Календар

Защитена зона „Калиакра”

През последното десетилетие на територията на Защитена зона и Орнитологично важно място „Калиакра“ се случи най-мащабното унищожаване на степи от 1950 г. насам. В района на защитената зона е регистриран най-силен инвеститорски интерес в цяла Приморска Добруджа. На тази територия има инвестиционен интерес още от края на 2007 г., като през годините интересите се променят – от ваканционен комплекс с голф, през жилищно и ваканционно строителство, фотоволтаични и вятърни паркове и овощни градини. Имотите са раздробявани на части, променяно е предназначението на земите и са подавани отделни инвестиционни предложения с цел да се избегне една обща оценка, която би показала реалните мащаби на въздействие върху природата в защитената зона. Към края на 2014 г. на територията й са регистрирани общо 482 проекта, като се изключат тези, които към тази дата са обявени като изгубили давност (общо 15 проекта). Към март 2015 г. основната част от реализираните проекти са тези, свързани с ветрогенератори и овощни градини в централната и северната част на защитената зона. Основната част от одобрените, но не реализирани проекти е концентрирана по крайбрежието между Каварна и нос Калиакра и между селата Свети Никола и Тюленово.

Природата на Калиакра
Защитена зона и Орнитологично важно място (ОВМ) Калиакра е единственото място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ. Тук са и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. Поради уникалния ландшафт, застрашените местообитания, растителни и животински видове, нос Калиакра, скалистите брегове и прилежащите към тях степи и крайбрежни води са поставени под защита – носът е обявен за строг резерват „Калиакра”, а част от скалите и крайбрежните степи – за защитена местност „Яйлата”. Районът на Калиакра е обявен за Орнитологично важно място (ОВМ), поради значението му за птиците. През 2007 г. част от ОВМ Калиакра е включена в Натура 2000 като защитена зона за птици, а едва през 2013 г. цялата територия на ОВМ е включена в Натура 2000. Крайбрежните райони са определени като защитена зона за местообтанията „Комплекс Калиакра”.

Районът обитават характерни степни видове птици – совоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулиги, 4 вида каменарчета, розов скорец. За оцеляването на първите три вида, Калиакра е от изключително значение, защото тук те са с най-високи числености за страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче (81%) е концентрирана в ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената у нас колония на средния корморан. С откритите биотопи са свързани и редица хищни птици, като белоопашатия мишелов, обикновената ветрушка, сокола орко, късопръстия ястреб, бухала и др. В морската акватория на Калиакра са регистрирани най-големите в България ята на средиземноморския буревестник.

Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на единият от двата най-интензивни прелетни пътища в Европа – Via Pontica. Над Калиакра всяка есен преминават значителни количества реещи се птици – до 200 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 10 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол и царски орел. Поради специфичното геогафско положение на Калиакра, както и поради постоянните ветрове, при срещата на птиците с морето по пътя им на юг, те се задържат дълго време в района с цел да преодолеят въздушните течения и да се върнат над сушата, както и за да набират височина. На територията на ОВМ Калиакра спират за почивка и хранене и многобройни ята прелетни пойни птици, пъдпъдъци и световно застрашения ливаден дърдавец. Тези птици са основно нощни мигранти. Над 50 000 пойни птици са регистрирани по време на есенна миграция само през светлата част на деня. В района на Калиакра зимуват значителни количества водолюбиви птици, основно гъски, които се задържат от декември до март.

Инвестиционна заплаха
Към края на 2014 г. на територията на ЗЗ Калиакра са регистрирани общо 482 проекта, като се изключат тези, които към тази дата са обявени като изгубили давност (общо 15 проекта). Двадесет и шест от проектите са свързани с изграждане на ветрогенератори. От предвидените в тях общо 147 ветрогенератора вече са изградени и оперират 102 турбини, други 11 са в строеж, 26 са одобрени, но не изградени и 8 са в процедура по ОВОС. Изтичането на давността на 14 проекта предотврати възможността за изграждане на 27 ветрогенератора в защитената зона. Ветропарковете са одобрени в район, където съществува висок риск за птиците, без ОВОС или чрез процедури по ОВОС, но на базата на непълни доклади с лошо качество. Вече опериращите ветрогенератори причиняват гибелта на застрашени видове птици като розов пеликан, сив жерав, бухал, белоглав лешояд, обикновен мишелов и прогониха червеногушата гъска от местата й за хранене в района около Калиакра. Доказано е също, че ветрогенераторите са основната причина за загуба на местообитания на този вид в Приморска Добруджа. Също така те представляват бариера по прелетния път на птиците – както на грабливите, така и на водолюбивите птици. Вятърните паркове, изградени в степите около село Българево доведоха до унищожаване и значително влошаване на приоритетни за опазване и строго защитени местообитания – Понто-сарматски степи, като е засегната площ от над 180 ха. Въпреки предприетите през 2012 г. мерки за спиране на нови проекти за ветрогенератори и определяне на срок на давност на взетите решения за одобряване на ветрогенератори, на територията на ОВМ и защитена зона Калиакра е документално възможно да бъдат изградени още 45 ветрогенератора, а в околните територии над 200 ветрогенератора, което ще задълбочи още повече проблема със значителните въздействия върху птиците и местообитанията им.

