Иракли

Районът на Емине - Иракли е една от последните 9 природни територии по Българското Черноморие, което е запазило своята природа от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега.

През 1994 г. е обявена малка защитена местност, включваща южната част на плаж Иракли и още по на юг към нос Емине, общо 42.3 ха. Цялата местност Иракли – Емине е инвентаризирана и определена като проекто НАТУРА 2000 зона.

Въпреки това съществуват редица инвестиционни намерения, които биха превърнали изключителната и запазена природа на Иракли в поредния крайморски курорт.

Плановете предвиждат застрояване на единствения естуар и прилежащите дюни, както и на изоставените екстензивни селскостопански земи по терасата на реката и по близко разположените височини. Това би довело до унищожаване на приоритетните местообитания и видове в противоречие със законодателството и обществения интерес.


Подробно описание на случая

ПРЕДПИСАНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
„По нататъшни усилия са необходими за довършване подготовката на списъка от предложени Зони от значение за общността, за обявяване на Специалните защитени зони и за прилагане на подходящи мерки за опазване до датата на членство.” - стр. 61, Глава Околна среда, Подробен Мониторингов Доклад, България, 25 Октомври 2005, {COM (2005) 534 final}

"Недостатъчно обявяване ще предизвика изпращане на случая в Съдa на Европейските общности.” – из речта на Комисаря по околна среда на ЕК на конференция за НАТУРА 2000, 25 – 26 Август 2006, Тучно, Полша

ВЪВЕДЕНИЕ

Района на Емине - Иракли е една от последните 9 природни територии по Българското Черноморие, което е запазило своята природа от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега.

През 1994 година е обявена малка защитена местност, включваща южната част на плаж Иракли и още по на юг към нос Емине, общо 42.3 ха.

През 1996 година територията на запад и север от нос Емине, включително местността Иракли, е обявена за КОРИНЕ Биотопи място (код F0008100). КОРИНЕ Биотопи е програма, управлявана и финансирана от Европейският съюз, за идентифициране на природните зони от значение за общността. Инициирането на тази програма в страните членки предшества приемането на Директива 92/43/ЕИО през 1992 година. КОРИНЕ Биотопи местата стават гръбнака на бъдещата НАТУРА 2000 – общата Европейската екологична мрежа от специални защитени зони.

През 2002 и 2003 година в рамките на проект, финансиран от Датската агенция по околна среда, се извършва инвентаризиране на потенциалните места от Европейската екологична мрежа по Черноморието в изпълнение на задължението на България да представи в Европейската комисия пълно предложение от такива зони до датата на своето членство. В резултат на тези проучвания през Ноември 2004 се определят две потенциални НАТУРА 2000 места включващи тази зона с кодове BG0000114 и BG0000111.

През юни 2006 година, с оглед постигане достатъчна представителност на бъдещата зона, двете зони са обединени. От страна на Федерация Зелени Балкани, Сдружение за дива природа БАЛКАНИ, Националният природонаучен музей към БАН, Българско херпетологично дружество, Българско дружество по фитоценология в МОСВ е внесена завършена документация за обявяване на защитена зона Емине – Иракли с код BG0001004 и площ 11 320,11 ха. Документацията също така е изпратена на Европейската комисия.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЗОНАТА „ЕМИНЕ – ИРАКЛИ” ЗА ОБЩНОСТТА

В бъдещата защитена зона предмет на опазване ще бъдат:

• Местообитания с код по Приложение 1 на Закона за Биологичното Разнообразие: 91E0; 1110; 1130; 1170; 1210; 1240; 2110; 2120; 3260; 6210; 8330; 91AA; 91FO; 91G0; 91MO; 91SO.

• Видове от Приложение 2 на Закона за Биологичното Разнообразие: Rosalia alpine (алпийска розалия); Alosa pontica (карагьоз); Alosa caspia nordmani (малка дунавска скумрия); Alosa maeotica (блеч); Cobitis taenia (щипок); Bombina bombina (червенокоремна бумка); Emys orbicularis (обикновена блатна костенурка); Testudo hermanni (шипоопашата костенурка); Testudo graeca (шипобедрена костенурка); Elaphe quatrolineata (ивичест смок); Elaphe situla (леопардов смок); Lutra lutra (видра).

