Календар

Случай „Корал”

Морският плаж "Лозенец-Кумкашла" (по-известен като плажа при къмпинг „Корал“) е едно от последните незастроени места на нашето Черноморие, заплашено от дългосрочнo увреждане на цялата местност. То се намира южно от с. Лозенец, община Царево. През последните години Корал се превърна в пример за тежка безотговорност на местната и държавната власт, свързана с издаване на строителни разрешения за мащабен предприемачески проект с тежки закононарушения на действащата нормативна уредба. Плановете за застрояване на един от малкото диви плажове по Черноморието са отпреди повече от 10 години. Казусът с Корал започва още през 2001 г. с пословичните заменки. През 2003 г. със заповед на Министерство на околната среда и водите заличава от регистъра на защитени територии природната забележителност „Блатно кокиче” и това става един от начините улесняващ промяната на статута на земята и последвалите спекулативни сделки на територията на Корал. Към момента има издадени строителни разрешения с допуснати тежки нарушения на нормативната уредба, без инфраструктура и без оценка за въздействие върху околната среда. Последно там реализация се опита да намери мащабния проект на Ибердрола „Ваканционни апартаменти на Черно море“, който предвижда развитие върху естественото блато и пясъчните дюни. През 2015 г. значителен процент от терените, препродавани през годините и предвидени за строителство в грубо нарушение на нормативната уредба, попадат в кадастъра на дюните на територията на Република България и следва да бъдат възстановени в полза на държавата. Предстои обявяване на всички строителни разрешения, свързани с проекта, за нищожни и възстановяване на собствеността на държавата върху терените, в които са установени дюни.

Документ с пълно описание на случая и историята на Корал може видите тук. По-долу следва кратко представяне.

Природозащитна стойност
Районът на бившия къмпинг „Корал“ е с изключително висока природна стойност. Всички установени и доминиращи природни местообитания на територията на „Корал“ са включени в Червена книга на България. Дюните на „Корал” са много специфични и показват междинни характеристики между сивите дюни, които са разпространени на север от гр. Китен (най-южно между гр. Приморско и гр. Китен) и между белите дюни, които се срещат още по на юг, на територията на Природен парк „Странджа”. В състава на флората на дюните участват много редки, застрашени, защитени и ендемични растетния. Въпреки че дюните активно се използват за рекреация, те са със сравнително добре съхранена структура и богат флористичен състав. Установени са много от типичните псамофити (растения, които живеят в пясъчни почви). Същевременно се наблюдават и процеси на стабилизиране на дюните и на увеличаване на участието на видове – по-типични за сивите дюни. Последният вид образува съобщества в пониженията между дюните. Срещат се и мъхове и лишеи, което също е и признак на стабилизация. На много места дюните за заети от храстова растителност, най-чест представител е драката, но и редките и типични за Черноморието ни видове.

Районът на къмпинг „Корал” принадлежи към Европейската широколистна горска област, Западнокрайбрежен Черноморски окръг, район Южно Крайбрежие. За района са характерни отворени тревни и храстови съобщеста и разредени дъбови гори. Характерни са пясъчните дюни населени от псамофитна растителност и халофитни съобщества особено в района на Бургаските езера. В изследваната територия на бившия къмпинг е установен комплекс от природни местообитания, от които преобладаващи и определящи облика на мястото са остатъчни лонгозни гори, еутрофни водоеми, включително с антропогенен произход, пясъчни плажове, крайбрежни мобилни (бели) дюни, храсталаци по прехода на гората и в пониженията на дюните.

В района на Корал се среща и блатно кокиче. По “Закона за биологичното разнообразие” в България блатното кокиче е под режим на опазване и регулирано ползване и със Заповед на МОСВ е определен конкретен режим. Основната заплаха за популацията на вида и за местообитанието е нарушение в хидрологичния режим – промяна в естественото русло на реката и отводняването на терена. Всяко строителство практически би довело до унищожаване на местообитанието на растението.