458 проекти, различни от ветрогенератори, попадат изцяло или частично в ОВМ и защитена зона Калиакра. Всички те са одобрени с преценката, че не е необходимо извършването на ОВОС. За част от тях са протекли процедури по Оценка на съвместимостта с предмета и целите на Натура 2000, на са одобрени на базата на непълни доклади с лошо качество. До края на 2014 г. са реализирани 11 проекта, от които 3 са в сектора на селското стопанство (създаване на овощни градини и напояване на лозя), 5 енергийни проекти, свързани с изграждане на инфраструктура за ветрогенератори (включително тази на ВЕП „Свети Никола”), 3 проекта за курортно застрояване и 1 проект за аквакултури в крайбрежните морски води. Реализираните проекти обхващат 288,7 ха сухоземна територия. Част от тези проекти са създаването на овощни градини на мястото на понтосарматски степи и обработваеми земеделски земи, като унищожаването на тези важни местообитания бе осъществено при разходване на публични средства от европейските фондове. Макар институциите да отричат, на практика са безвъзвратно унищожени 26,4 ха степни местообитания от реализирането на въпросния проект. Други 6 проекта, свързани с курортно строителство, транспорт, земеделие и управление на отпадъците вероятно също са осъществени. Те обхващат 5,9 ха. Други 259 проекта са одобрени, но не са реализирани. Те обхващат 550,2 ха, от които 68,9 ха са крайбрежни морски води Почти всички от тях (82%) са свързани с курортно застрояване.

Към март 2015 г. основната част от реализираните проекти са тези, свързани с ветрогенератори и овощни градини в централната и северната част на защитената зона. Основната част от одобрените, но не реализирани проекти е концентрирана по крайбрежието между Каварна и нос Калиакра и между селата Свети Никола и Тюленово.

Закононарушения
Поради значителния риск за птиците по миграционния им път в района на Калиакра в резултат от изграждане на ветрогенератори, от 2006 г. Бернската конвенция откри наказателен файл и година по-късно одобри препоръка 130(2007) за необходимите стъпки, които страната ни трябва да предприеме, за да изпълни ангажиментите си съгласно Бернската конвенция и да предотврати създаването на рискове за птиците по миграционния им път. Заради нарушаването на европейското природозащитно законодателство при одобряването на проекти в района на защитената зона, тя е обект на наказателната процедура 4260/2008, по която има заведено дело в Европейския съд (С-141/14).

През 6 юни 2008 г. ЕК отправи официално уведомително писмо до България, в което я прикани да преустанови установените нарушения на задълженията, произтичащи от директивата за птиците. Тъй като не е удовлетворена от различните отговори, предоставени от България, на 1 декември 2008 г. ЕК изпраща второ официално уведомително писмо, в което изисква да бъдат преустановени нарушенията на задълженията спрямо директивата за местообитанията, доколкото страната е разрешила изграждането на множество вятърни генератори в границите на зоната "Калиакра". На 30 януари 2009 г. България отговаря на тези писма, а след това няколко пъти изпраща допълнителна информация.

На 30 септември 2011 г. ЕК връчва на България трето, допълнително официално уведомително писмо, в което, от една страна, обединява двете предходни писма, а от друга отправя нови искания, свързани с териториите на зоните "Калиакра", "Белите скали" и "Комплекс Калиакра". В това писмо се поставят две групи въпроси - за недостатъчния географски обхват на територията на зоната "Калиакра" и за въздействието на някои проекти.

На 30 януари 2012 г. България уведомява ЕК, че по-голямата част от изброените от нея проекти са одобрени преди присъединяването на страната към ЕС или преди включването на съответните зони в мрежата "Натура 2000", поради което правото на ЕС не се прилага към тези територии.

