия и носят оперативния риск. В чл. 22 на законопроектът обаче се предвижда възможност концесиионерът да е дружество с участието на държавата или общината и това дружество да се разпорежда с публично имущество, което означава, че оперативния риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган, както е разписано в досегашния ЗПЧП. В резултат на смесването на двете концепции за „концесиите“ по досегашния ЗК и за „публично-частните партньорства“ по смисъла на досегашния ЗПЧП е довело и до смесване на процедурите за избор на концесионер – освен чрез открити конкурси, концесиите ще се раздават и чрез предварителен подбор и договаряне с кандидатите. Въпреки че процедурите за избор на частен партньор при ПЧП са по-гъвкави поради това, че при дейностите по ЗПЧП няма приходи от потребителите на услугата от обществен интерес и съответно рискът е поделен между публичния и частния партньор, то при условията на висока корупция в държавата всяка субективна намеса в процедурите за избор на концесионер е предпоставка за ограничаване на конкуренцията за сметка на фаворизирани фирми.

На пето място, със законопроекта се предлага отговорността за отдаването на концесиите да се прехвърли от колективните органи - Министерският съвет и общинските съвети върху отделни министри и кметове, с което процедурата става по-непрозрачна и необективна. Прави впечатление, че съветите запазват право да одобряват всички решения по концесиите (обявяваването на конкурсите, прекреатяването и измененията на концесиите) с изключение на най-важното и корупционно чувствително решение – за избора на концесионер.

На шесто място, въпреки че този закон касае реализирането на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси, в него не е предоставена никаква възможност за отчитане на общественото мнение и интерес от възлагането на експлоатацията на тези публични блага от частни лица. Законопроектът не предвижда никакви процедури, които да създават условия на българските граждани, като съсобственици на държавната и общинска собственост, да изразят мнение.

В крайна сметка, изключително спорно е доколко законопроектът транспонира по-добре Директивата за концесиите спрямо съществуващия ЗК, особено предвид смесването на концепции от ЗК и ЗПЧП, както и предвид липсата на пълна транспоизиция на Директивата и отпадането на ключови текстове и постановки от досегашния ЗК.

Поради горното, считам, че тези ключови промени трябва да бъдат подложени на широк дебат и реални обществени консултации по Закона за концесиите извън празничния период на Великден и Гергьовден, с участие на авторите на проектозакона и заинтересованата общественост. Настоявам Министерски съвет в съответствие с приетите от Народното събрание на 20.04.2016г. промени в Закона за нормативните актове да:
1. удължи срока за обществени консултации поне с 14 работни дни след празниците,
2. да предостави за обсъждането на проектозакона възложения от МС анализ на действащите коцнесии и пълна оценка на въздействието на законопроета върху всички икономически сектори и свързано законодателство.
Независимо от всичко, приложено представяме следните коментари и предложения за промени в ключови текстове на законопроекта, с което да се защити максимално обществения интерес и да се премахнат противоречивите текстове:


- Създава се нов чл. 8а:

„Чл. 8а. (1) За предоставеното право на експлоатация на обекта на концесията може да се предвиди задължение на концесионера да извършва към концедента концесионно плащане.
(2) Размерът на концесионното плащане се определя във всеки конкретен случай в зависимост от:
- 1. икономическата изгода, която концесионерът ще получи от концесията;
- 2. справедливото разпределение на икономическата изгода между концедента и концесионера;
- 3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 01.09.2012 г.) постигането на социално приемлива цена на услугите, предоставяни с обекта на концесията.
(3) Редът и сроковете за извършване на концесионното плащане се определят с концесионния договор.

Мотиви: В своите мотиви авторите на проекто-закона твърдят, че концесионните плащания към концендента биха се включили в разходите на концесионера по изпълнението на дейностите и като резултат ще доведат до повишаване на цената на строителството и/или на услугите, включени в предмета на концесията. Тази хипотеза обаче не е вярна когато инвестициите се извършват от концесионера и цената на услугите, които се предоставят чрез обекта на концесия, се определят от пазара. В Директивата този институт не е предвиден, тъй като съгласно чл. 16 от Директивата същата не се прилага за концесии, ако дейността е пряко изложена на конкуренция. Но такава клауза в проекто-закона липсва.