Съгласно критериите на Европейската комисия зоната има следната значимост:

• Покритие: Мястото е важно за достигането на необходимото покритие за следните местообитания или видове в рамките на цялата страна или в рамките на Черноморския биогеографски район: за местообитания с кодове 1110, 1170, 1210, 1240, 2110, 2120, 6210, 91АА, 91G0, 91M0 и за видовете Rosalia alpine (алпийска розалия), Alosa pontica (карагьоз), Alosa caspia nordmani (малка дунавска скумрия), Alosa maeotica (блеч), Cobitis taenia (щипок), Elaphe quatuоrlineata (ивичест смок), Elaphe situla (леопардов смок), Testudo hermanni (шипоопашата костенурка); Testudo graeca (шипобедрена костенурка), Lutra lutra (видра). Специално за Черноморския биогеографски район мястото включва: около 50 % от покритието на местообитание с код 91АА; около 20 % от покритието на местообитание с код 1210; около 10 % от покритието на местообитания с кодове 1170, 1240, 91М0; около 5 % от покритието на местообитания 2110, 2120; около 10 % от популацията на Elaphe quatuоrlineata (ивичест смок). Мястото е най-северното известно нахождение на Elaphe situla (леопардов смок) и едно от общо двете му известни находища в целия Черноморски биогеографски район.

• Географска пълнота: Мястото е разположено в средната част на българското Черноморско крайбрежие и е от важно значение за достигането на географска пълнота на мрежата (единственото място или най-важното такова в този географски район) за следните местообитания и видове: за местообитания с кодове 1170, 1210, 1240, 6210, 91АА и за Elaphe situla.

• Екологична пълнота: Мястото е едно от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори (91М0 и 91АА) все още образуват дълъг нефрагментиран екотон с крайбрежните местообитания; стръмни скали с ендемични видове Limonium spp. (код 1240), целогодишна растителност от крайбрежни наноси (код 1210); бели дюни (код 2120) и ембрионални дюни (код 2110). Това е единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори, в случая с местообитанията с код 91М0. Това е едното от общо двете места по крайбрежието на Черно море, където местообитание 91АА достига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код 1240 и/или 1210. Мястото представлява последната сухоземна точка на планинската верига Стара Планина – продължителна планинска верига, създаваща дълги 700 км. горски и планински биокоридори и в същото време бариера, пресичаща по средата България. Мястото е важен “stepping stone” биокоридор по протежението на брега на Черно море за разпространението на термофилна фауна: Elaphe quatuоrlineata (ивичест смок), Elaphe situla (леопардов смок), Testudo hermanni (шипоопашата костенурка); Testudo graeca (шипобедрена костенурка) и други видове по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина. Популациите на Testudo hermanni и Testudo graeca са застрашени на територията на мястото и са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Мястото е едно от няколкото такива в България, където Lutra lutra (видра) все още живее по крайбрежието в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци. По поречието на малката река в централната част зоната Иракли - Емине се създават специфични условия и могат да се наблюдават алувиални гори с редки характеристики ( преминаване от едно местообитание в друго – кодове по НАТУРА 2000: 91А0 и 91F0).

ЗАПЛАХАТА

През 1997 след процедура по ОВОС (оценка на въздействието на околната среда) е одобрен ТУП (териториално устройствен план) на община Несебър. Той предвижда изграждането на курортен комплекс Иракли в зона на плаж Иракли върху 75 ха земеделски земи. В доклада по ОВОС, дал основания за съгласуване на плана от страна на Министъра на околна среда, няма нито дума за наличието на КОРИНЕ Битопи място или на защитени местообитания в района. До 2005 година няма нито една стъпка или инвестиционно намерение за изпълнение на плана. Няма иницииран и цялостен подробен устройствен план на планираната през 1997 година курортна зона. Междувременно цялостните показатели за застрояване в община Несебър, съгласувани от МОСВ през 1997 година, са отдавна нарушени. Според съгласувания тогава ТУП на общината се е предвиждало обръщането на не повече от 1100 хектара земеделски земи и гори в застроени територии с не повече от 20% плътност на застрояването в тях. Цялостно в общината тези показатели са изцяло нарушени с появата през последните години на мегаелитните комплекси тип „Манхатън” в зоната от Несебър до Елените.