Инвестиционното намерение и заплаха
Мащабният проект на Ибердрола „Ваканционни апартаменти на Черно море“ предвижда развитие върху естественото блато и пясъчните дюни. Към момента има издадени строителни разрешения с допуснати тежки нарушения на нормативната уребда, без инфраструктура и без оценка за въздействие върху околната среда. Проектът предвижда застрояването на разгъната застроена площ: 212 000 кв.м. Паркинг: 1800 подземни + 550 надземни паркоместа. Проектът се изготвя от Стефан Добрев архитекчър и дизайн ЕООД и Цветелина Добрева асошиейт (Stefan Dobrev architecture & design EOOD and Tzvetelina Dobreva associate).

Казусът през годините
Казусът с Корал започва още през 2001 г. с пословичните заменки. Тогава в акта за изключителна държавна собственост (N 675) на морски плаж "Лозенец-Кумкашла" (Корал) вече не попадат повече от 100 дка от пясъчните дюни, които веднага се "превръщат" в земеделска земя. Година по-късно (2002 г.) Петко Арнаудов – тогава кмет на Царево прави ключова сделка с тези земя. През 2003 г. със заповед МОСВ заличава от регистъра на защитени територии природната забележителност „Блатно кокиче”. Екоминистерството заличава защитената територия със заповед на зам.-министъра на околната среда и водите Николай Куюмджиев (НДСВ) "поради необратимо увреждане на местообитанието и изчезване популацията на блатно кокиче от находището му". Това се случва въпреки свидетелствата, които сочат, че стотици екземпляри от защитеното растение обитават блатата около плажа.

Първият голям инвеститор е "Витатур инвест" АД, който пуска оферта да купи 130 декара земя на първа линия край "Корал" за едва 3.5 долара на кв. м. В крайна сметка общинският съвет приема продажбата на земята срещу 7 долара на квадрат. През 2006 г. "Витатур" се активизира и продава земите, на които вече би трябвало да се издига построеният от нея ваканционен комплекс. Следва период на препродаване на по-високи цени на различни фирми. След сложна серия препродажби, 130-те декара в крайна сметка са придобити от испанската компания „Ибердрола инмобилиария“. През 2007 г. фирмата купува парцелите за сделка на около 40 милиона евро. Така кв.м земя излиза на цена от над 400 евро.
Процедурите по екооценка в района се контролират от екоинспекцията в Бургас (РИОСВ – Бургас). Въпреки че става дума за огромен проект (130 декара) в непосредствена близост плажната ивица, навремето инспекцията е преценила, че той не се нуждае от доклад по ОВОС. Тогава екоинспекцията е преценявала проекта на малки части, макар че парцелите са един до друг. Освен това, през 2008 г. инспекцията е изискала да се направи процедура за Оценка за съвместимост с близката защитена зона от „Натура 2000“. Това не е направено. Въпреки всички тези пропуски, в нарушение на няколко закона, община Царево е издала строителните визи.

В продължение на няколко години 2009, 2011 и 2012 г. община Царево е издала разрешения за застрояване край плажа Корал със сгради с над 650 апартамента, с подземни паркинги за около 500 автомобила и външни паркоместа за около 100, за трафопостове и др. Ибердрола получава разрешително за строеж от община Царево през юли 2009 г. съгласно подробен устройствен план (ПУП), утвърден преди да влезе в сила Законът за черноморското крайбрежие. В последните няколко години тя е придобила и множество строителни разрешения за строежи зад плажа. Община Царево е издала подробни устройствени планове (ПУП) за застрояването на териториите, непосредствено до плажа без да уведоми държавата. Държавата като собственик на плажа е заинтересовано лице по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), защото се пада съсед на продадените вече бивши общински имоти на първа линия до плаж "Корал". Според ЗУТ държавата има право да обжалва издадените ПУП-ове след като бъде уведомена. Около 7 години след като кметът Петко Арнаудов сключва договорите за продажба на 130-те декара около плажа и задейства процедурите за застрояване, МРРБ установява, че това е направено незаконно.

Едва през юли 2010 г. министерството пуска 3 броя жалби в Административния съд в Бургас срещу 3-те заповеди на кмета на община Царево за одобрение на плановете. Един от мотивите за жалбите е, че общината дори не е уведомила държавата в лицето на МРРБ за плановете. По-късно през същата година ( октомври 2010 г). бургаският съд отказва да образува дело с аргумент, че жалбите не са подписани лично от министъра на регионалното развитие и благоустройството (тогава Росен Плевнелиев), а от процесуален представител. Юрисконсултите обаче са имали изрично пълномощно от министъра, но през ноември 2010 г. жалбите са подписани от него и са внесени по делата.