- Създава се нов чл. 8б:

„Чл. 8б (1) В договора за концесия може да се предвиди компенсация, която се извървша чрез заплащане от концедента на концесионера на част от разходите за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията или за управление на услугата от обществен интерес.
(2) Компенсацията по ал. 1 не освобождава концесионера от поемане на риска по изграждането и поддържането на обекта и по управлението на услугата и се допуска при необходимост от:
1. постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес, или
2. възстановяване обекта на концесията след случай на непреодолима сила.
(3) Компенсацията за изграждане, управление и поддържане на обекта на концесията се дължи след въвеждане на обекта в експлоатация и се извършва само за времето, в което обектът е в наличност.
(4) Компенсацията за управление на услугата се извършва само за времето, в което услугата от обществен интерес е в наличност.

Мотиви: В чл. 5, ал. 1 на Директивата за концесиите, както и в досегашния ЗК, се сочи че при концесиите за строителство или за услуги, възнаграждението на концесионера се състои само от правото на експлоатация на строителството/услугите, предмет на договора, или от това право в съчетание с компенсация;

- Създава се нов чл. 8в:

„Чл. 8в. Възможността за извършване на компенсация и на концесионно плащане се определя с решението за откриване на процедура за предоставяне на концесия в зависимост от икономическата ефективност от експлоатацията на обекта на концесията, определена на базата на:
1. срока на концесията, и
2. прогнозираните разходи за изграждане, управление и поддържане на обекта или за управление на услугата и приходи от експлоатацията.”

Мотиви: виж мотивите към чл. 8а и 8б.


- В чл. 9 (3) се заличава текста „и може да извършва строителство за своя сметка, освен ако не е забранено от концендента“.

„чл. 9 (3) Икономическият оператор е длъжен да опазва и поддържа обекта на концесията като изпълнява предложената инвестиционна програма и може да извършва строителство за своя сметка, освен ако не е забранено от концедента.“

Мотиви: В законопроектът и съществуващия досега ЗК, извършването на строителство при концесии е допустимо единствено когато строежът е обект или част от обекта на концесията, т.е. когато концесията е за строителство. Поради това, „концесията за ползване“ с разрешено строителство всъщност представлява прикрита „концесия за строителство“, като строителството просто не е възложено от публичния орган. Всяко строителство, което не е възложено от публичния орган, представлява приращение, което в крайна сметка трябва да стане собственост на собственика на земята, тъй като в противен случай след изтичане на концесията ще е налице частен строеж върху публична земя без право на строеж, което е абсурдно. Поради това, в досегашния ЗК, при концесиите за услуги (вкл. новопредложените концесии за ползване“ се допуска единствено поставяне на преместваеми обекти и съоръжения и свързаването им със съществуващите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура с временни връзки. Всяко застрояване за частни цели на публичните имоти променя безвъзвратно техния характер в нарушения на публичния интерес.


- В чл. 15 (3) се премахва текста „на концесия за строителство и“.

„чл. 15 (3) Обектът на концесия за строителство и на концесия за услуги може да е собственост на държавата или на община, както и собственост на концесионера или на трето лице.“

Мотиви: Недопустимо е законопроектът да позволява да се предоставя концесионно право върху публичен имот със съществуващ строеж на трето лице (вкл. кандидат-концесионер), за който строеж се предполага, че вече съществува друго вещно право – право на строеж. Това никога не е било допускано досега в ЗК. Включването в концесията на имоти, върху които трети лица или дори кандидат-концесионера притежават други права задължава тези лица да бъдат страна по концесионния договор, което не е предвидено в закона и не създава условия за свободна конкуренция. Още по-недопустимо е обектът на концесията за строителство след изграждането му да остане собственост на концесионера или на трето лице, тъй като това противоречи на целите на закона – възлагането на строеж чрез концесия в полза на публичния орган.

