Българска федерация по катерене и алпинизъм (БФКА)

Деветнадесети ноември 1929 година открива нова страница в живота на туристическото движение в България. На тази дата 18 ентусиазирани планинари, възпитани и израсли в Българското туристическо дружество (БТД) и Юношеския туристически съюз (ЮТС), слагат началото на нова организационна форма - Българския планински клуб (БПК) .

Идеята за учредяването на тази организация в България не идва изведнъж. Тя е плод на неколкогодишна подготовка и проучване на опита на съществуващите в почти всички европейски страни планинарски и алпийски съюзи. Тя е логичен завършек на задгранични екскурзии, предимно в Алпите, където участниците виждат "разликата между планинарите-алпинисти, които се катерят по върховете, и обикновените туристи, които съзерцават от долините". Тя е плод и на безграничната любов на тези хора към българските планини.

Обособяването на БПК идва в момент, когато в България туристическото движение е не само в застой, но и прави крачка назад. Осъществили няколко успешни излета н Алпите, изкачили някои от по-известните им върхове, младите планинари, предимно членове на ЮТС, трябва да напуснат любимата си организация, защото според устава могат да членуват в нея само до 21-годишна възраст. По време на една екскурзия в Мальовишкия дял на Рила през юли 1929 г. участниците обсъждат въпроса за учредяването на клуб на българските планинари(те все още нямат смелостта да се наричат алпинисти). Веднага след завръщането си в София те започват подготовка за неговото създаване. За образец вземат обединения Немско-австрийски клуб. От него заимстват и Устава. Чрез предварително изпратени покани до най-активните планинари на 19 ноември 1929 г. (петък), точно в 20 часа, в салона на "Славянска беседа" в София се събират 18 души. След размяната на мисли върху дейността на бъдещата организация, приемането на Устава и съставянето на учредителен протокол 18-те души полагат подписите си като учредители на Българския планински клуб. Те са представители главно на интелигенцията. Дванадесет от тях са студенти - петима по медицина, трима по право и по един инженерство, математика и изобразителни изкуства. Двама са учители,двама - чиновници,един е лекар, един - търговец. Достойно място сред създателите заемат самоковските планинари, които в последните години проявяват много голяма активност в планинарството и алпинизма. Между учредителите на клуба са по-сетнешните изтъкнати наши учени - акад. Ростислав Каишев, проф. д-р Любен Телчаров, проф. д-р Филип Филипов, проф. д-р Кирил Влахов и проф. д-р Любен Пенев.

Целта на новоучредения клуб е формулирана в член 2 от Устава му: "да работи за пълното завладяване на българските планини и прилагане в тях на истинското планинарство от страна на членовете му". Тази цел членовете на клуба предвиждат да постигнат чрез "високопланински излети, строеж на заслони и хижи, изнасяне на сказки по въпросите на високата планина, издаване на карти и други трудове за планината,в това число и годишник на клуба".

Уставът е демократичен и няма политически или народностни ограничения. В него могат да членуват "всички добри и изпитани планинци на 21 години без различие на народност". Особено внимание е отделено на значката на клуба. Тя представлява планински връх, на който е изобразен ледокоп - символ на алпийската воля, и въже - израз на вярата в партньора. Значката играе ролята на членска карта и "член, който се лиши от нея, губи правото си на членство".

Събранията на клуба са общи и настоятелствени (т.е. на ръководството). Общите събрания са обикновени и годишни. Първите са всеки петък от 20 часа и на тях се изнасят сказки. Вторите - през октомври, приемат отчета на старото настоятелство, избират ново и гласуват бюджета на клуба. На тях става и приемането на нови членове.

На учредителното събрание на БПК е избрано и петчленно ръководство. Председател става Стефан Попов. По признанието на всички присъствали той е душата на идеята за служба на тази благородна кауза. За секретар е избран д-р Крум Иванов, един от най-възрастните между тях. Касиерските функции се поверяват на самоковския художник Михаил Кръшняк. Ролята на проверители е гласувана на Любен Телчаров и Стоян Кеманаджиев.

Новини (1)

• Блатно кокиче в плажа Корал и незаконните строежи по Южното Черноморие

Становища (1)

• Становище на БФКА относно проведената от Витоша ски АС консултация на докладите по екологична оценка и оценка за съвместимост на плана за ски зона Алеко