Календар

За Деня на Дунав: Представиха рибен проход на Русенски Лом

За Деня на Дунав: Представиха рибен проход на Русенски ЛомДирекцията на природния парк и природозащитната организация WWF с новаторски проект

Важно събитие беляза навечерието на тазгодишния Международен ден на река Дунав, отбелязван традиционно на 29 юни. В понеделник бе представен моделен рибен проход на река Русенски Лом.

Рибният проход край село Басарбово бе показан пред журналисти от Русе. Съоръжението позволява на рибите да преминават през бент, дори при ниски нива на водата. Нагоре по течението на река Черни Лом, край Кошов и край Червен бяха разрушени два стари бента, които отдавна нямат стопанско значение, но продължаваха да вредят на живота в реката.

Редица подобни съоръжения преграждат дунавските притоци и прекъсват естествената им връзка с голямата река. Това вреди на живота както на рибите от вътрешните реки, които имат нужда да се придвижват нагоре и надолу по течението в търсене на храна и подходящи за размножаване места, така и на обитателите на река Дунав, много от които имат нужда да навлизат в по-плитките притоци през определени периоди от годината.

Иван Христов от WWF посочва, че изграждането на рибния проход е станало след много внимателно проучване, установило под бента при Басарбово много дунавски пришълци (белопера кротушка, бяла мряна, бабушка, червеноперка, бабка, морунаш), което показва, че дори дребни дънни видове като белоперата кротушка при високи води могат да достигнат до тук, но не могат да преминат по-нагоре. Тъй като бентът се използва, той няма как да бъде премахнат, затова се изгражда рибен проход – специален ръкав, през който водните обитатели могат да заобиколят преградата. WWF е проучила международния опит в това отношение и след консултации с водещи австрийски експерти, съвместно с Дирекция на Природен парк „Русенски Лом“ изгражда новаторски за България рибен проход – много близък до естествените речни ръкави.

Христов отбелязва, че в България няма специални правила за това как да изглеждат рибните проходи и на много места, където има такива съоръжения, те са неефективни. За съжаление, междуведомствената работна група с експерти от министерствата на околната среда и водите и на земеделието за разписване на наредба за рибните проходи не е заседавала от месеци. Природозащитната организацията обобщава най-добрите европейски практики в това отношение и ще ги представи в близките месеци.

Журналистите посетиха и река Черни Лом край Кошов, където Дирекцията на парк „Русенски Лом“ и WWF са премахнали бент. Преградата е съоръжение към стара воденица, която не се използва от десетилетия, но е продължавала да пречи на живота в реката, спирайки миграцията на рибите при ниски води. Подобна преграда, също част от стара мелница, бе премахната и край село Червен.

Цонка Христова, директор на Дирекция Природен парк „Русенски Лом“, обясни, че освен върху биоразнообразието в парка, дейностите имат положителен ефект и върху хората. Например премахването на бариерата край Кошов намалява риска от наводнения, тъй като преградата е създавала предпоставки за затлачване на реката и заливане на имоти от селото. Освобождаването на реките от прегради спомага и за практикуването на водни спортове – като кану-каяк, т.е. има благоприятно влияние и върху туризма.

WWF изследва как се отразяват преградите по дунавските притоци на живота в реките. През последните години експерти на организацията проведоха теренни проучвания на множество реки в Северна България. Бяха извършени и разселвания на типични видове риби, като главоч и балкански щипок. Стотици екземпляри от двата вида бяха уловени от реки, в които все още се срещат и пуснати в Природен парк „Българка“. Тези видове са изчезнали от някои старопланински реки преди години, а днес, когато екологичното състояние на водните басейни се е подобрило, не биха могли да се завърнат сами поради наличието на прегради.


Дейностите се осъществяват по проект „Опазване и възстановяване на Натура 2000 реофилни видове риби и техните миграционни пътища в ключови защитени зони в България LIFE12 NAT/BG/001011, финансиран по Програма Лайф, финансовият инструмент за Околна среда на Европейския Съюз, фондацията на Кока Кола и фондация Майкъл Ото. Повече информация: http://www.wwf.bg/what_we_do/rivers/free_fish/

Допълнителна информация:

За рибния проход

Подготвителните проучвания по проекта установиха, че бентът при Басарбово вероятно представлява основната бариера за навлизане на риби от р. Дунав. Под бента бяха установени много дунавски пришълци (белопера кротушка, бяла мряна, бабушка, червеноперка, бабка, морунаш), което показва, че дори дребни дънни видове като белоперата кротушка при високи води могат да достигнат до тук, (но не могат да преминат по-нагоре).

Като цяло изводът от проучванията бе, че бентът представлява непреодолима преграда с изключение на единични екземпляри от едри видове (бяла мряна) по време на пълноводие, което налага изграждането на рибен проход на това критично място.

Рибният проход е от типа „байпасен канал“, изграден е на десния бряг на р. Русенски Лом непосредствено след края на баража.. Това е технически тип рибен проход, който по характеристики се доближава до т. нар близки до естествените рибни проходи тип байпас. Направеното е до-голяма степен новост за България.

За намаляване на скоростта на течението и създаване на благоприятни условия за миграция на съответните видове риба в леглото на рибния проход са подредени камъни. За предотвратяване на изравяния при преливане на водата през баража и компрометиране на съоръжението от страната на реката се предвижда засаждане на върби. След тестовото функциониране на рибния проход е възможно да се наложат корекции.

За бариерата на Кошов

Река Русенски Лом е доста фрагментирана и на доста места има изградени различни видове прегради. Една от тях, бентът над село Кошов е изграден за отбиване на вода за мелница. Мелницата към момента не работи и е полуразрушена. Бентът се състои от две съоръжения които последователно отбиват вода към шлюза на мелница.

Той представлява бариера за преминаването на рибите при ниски нива на водите. За това бе предписано почистване на бетонните остатъци от полуразрушените съоръжения, както и заседнали дървета за подобряване на проходимостта на реката.

В най-скоро време предстои премахване на подобна преграда на изоставена воденица при село Червен.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

215 посещения

OFF

Последно качено » Новини