- В чл. 16 следва да отпаднат текстовете, отнасящи се до „принадлежности“:

„чл. 16. (1) При концесия за строителство концедентът заедно с обекта на концесия определя и концесионна територия. При концесия за услуги концесионна територия се определя само когато това следва от естеството на обекта на концесия. Заедно с обекта на концесия концедентът може да определи и една или повече принадлежности.
(2) Концесионна територия е поземленият имот или имоти, или част от поземлен имот, върху който е разположен обектът на концесията.
(3) Принадлежност е територията, прилежаща към обекта на концесията или към концесионната територия, прилежащата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, и всяка друга самостоятелна вещ, които осигуряват безпрепятствено, нормално и безопасно функциониране на обекта на концесията или на предоставянето на услугите, както и територии извън обекта на концесията, които не са физически свързани с обекта на концесията, но са необходими за изпълнението на дейностите по концесията.
(4) До прекратяването на концесионния договор страните по него не може да се разпореждат с целия или с част от обекта на концесията, включително с негова принадлежност.
(5) Приращенията и подобренията върху обект на концесия или, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им.
(6) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия и на негова принадлежност, които са частна държавна или общинска собственост, се урежда с концесионния договор.
(7) Когато обектът на концесия е собственост на концесионера, с концесионния договор се урежда собствеността върху него след прекратяването на концесионния договор, включително дали концедентът има право да придобие собствеността върху обекта, както и цената на придобиването или начинът на нейното изчисляване.“

Мотиви: Концепцията за „принадлежност към обект на концесия“ внедрена в ЗК през 2008 г. на практика създава условия за безкрайно свободно тълкуване на това що е „принадлежност“ и на съответните разпоредби и дори за „скрита приватизация“ на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и съседни публични имоти. По-конкретно тази концепция създава условия за злоупотреби (застрояване, ползване, заграждане, ограничаване движението на трети лица и т.н. в съседни на концесията територии) и за неограничено предоставяне на права на концесионерите върху територии, които са извън концесионната територия. Ако дадена „прилежаща“ територия или техническа инфраструктура е крайно важна за функционирането на обекта на концесия или на предоставените услуги, то тази територия следва да е част от концесията (както се предвижда в чл. 13 (3) от ЗК (ДВ, бр. 45 от 2012 г.)). Няма никаква логика и правно основание даден строеж да бъде „обект на концесията“ без прилежащите нему в рамките на концесионната територия части от системите за водоснабдяване, отвеждане на отпадни води, топлоснабдяване, електроснабдяване, газоснабдяване или електронни съобщения. Също така, няма никаква логика и правно основание, концесионерът да има извънредни права върху общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура извън концесионната територия, доколкото право да използват услугите на тези общи мрежи и съоръжения имат всички собственици и ползватели, до които достигат. Съгласно предложената концепция, „принадлежност“ може да е и довеждащият електропровод от АЕЦ Козлодуй, водопровод от язовир „Х“ и т.н. Концепцията за „принадлежност“ създава условия и за изграждане и узаконяване на незаконни строежи (виж алинея 5 и 6 на чл. 16), каквито са например водохващанията и водопроводите за изкуствен сняг или противолавинните съоръжения, изградени от Юлен АД извън границите на концесията за ски зона Банско. Ако конкретна прилежаща инфраструктура е крайно важна за концесията, то нейното ползване се гарантира, чрез договори със собствениците на въпросната инфраструктура, ако не е незаконна, така както правят всички ползватели.


- В чл. 16 (5) се заличава думата „публична“, а алинея (6) се заличава.

„чл. 16. (5) Приращенията и подобренията върху обект на концесия или, върху концесионната територия или върху принадлежност, които са публична държавна или общинска собственост, стават собственост на държавата, съответно на общината, от момента на възникването им.
(6) Собствеността върху приращенията и подобренията на обект на концесия и на негова принадлежност, които са частна държавна или общинска собственост, се урежда с концесионния договор.

Мотиви: Без значение дали е публична или частна държавната или общинска собственост на обект на концесия, всяко приращение или подобрение следва задължително да става собственост на концендента (чл. 92 от ЗС), тъй като в противния случай се допуска скрита приватизация на публичното имущество или съществуването след прекратяване на концесията на строежи на частни лица върху публична собственост без право на строеж.

- В чл. 16 (7) след концесия се добавя думата „за услуги“:

„чл. 16 (7) Когато обектът на концесия за услуги е собственост на концесионера, с концесионния договор се урежда собствеността върху него след прекратяването на концесионния договор, включително дали концедентът има право да придобие собствеността върху обекта, както и цената на придобиването или начинът на нейното изчисляване.

Мотиви: Както бе посочено по-горе, придобиването на обект на концесия за строителство представлява скрита приватизация на публични строежи/сгради/обекти от първостепенно обществено значение, което не трябва да се допуска чрез този закон.