Независимо то всичко през 2005 година собственици на изоставени земеделски земи близо до плаж Иракли внасят в Регионалната инспекция на МОСВ в гр. Бургас поредица от искания за преценка необходимостта от ОВОС за строеж на хотели и вили. Предложенията са разбити на малки парцели, така че всяко поотделно да бъде по-малко от 10 дка – прага съгласно чл. 92, ал. 1 и Приложение 1, т. 37а) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) , над който според Закона за опазване на околната среда ОВОС е задължителна. При така подадената информация необходимостта от ОВОС се преценява съгласно чл. 93, ал.1 т.1. и Приложение 2, т. 12 в) от ЗООС от Директора на инспекцията за всяко инвестиционно предложение за строителство поотделно. Може да се предположи, че както през 1997 година и сега поне част от инвеститорите са „забравили” да споменат в своята документация наличието на защитени местообитания по Приложения 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). За всички тези предложения Директорът на Регионалния инспекция решава да не се извършва ОВОС. До този момент Директора на РИОСВ Бургас системно отказва достъп до документацията, с която са били взети тези съгласувателни решения, независимо от многото писмени запитвания на основание Закона за опазване на околната среда, транспозиращ в частта за екологична информация Орхуската конвенция и съответната Европейска Директива.

УЯЗВИМОСТ НА ЗАЩИТЕНАТА ЗОНА КЪМ ТУРИСТИЧЕСКО СТРОИТЕЛСТВО

Основаната заплаха в настоящия момент е планът за развитие на новият крайморски курорт Иракли, разположен на територията на единствения естуар и до прилежащите дюнни местообитания. Плановете предвиждат застрояване на изоставените екстензивни селскостопански земи по терасата на реката и по близко разположените височини. Територията между тези земи и съседните термофилни гори и дюни е важно местообитание за видовете, живеещи в този екотон - Elaphe quatrolineata sauromates, Elaphe situla, Testudo hermanni, Testudo graeca. Застрояването ще унищожи веднага тези местообитания и може да доведе до значителна фрагментираност на района. Още повече, ще бъде директно унищожен единствения за мястото естуар и цялата крайречна горска растителност (кодове 91F0 и 91А0) и местообитанията на свързаните с тях видове – Emys orbicularis и Lutra lutra.

Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените селскостопански земи (паша, екстензивни лозя и градини), а не тяхното застрояване, е от огромно значение за опазването на основни местообитания на такива видове като Elaphe quatuоrlineata sauromatеs, Testudo hermanni, Testudo graeca.

НАРУШЕНИЯ НА ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО

Съгласувателните решения за ново строителство в зоната на плаж Иракли издадени от Директора на РИОСВ – Бургас, противоречат на обществения интерес и са в пряко нарушение на Българското законодателство. Преди всичко с решението да не се извърши ОВОС на строителството в парцелите под 1 ха са игнорирани изискванията на чл. 93, ал. 4 т. 1 от ЗООС. Директорът на РИОСВ е бил длъжен да отчете кумулативния ефект, когато има повече от едно инвестиционно намерение и във връзка с прага от 10 декара посочен в Приложение 1, т. 37а) на ЗООС, да изиска ОВОС за всяка следващо предложение, което заедно с предходните надхвърля този праг. Нещо повече, съгласно чл. 93, ал. 4, т.3. на ЗООС, той е бил длъжен да изиска ОВОС и за всички инвестиционни предложения за строителство, независимо от териториалният им обхват, ако те засягат: защитени със закон територии и местообитания; планинските и гористите местности; влажните и крайбрежните зони. А точно такъв е случая с местността Иракли – крайбрежна зона, има влажна зона - естуар на малка река и самата река, има крайречна гора около реката и самите земеделски земи за обградени от гори. Има и защитени местообитания, като за последното е вероятно РИОСВ да не е бил информиран от инвеститора.

С тези съгласувателни решения директорът на РИОСВ- Бургас нарушава поетите от България при преговорите за членство в ЕС ангажименти за защита на потенциалните НАТУРА 2000 места чрез използване на всички необходими административни мерки, тъй като той не е отчел наличието на консервационно значими природни местообитания и местообитания на видове в потенциално НАТУРА 2000 място. Увреждането им създава опасност от увреждане на защитената зона, увреждане пълнотата на мрежата и не изпълнение на задълженията на България да внесе до датата на своето членство в общността пълно пълно, кохеретно предложение за НАТУРА 2000. Тези задължения на България са пряко обвързани и със задълженията и към Съвета на Европа и Бернската конвенция. Подробно описание на рамката на тези задължения е дадено като приложение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

За да може България да изпълни поетите от нея задължения към Европейският съюз и за да бъде защитен обществения интерес е необходимо държавата да предприеме всички възможни съгласно националното законодателство действия, така че да осигури опазване от застрояване на потенциалното НАТУРА 2000 място Емине – Иракли.

Някои от тях са:

• На основание на Административния процесуален кодекс да бъдат подновени процедурите за издаване на преценки за необходимостта от ОВОС за строителство върху земеделски земи и гори в цялата защитена зона Иракли - Емине поради постъпилата в административния орган с подаване на документацията за НАТУРА 2000 нова информация относно наличието на защитени местообитания и на вероятни въздействия върху тях. Трябва да бъдат поискани пълни оценки по ОВОС съгласно изискванията на ЗООС, ЗБР и препоръките на Европейската комисия.