С писмо от 22 юни 2012 г. ЕК издава мотивирано становище, в което приема, че България не е изпълнила задълженията си, произтичащи от директивата за птиците, от директивата за местообитанията и от директивата за оценката на въздействието на някои обществени и частни проекти върху околната среда.
България отговаря на мотивираното становище и въз основа на някои допълнителни сведения уведомява ЕК, че е взела мерки за отстраняване на установените проблеми. ЕК намира, че положението остава незадоволително и на 24 март 2014 г. предявява иск пред Съда на ЕС.
В продължение на близо 6 години (до 2013 г.) България не изпълни и ангажимента си по Директивата за птиците да обяви изцяло територията на Орнитологично важно място (ОВМ) Калиакра като защитена зона от Натура 2000, за да се опазят зимуващата червеногуша гъска и хиляди мигриращи птици като белият щъркел и редки хищни птици.

С индивидуална заповед ЗЗ „Калиакра” е обявена едва през лятото на 2009 г., а цялата територия на ОВМ „Калиакра” бе включена в защитената зона едва през есента на 2013 г., когато Европейската комисия обяви, че внася наказателната процедура в Европейския съд. С обявяване на защитената зона бяха спрени процедурите по одобряване на два мащабни застрашаващи птиците и местообитанията проекти – изграждане на нов ветроенергиен парк в съседство с ВЕП Калиакра и изграждането на фотоволтаична централа на мястото на понтосарматски степи (все пок по-късно там бяха реализирани проекти за създаване на овощни градини – виж по-долу). Междувременно, през юни 2012 г. Европейската комисия изпрати на правителството на Република България последно предупреждение по случая „Калиакра”, като постави срок от 3 месеца да бъдат коригирани действията, нарушаващи законодателството на ЕС, включително демонтиране на рисковите ветропаркове от територията на ОВМ „Калиакра”.

Тази стъпка от страна на Комисията, подтикна правителството да предприеме няколко конкретни действия за справяне с проблема:
През 2012 и 2013 г. правителството отчита пред Бернската конвенция явен напредък по отношение на отменени решения, но справката с публичната информация посочва други данни и изводи. МОСВ със свои решения се опита да спре два от най-големите ветропаркове в Добруджа, но от последвалите съдебни дела едното приключи в полза на инвеститора, а по второто продължава да тече съдебна процедура. В резултат от пълния анализ на фактическата обстановка, направен през 2014 г. бе установено, че на практика няма нито една препоръка на Бернската конвенция, от 10-те, посочени в Препоръка 130 (2007), която да е изпълнена изцяло и/или навременно. Част от препоръките са изпълнени почти изцяло, но с голямо закъснение, което обезсмисля заложения в тях ефект. Това са препоръките, свързани със стратегически решения, законодателни промени, които по принцип подпомагат регулирането на развитието на сектора. Въпреки това по отношение качеството на ОВОС все още голяма част от препоръките не са реално приложени. Препоръките, свързани с конкретни действия в района на Приморска Добруджа (за преразглеждане на решения, демонтиране на ветрогенератори, преместване на алтернативни територии), не са изпълнени. Като цяло там, където Правителството наистина полага усилия да се справи с проблема, то постига напредък. Но са необходими още и систематизирани усилия, за да бъде препоръката напълно изпълнена и тя да има положителен ефект върху опазването на биоразнообразието при развитието на ветроенергийния сектор.

Казусът все още не е приключил. На национално ниво все още се очаква правителството да предприеме мерки за отстраняване на допуснатите нарушения на европейското законодателство. На 20 май 2015 г. в Европейския съд се проведе изслушване по дело С-141/14, като на 3 септември 2015 г.по случая с Калиакра се произнасе и Генералният адвокат на Европейския съд потвърди в официалното си становище от 3 септември 2015 г., че по делото "България е нарушила европейското законодателство като е позволила изграждането на ветропаркoве в защитената зона за птиците "Калиакра" и изграждането на голф игрище и туристически обекти в защитена зона "Белите скали", като предлага България да бъде осъдена. Това се случи през януари 2016 г., когато Европейският съд обяви, България е в нарушение, тъй като не е включила изцяло териториите на орнитологично важните места в специалната защитена зона в района на Калиакра. Оттук нататък ЕК има възможност да поиска от България да предприеме необходимите действия за съобразяване със законодателството на ЕС. Ако ЕК е удовлетворен, въпросът ще бъде приключен, а в противен случай може да бъде заведена нова процедура с възможно искане за налагането на наказание. Приключената процедура е свързана единствено с искането на ЕК да се установи дали е налице нарушение.

Пълно описание на случая Калиакра

Бернската конвенция все още поддържа файлa, свързан с ветрогенераторите в района на Калиакра” отворен, тъй като не са изпълнени мерките, изисквани в препоръка 130 (2007).

Информацията е актуализирана към февруари 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.

    Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

    6050 посещения