През август 2011 г. съдът прекратява делата по две от жалбите, изисквайки МРРБ да докаже, че е платило такса за публикуване на съобщението за жалбите в Държавен вестник. Според министерството изискването на съда не е релевантно и на два пъти то официално е изпратило становище, че не би следвало да дължи такава такса. Според старо правило в ЗУТ, действало до 2010 г,. на обнародване в ДВ подлежат съобщенията за жалби само по онези актове, които се обнародват в ДВ. В случая с казуса „Корал“ заповедите за ПУП-ве не са били обнародвани в ДВ, от което следва, че жалбите срещу тях също не следва да бъдат обнародвани в ДВ и съответно не се дължи таксата, смятат от МРРБ.

През септември 2011 г. прекратяването на първите две дела е обжалвано от ведомството пред Върховния административен съд. През октомври и декември 2011 г обаче ВАС е отхвърлил жалбите и е оставил в сила определенията на бургаския съд. По 3-тата жалба е внесена такса от 20 лв. от трета страна за обнародването на жалбата в ДВ.
Оказва се, че ПУП-вете на община Царево също не са обявени в Държавен вестник, т.е те също би трявало да са невалидни, но съдът прекратява двете дела с невнесена такса и не се стига до разглеждане на аргументите. Всички опити да се започне досъдебно производство по случая срещат твърд отпор в Окръжна и Апелативна прокуратура – Бургас.

Едва през септември 2014 г. властта направи два решителни хода, за да спре застрояването на един от последните девствени плажове по южното Черноморие. Министерството на регионалното развитие даде строителните разрешителни на прокуратурата. В свое решение ВАП отменя прекратяването на преписката от Апелативна прокуратура – Бургас. Според върховните прокурори проверката в Бургас не е била проведена обективно и всестранно от Окръжна и Апелативна прокуратура в морския град. МОСВ издава принудителна административна мярка, с която се спира строителството, докато не свършат процедурите по Закона за опазване на околната среда. ВАП е направила подробен анализ на пороците в административните актове на община Царево и е стигнала до извода, че те не отговарят на действащото законодателство. Според МРРБ при 35-те разрешителни има тежки пороци при тяхното издаване, водещи до нищожност. Разрешенията са издадени и презаверявани без актовете, които се изискват по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Отделно се установява, че решенията за преценка на необходимостта от оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) са издавани в периода 2004-2006 година и вече са изгубили своето правно действие, защото те важат пет години. Освен това, липсват и оценки за съвместимост по Закона за биологичното разнообразиее. В резултат от нарушенията Министерство на околната среда и водите въведе принудителна административна мярка, която за първи път спира строителството на Корал с цел предотвратяване на значително отрицателно въздействие върху компонентите и факторите на околната среда, включително и върху близкоразположените защитени територии.

Липсата на тези документи е основание за спиране на строежите от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) или кмета на Царево. Впоследствие тя отменя няколко от строителните разрешения, понеже се оказва, че им е изтекла 1-годишната давност, в която са можели да бъдат оползотворени. Всички издадени строителни разрешения би следвало да са незаконни, защото се основават на процедура по оценка за въздейсвтието върху околната среда (ОВОС), направена в далечната 2004 г. Такива оценки обаче имат 5 – годишна давност, след което по закон (Законът за опазване на околната среда) трябва да се направи нова.

През 2015 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройство излиза с окончателно становище, че от приблизително 80 декара от частните земи зад плажа Корал представляват пясъчни дюни и те трябва да бъдат върнати на държавата, чрез съответния юридически способ. МРРБ забранява всякакви строителни дейности до плажа Корал, а останалите строителни разрешения с пороци са на прокуратура за последващи действия.

Етап на казуса
Казусът е в развитие. Процедира се обяваване на нищожност на всички строителни разрешения, свързани със заплахата от незаконно застрояване по подадени сигнали до прокуратурата от ДНСК през 2013 г. и от заместник - министър- председателя и министър на регионалното развитие и инвестиционното проектиране от 2014г.

Информацията е актуализирана към август 2015 и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.

    Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

    10169 посещения

    Видео

      Новини

        Акции

          Галерия

            От медиите

              Документи