- В чл. 20 (2) след думата дружество се заличава текста „или с публично-частно дружество“ (сходно и в следващите алинеи), а чл. 22 следва да отпадне и да бъде предмет на ЗПЧП.

„чл. 20 (2) Концесионният договор се сключва с участника, определен за концесионер, а в случаите, определени в този закон – с проектно дружество или с публично-частно дружество.“


Чл. 22. (1) Концедентът може да предвиди концесионният договор да се сключи с публично-частно дружество.
(2) Публично-частно дружество се учредява за целите на сключване на концесионен договор във формата на капиталово търговско дружество, в което съдружници или акционери са участникът, определен за концесионер (частен съдружник) и държавата, община или определено от концедента публично предприятие (публичен съдружник).
(3) Публично-частното дружество се управлява от частния съдружник. Публичният съдружник също може да участва в управлението.
(4) Публичният съдружник, независимо от дела му в капитала, има блокираща квота при вземането на следните решения:
1. изменение на устава или на дружествения договор;
2. увеличаване и намаляване на капитала;
3. сключване на сделките по чл. 236, ал. 2 от Търговския закон;
4. извършване на разпоредителни сделки с имущество - предмет на непарична вноска на публичния съдружник;
5. преобразуване и прекратяване на дружеството.

Мотиви: Съгласно Директивата за концесиите концесионерите получават приходите от експлоатацията на обекта на концесия и носят оперативния риск, което означава че концесионерът не може да е дружество с участието на държавата или общината защото така оперативният риск се прехвърля частично обратно върху публичния орган. Така например, с чл. 22 от законопроекта се дава възможност концесиионерът да се разпорежда с публично имущество собственост на публичния партньор, което реално води до прехвърляне на риска върху публичния орган. Подобно партньорство следва да остане предмет на досегашния ЗПЧП.

- В чл. 34 (4) се заличава думата „за ползване“:

„чл. 34 (4) Максималният срок на концесия за ползване не може да бъде по-дълъг от 25 години, освен ако със закон не е предвиден друг срок.

Мотиви: Липсата на краен срок за концесиите за строителство и за услуги създава условия за безсрочно налагане на частен контрол и дори собственост върху публични ресурси. Съгласно съображение 52 от Директивата фиксираният срок на концесиите има за цел предотвратяване на затваряне на пазара и ограничаване на конкуренцията. Тъй като срокът на концесиите е обвързан със срока за изплащане на инвестициите, то при условията на динамични пазари и бързо развиващи се технологии всякакви инвестиции в публични строежи или услуги, които не могат да се изплатят и да доведат до доход за повече от 25 г., са абсолютно неприемливи. Поради това срокът на всички концесии следва да е до 25 г.


- В чл. 37 (4) след думата „концесионер,“ се добавя думата „за сключване,“:

„Чл. 37. Министерският съвет определя държавната политика за концесиите, като:
2. одобрява решенията на концедентите за държавните концесии за откриване на процедурите за определяне на концесионер, за сключване, за изменение и за прекратяване на концесионните договори за държавните концесии;

Мотиви: Разпореждането с държавно имущество чрез концесии, особено когато е обвързано със сложни финансово-икономически, социални и често екологични аспекти, които са предпоставка и за сериозни корупционни практики, следва да се извършва изцяло под надзора на министерския съвет. Носенето на пряка отговорност от компетентен министър може да е приемливо, но няма логика най-чувствителния корупционен момент при една концесия, а именно сключването на концесията, да не е обект на контрол от министерския съвет, за разлика от етапа на откриване на концесията или изменението или прекратяването й.

- В чл. 40 (2) след думата „концесионер,“ се добавя думата „за сключване,“:

„Чл. 40. (2) Общинският съвет:
1. одобрява решенията на кмета на общината за откриване на процедурите за определяне на концесионер, за изменение и за прекратяване на концесионните договори;“

Мотиви: Разпореждането с общинско имущество чрез концесии, особено когато е обвързано със сложни финансово-икономически, социални и често екологични аспекти, които са предпоставка и за сериозни корупционни практики, следва да се извършва изцяло под надзора на общинските съвети. Носенето на пряка отговорност от кмет може да е приемливо, но няма логика най-чувствителния корупционен момент при една концесия, а именно сключването на концесията, да не е обект на контрол от общинските съвети, за разлика от етапа на откриване на концесията или изменението или прекратяването й.