• Едновременно с това отговорният държавен орган да заведе дела за нищожност на тези преценки пред ВАС заради явното противоречие на всяко ново застрояване с параметрите на решението по ОВОС за ТУП на Община Несебър от 1997 година.

• Държавните органи да прекратят в рамките на своето поле на действие съгласуването на ново строителство в община Несебър. Общината трябва първо да изготви нов устройствен план, съобразен с изискванията на ЗООС, ЗБР и препоръките на Европейската комисия по отношение на НАТУРА 2000 зоните, и той не премине Екологична оценка.

• Българското правителство да използва всички налични разпоредби за превантивна защита на бъдещи защитени територии и на бъдещи защитени зони посочени в Закона за защитените територии и ЗБР и да спре всяко строителство върху земеделски земи и гори. Това е единственото досега предприето действие, при това с частичен характер, ако не се предприемат и другите стъпки.

• По реда на ЗБР българското правителство трябва да одобри максимално бързо списъка със защитени зони по Черноморското крайбрежие с ясното съзнание, че техния избор се основава изцяло на научните изисквания. Списъкът включва 9 зони с крайбрежна ивица с подготвена документация, който след принципното одобрение от българското правителство следва да се представи пред Европейската комисия.


Приложение за НАТУРА 2000

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ СЪВЕТА НА ЕВРОПА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ОБЯВЯВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЕКОЛОГИЧНА МРЕЖА ЕМЕРАЛД/НАТУРА 2000

На 22 май 2006 година след решение на Европейската общност от 2001г., Европейската комисия одобри амбициозен план за спиране загубата на биологично разнообразие до 2010 година. България, като всяка страна кандидат-членка на Европейският съюз, е поела силни ангажименти в тази посока, а именно да представи пълна и представителна мрежа от бъдещи защитени зони от мрежата НАТУРА 2000 до датата на своето членство, както и да осигури тяхното превантивно опазване. Тези ангажименти пряко произтичат, както от договора за присъединяване, така и от цялото международно природозащитно законодателство.

Преди всичко България още от началото на 90-те години е страна членка на Съвета на Европа и на задължителната за всички членки Бернска конвенция. Потенциалните защитени зони, като Иракли, която е предложена като част от европейските екологични мрежи, попада приоритетно под действието на чл. 4 на Бернската конвенция, който гласи: “1. Всяка договаряща страна взема съответните и необходимите законодателни и административни мерки за осигуряване запазването на природните местообитания на дивите видове от флората и фауната, особено на тези, които са изброени в приложения № I и II, както и да осигури запазването на застрашените от изчезване природни местообитания. 2. Договарящите страни отчитат в своята политика за планиране и развитие изискванията за запазване на защитените райони, споменати в предходната точка, така че да се избегне или сведе до минимум всякакво влошаване на ситуацията в такива райони.”

Допълнително Бернската конвенция приема списък от видове и природни местообитания, изискващи приоритетна защита чрез създаване на екологичната мрежа Емералд. Тя се определят от две резолюции - Резолюция №. 4 от 06.12.1996, изброяваща застрашените природни местообитания и Резолюция №. 6 от 04.12.1998, изброяваща видовете, изискващи специални мерки за опазване. Резолюции 4 и 6 на постоянният комитет на конвенцията кореспондират с Приложения 1 и 2 на Директива 92/43/ на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Приложение 1 на Директива 79/409/ ЕИО и стават. За страните членки на Европейския съюз и за страните кандидат- членки на ЕС мрежата Емералд е задължителна и се заменя с отговарящата й мрежа НАТУРА 2000.

Така посочените обстоятелства и чл. 4, ал. 1 на Бернската конвенция пряко водят и до задължението Българското правителство да предприеме превантивни административни мерки, включително и при вземане на решение по ОВОС, Екологична оценка или предхождащите ги преценки, за опазване на естественото състояние на всички идентифицирани ценни природни местообитания и местообитания на видове включени в списъците на резолюции 4 и 6 на постоянният комитет на Бернската конвенция, които са потенциални места от Европейските екологични мрежи Емералд и НАТУРА 2000. За защитената зона Емине – Иракли това задължение пряко произтича от момента на обявяването му за КОРИНЕ Биотопи място през 1996 година – обявяване извършено въз основа на научна информация и критерии отговарящи на тези на конвенцията.

