
- Новини
- Доброволци за Рила на пожара край Картала
- Европейска България без летателна техника за гасене на горски пожари
- Локализиран е пожарът в Национален парк „Рила"
- Покана за Европейска нощ на прилепите
- Тихомълком се подготвя нова сеч на 100 годишни дървета в центъра на Варна
- Коалиция „За да остане природа в България” представи проблемите на българската природозащита и реакцията на гражданското общество пред летния фестивал на БСМ в Русе
- 35 дороволци от цялата страна се включиха в бригада на Атанасовско езеро
- Фолклорен концерт в защита на Добружанския бряг
- Със скрита екологична оценка държавата разреши застрояването на брега на Природен парк Странджа
- Отново съдят МОСВ за Рила-буфер
- Среща за алтернативен туризъм в Сапарева баня
- Немската ARD-TV снима филми за българските екологични проблеми
- А след нас и потоп: историята и съдбата на един рай
- Неизвестен инвеститор планира да изсече над 200 декара гори за нова ски зона на Витоша
- Защо Панагюрище е без вода?
- Oставката на кабинета искат 'Граждани за Рила'
- На Паничище в Рила вече се нарушава заповедта на екоминистъра отпреди две седмици
- Беглика фест показа модел за устойчиво поведение
- Върховна музика на връх Вола: 5 – 7.09.2008, връх Околчица, Врачански балкан
- Зелени Балкани организират Първи фестивал "Магията на Поморийско езеро"
Държавата възприема гората главно като кубически метри дървесина
2008 06 13
Източник: Българско дружество за защита на птиците
Това показват резултатите от независимия мониторинг върху прилагането в България на Разширената работна програма за биологичното разнообразие на горите (РРПБРГ) към Конвенцията за биологично разнообразие. България е ратифицирала конвенцията през 1996 г., но все още не изпълнява ефективно ангажиментите си към нея, особено по отношение на горите. Основен извод от проведеното проучване е, че една от програмите на Конвенцията, а именно РРПБРГ, не се осъществява официално в България. Допълва го категоричната констатация, че програмата е изключително актуална за нашите условия - на първо място заради изобилието от заплахи за биоразообразието на горите у нас, но и заради възможностите, които тя предлага за справяне с тях.
Изпълнението на работната програма в България е силно затруднено, тъй като у нас все още икономическите интереси са решаващи при определяне на политиката в областта на горите. Ползите от гората се измерват основно в кубически метри дървесина, а икономическото остойностяване на екосистемните услуги, е непопулярно. Проблемно за България се оказва и прилагането на нови технологии и научни постижения в горскостопанската практика. Сред основните причини тези проблеми да продължават да стоят пред нас изпъкват липсата на връзка между науката и практиката, в т. ч. за обмен на информация, малкото знания и капацитет (вкл. финансови средства). Труден е и достъпът до международни новости в областта на горите. Преобладава мението, че прекалено много институции, закони и стратегии в областта на горите води до липса на координация и „размиване” на отговорностите. Това поощрява корупцията, незаконното използване на горските ресурси и престъпленията в горите, защото вината на провинилите се доказва трудно и наказуемостта е много ниска.
Липса на информация за РРПБРГ на местно ниво и липсата на официален ангажимент към програмата от отговорните институции, са основните пречки за ефективното й осъществяване в България. Разнообразни са и причините прилагането на РРПБРГ засега да не е включено в непосредствените задачи на държавните институции. Сред тях са липсата на финансови и човешки ресурси, частично изпълнение на някои цели на РРПБРГ в рамките на подобни механизми, по-приоритетни за решаване проблеми, свързани с членството на Бълария в ЕС. По изпълнението на някои от целите се работи частично, в рамките на други механизми, засягащи горите и тяхното биологично разнообразие, като напр. изграждането на мрежата от защитени зони Натура 2000, FSC горска сертификация.
Като цяло, проучването потвърждава, че заинтересованите от стопанисването на горите в България, имат интерес и от прилагането на работната програма. Нещо повече – програмата не се преценява като поредния излишен документ, а предвидените в нея мерки и механизми, според проучването са адекватни, полезни и спешни, особено за изчезващата българска гора. Изпъква необходимостта от разработването преди всичко на законодателни мерки и на такива за устойчиво ползване на българските гори и тяхното биологично разнообразие.
Чисто процедурно излиза, че тази добра разработка се игнорира и не се прилага, едва ли не защото не е популярна. Въпрос е все пак дали прилагането на програмата не се задържа и тя отлежава по бюрата на ресорните институции не от незнание, а заради нечии други интереси.
За информация:
Ваня Рътарова, отговорник по опазване на горите, БДЗП, моб. тел. : 0878599351
Бележки:
Докладът е разработен от БДЗП в рамките на проект на Глобалната Коалиция за горите (www.globalforestcoalition.org), финансиран от Холандското Министерство на Външните работи. Проектът се осъществява в 22 страни от целия свят. Резюме на докладите на всични държави беше представено на Деветата среща на страните по Конвенцията за биологично разнообразие през май в Бон. Целият текст на доклада може да бъде изтеглен от www.bspb.org
Конвенцията за биологичното разнообразие е една от трите конвенции, приети на Конференцията по околна среда и устойчиво развитие през 1992 г. в Рио. Тя е единствения международен механизъм, който чрез Разширената работна програма за биологичното разнообразие на горите (РРПБРГ), приета през 2002 г., насочва вниманието към биоразнообразието на горите и неговото опазване и устойчиво ползване. Програмата дава насоки на страните членки по Конвенцията как да постигнат заложените консервационни цели в Целите за развитие на хилядолетието, според които „загубата на природните ресурси трябва да бъде спряна”.