- Чл. 52 (1) се изменя изцяло:

„Чл. 52. (1) Процедурите за определяне на концесионер за концесиите с трансграничен интерес са открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог. Концесионерът се определя чрез открита процедура.“

Мотиви: В резултат на смесването на двете концепции за „концесиите“ по досегашния ЗК и за „публично-частните партньорства“ по смисъла на досегашния ЗПЧП е възникнало смесване на процедурите за избор на концесионер. Тъй като договарянето на ПЧП по ЗПЧП касае дейности, при които няма приходи от потребителите на услугата от обществен интерес и съответно рискът е поделен между публичния и частния партньор, процедурите за избор на частен партньор са по-гъвкави. Смесвайки двете концепции за „концесиите“ и „ПЧП“ води до смесване на процедурите за избор на концесионер, в резултат на което законопроектът предлага отдаването на концесии да става освен чрез открит конкурс, също така и чрез договаряне. В условията на висока корупция в държавата всяка субективна намеса в процедурите за избор на концесионер е предпоставка за ограничаване на конкуренцията за сметка на фаворизирани фирми, поради което досега отдаването на концесии се е извършвало единствено чрез открит конкурс по ЗК. Поради това, с цел ограничаване на корупцията определянето на концесионер следва да остане по най-прозрачния и обективен начин – чрез открита процедура.


- В чл. 56 (1), в чл. 57 (2) и в чл. 58, ал. 2, т.3 след текст „финансово-икономически“ се добавя „, социално-икономически, екологични“:

„чл. 56. (1) Предложението на икономическия оператор за възлагане на концесия съдържа описание на предмета и на обекта на концесията, обосновка и финансово-икономически, социално-икономически и екологичен анализ.“

„чл. 57 (2) Според предмета и сложността на концесията при подготвителните действия може да се изготвят правен, технически, финансово-икономически, социално-икономически, екологични и други анализи.

„чл. 58 (2) Обосновката съдържа най-малко определяне и мотивиране на:
3. минимални функционални, финансово-икономически, социално-икономически, екологични и правни изисквания за осъществяване на концесията, които формират характеристиките и показателите на строителството и/или на услугите, включени в предмета на концесията и на които трябва да отговарят предварителната оферта и/или офертата;”

Мотиви: Тъй като концесиите засягат ресурси или обекти от значим обществен интерес, следва всяко разпореждане с публично имущество с цел концесиониране да е обосновано не само от финансово-икономическа, но и от социално-икономическа и екологична гледна точка. Например, всяка концесия в защитена територия или в обект - изключителна държавна собственост има вероятност да е финансово атрактивна, но социално или екологично неприемлива.

- В чл. 57 (3) се добавя второ изречение:

„чл. 57 (3) При концесия, с която се възлага строителство вместо технически анализ може да се изготви инвестиционно предложение, което съдържа прединвестиционно проучване, задание за изработване на инвестиционен проект или идеен, или в друга фаза инвестиционен проект. Инвестиционното предложение се процедира по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

Мотиви: С цел спестяване на ресурси и време, при обосновката на всяка концесия следва да предварително да се извършат процедурите по ЗООС и ЗБР, които да изяснят допустимостта и ограниченията по отношение реализацията на концесията (виж чл. 21 (3) от ЗК).

- В чл. 58 се създават нова алинея 3:

„чл. 58 (3) Към обосновката се прилагат документи за резултата от съответната процедура по глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие, когато такава е проведена.“

Мотиви: Съгласно съображения 55, 58 и 64 от Директивата за концесиите и с цел спестяване на ресурси и време, при обосновката на всяка концесия следва да предварително да се извършат процедурите по ЗООС и ЗБР, които да изяснят допустимостта и ограниченията по отношение реализацията на концесията (виж чл. 21 (3) от ЗК).