Бернската конвенция е рамкова не само за ЗБР, но и за Директива 92/43/ ЕИО, която е приета, като инструмент на Европейската общност за прилагане на конвенцията, което напълно кореспондира с целите на приемане на ЗБР и следователно разпоредбите на трите законодателни акта следва да се разглеждат в тясна връзка.

За страните членки на ЕС е създадена практика за координирано действие при контрола за спазване и санкциониране на Бернската конвенция и на Европейската директива, като за страни членки не спазващи конвенцията, комитета на конвенцията с резолюция сезира Съдa на Европейските общности. Тези обстоятелства са подробно описани в официалният документ представен на 20-тия комитет на Бернската конвенция – “Описание на системата за отваряне на досиета за специфични места от страна на Бернската конвенция, T-PVS (2000) 35, Страсбург, 25 юли 2000.

Съгласно изискванията на чл. 6, т. 2 на Директива 92/43/ ЕИО страните “вземат съответни мерки за предотвратяване в териториите със специален режим на защита на влошаването на природните местообитания и местообитанията на видовете, както и безпокойство на видовете, за които териториите са определени, доколкото това безпокойство може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата Директива”.

В чл. 6, т. 3 на Директивата се казва, че “Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за това, но които поотделно или в съчетание с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се нуждаят от подобаваща оценка, с оглед на консервационните цели, установени за тази територия. Съгласно резултатите от оценката и при условията на член 4, компетентните органи на отделните държави одобряват плана или проекта само тогава, когато установят, че целостта на областта като такава няма да бъде увредена и след като са се вслушали в мнението на обществеността по дадения случай".

Съществена информация относно официалното тълкуване и прилагане на чл. 6 на Директивата се дава от две ръководства на Европейската комисия и от решения на Европейския съд.

В глава 1.4 “Време за прилагане на чл. 6: от коя дата се прилагат разпоредбите на чл. 6?” страници 11-16 (Time of application of Article 6: from which date do the obligations of Article 6 apply?) на документа “Управление на НАТУРА 2000 места. Разпоредбите на чл. 6 на Директивата за природните местообитания 92/43/ЕИО. ЕС, 2000” (MANAGING NATURA 2000 SITES The provisions of Article 6 of the ‘Habitats’ Directive 92/43/EEC, European Communities, 2000) се дава информация относно обстоятелствата в кой момент страните следва да прилагат чл.6. В текста на страница 12 е посочено:

“Европейският съд, в няколко случая, е постановил, че даже при отсъствие на транспозиция или прилагане на специфични задължения произтичащи от директива, националните власти, при интерпретация на националните закони, следва да вземат всички възможни мерки за да достигнат до целите заложени в директивата.

По-нататък, Европейският съд постанови в случая “Блатата на Сантория”, че “страните членки не могат да избегнат от тяхното задължение да защитят територия, която съгласно съответните научни критерии, заслужава защита, но не е класифицирана, като защитена зона”. Tака е възможно този принцип да бъде използван по аналогия, при въпросите произлизащи от Директива 92/43/ ЕИО.

В светлината на горното, на властите на страните членки … Там където националните списъци (на защитените зони) остават недовършени, те се съветват да гарантират недопускане на влошаването на териториите, които съгласно научни доказателства, основани на критериите от Приложение III на Директива 92/43/ЕИО, би трябвало да са в националния списък. Един практически съвет е да се използва коректно Оценката за Въздействие Върху Околната Среда (ОВОС) в рамките на Директива 85/337//ЕИО (транспозирана със Закона за околната среда) във връзка със съответните проекти.”

На страница 12 от “Оценка на планове и проекти значително засягащи НАТУРА 2000 места. Методологично ръководство по разпоредбите на чл. 6, точки 3 и 4 на Директивата за природните местообитания 92/43/ЕИО. Европейска Комисия, Дирекция Околна Среда, Ноември 2001 (Assessment of plans and projects significantly affecting Natura 2000 sites. Methodological guidance on the provisions of Article 6(3) and (4) of the Habitats Directive 92/43/EEC. European Commission, Environment DG, November, 2001) се посочва:

“По подразбиране съгласно директивата за природните местообитания е прилагането на “принципа на предпазливостта”, който изисква природозащитните цели на НАТУРА 2000 да преобладават там където има неустановеност”.

Като, заключение напълно логично идва и официалната препоръка на Европейската комисия в нейният доклад за напредъка от октомври 2005 година, България да осигури опазването на своите предложени НАТУРА 2000 зони.

Връзки:
Кампания „Да спасим Иракли” – гражданска инициатива за опазване на мястото