- В чл. 58 се създават нова алинея 4, а предложената алинея 3 става алинея 5:

„чл. 58 (4) Обосновката за концесията с приложените анализи се публикува за обществено обсъждане на интернет-сайта на концендента. В едномесечен срок от публикуването на обосновката заинтересованата общественост може да изрази становище.“

Мотиви: Във връзка с изискването на Директивата за концесиите за пълна прозрачност и тъй като концесиите засягат ресурси или обекти от значим обществен интерес, следва всяко разпореждане с публично имущество с цел концесиониране да е предварително оповестено и поставено на минимално общствено обсъждане или консултации. Доколкото всеки гражданин „притежава“ дял от публичните ресурси или обекти в държавата, би следвало неговия глас да бъде чут при разпореждането с тези ресурси/обекти, особено когато концесията засяга обект от най-голямо обществено значение, каквито са защитените територии, обектите изключителна държавна собственост и други.

- Чл. 64 се заличава:

„Чл. 64. При концесиите без трансграничен интерес концедентът може да не поставя изисквания към професионалните или техническите възможности на икономическите оператори, и/или към тяхното финансово и икономическо състояние.“

Мотиви: Не допустимо е само поради факта, че дадена концесия не е от европейско значение, държавата ни да не поставя изисквания за професионални или технически възможности на икономическите оператори. Защитата не само на европейския, но и на българския обществен интерес изисква концесиите да се отдават на икономически оператори, които отговарят на най-строгите изисквания на закона.

- В чл. 68 (3) след думата „качество,“ се добавя „социални и екологични съображения,“:

„чл. 68 (3) Критериите за възлагане съдържат функционални и технически показатели и параметри, ниво на качество, социални и екологични съображения, изисквания или мерки, които са свързани с конкретното строителство или услуги или с изпълнението на концесионния договор. Критериите за възлагане може да се отнасят до фактори, които не са само икономически, но влияят върху стойността на офертата от гледна точка на концедента и му позволяват да определи общата икономическа полза от възлагането на концесията.“

Мотиви: Съгласно съображение 64 от Директивата за концесиите в процедурите за възлагане на концесии следва да бъдат отразени социалните и екологичните съображения въз основа на критериите за възлагане или условия за изпълнение на концесията, свързани със строителството или услугите.

- В чл. 73 се добавя нова алинея 3, а настоящата алинея 3 става алинея 4:

„чл. 73 (3) В обявлението могат да се посочат обстоятелства, които могат да доведат до нарушаване на икономическия баланс без да се считат за оперативен риск:
1. промени в конкретно законодателство или актотве на регулаторни органи, които могат да доведат до промени в условията за финансиране, строителство, управление или поддържане на обекта на концесията и/или условията за предоставяне на услугите;
2. непреодолими сили, в резултат на които трайно се преустановят дейности по договора;
3. погиване на целият или част от обекта на концесията или настъпване на обективна невъзможност за неговото ползване по предназначение, освен в случаите, когато погиването или обективната невъзможност се дължат на виновно действие или бездействие на концесионера;
4. възникване на конкретна опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за живота и здравето на гражданите, за околната среда, за защитените територии, зони и обекти и за обществения ред.

Мотиви: Съгласно директивата за концесиите, всички основания за промяна на един концесионен договор следва да са ясни на всички участници в началото на конкурса за концесията, с което да не се допуска възможността да се изменя концесионния договор поради настъпването на оперативен риск.

- В чл. 117 се добавя нова алинея 4:

„чл. 117 (4) Решението за определяне на концесионер се приема след одобрение от Министерския съвет, съответно от общинския съвет.“

Мотиви: Виж мотиви към чл. 37 и чл. 40.

- В чл. 124 (2) след думата „определят“ се добавя „посочените в обявлението за концесията“:

„Чл. 124. (2) С договора може да се определят посочените в обявлението за концесията обстоятелства от фактически или правен характер, свързани с обекта на концесията, строителството и/или услугите, при настъпването или изменението на които може да се наруши икономическият баланс на концесията.

Мотиви: Съгласно директивата за концесиите, всички основания за промяна на един концесионен договор следва да са ясни на всички участници в началото на конкурса за концесията, с което да не се допуска възможността да се изменя концесионния договор поради настъпването на оперативен риск.

- В чл. 138 се добавя нова алинея 5:

„чл. 138 (5) При изменения на концесии с трансграничен характер се публикуват обявление за това в Официален вестник на Европейския съюз“

Мотиви: Изискване на чл. 43, ал. 1 от Директивата за концесиите.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

2675 посещения