Календар

Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общност

Строителството на АМ Струма през Кресна ще стане след консенсус между правителството, местните хора, природозащитниците и научната общностВчера, 1 декември, Постоянният комитет на Бернската конвенция взе решение за поредна година да продължи наблюдението на случая със строителството на магистрала Струма през Кресненски пролом, а българското правителство ще трябва да докладва за прогреса три пъти през 2022 г. [1]

След независимата експертната мисия на Конвенцията, която се състоя през август 2021, и включи всички заинтересовани страни, включително местни жители и рафтинг клубове, българското правителство прие препоръките и се съгласи на съставяне на консенсусни работни групи, които да намерят решение за спорните въпроси за отсечката в Кресненския пролом повече от 20 години по-късно. [2]

Препоръката на експертите отчете нуждата от запазването на локален път, за да се реши въпроса с пътната безопасност и да се защитят и местните хора и бизнеси в Кресна. Тя засяга и необходимостта строителството на автомагистрала Струма да се разглежда заедно с въпроса за модернизация на железопътната линия до Гърция.

„Вариантите, отговарящи на изискванията за опазване на природата и спазване на пътната безопасност, са построяване на дълъг тунел или т.нар. пълен източен обход при изнасяне на двете платна извън Кресненския пролом на изток (т.нар. Г20). Това са единствените възможни алтернативи, които спазват препоръка 98/2002 на Бернската конвенция. Само те не засягат природата в Кресненския пролом и осигуряват локален местен път на магистралата, без което е невъзможно предотвратяване на бъдещи тежки пътни инциденти.“, казва Даниел Попов от Екологично сдружение „За Земята“, който е и говорител от името на неправителствените организации в Конвенцията.

Припомняме, че още през 2019 Европейската комисия отказа да финансира с европейски средства предложената от правителството отсечка през Кресненския пролом. Тогава тя каза, че е необходимо България да определи природозащитните приоритети и да направи нова екологична оценка и нов избор на алтернативи. Това се изисква и от становището по екологична оценка на оперативната програма „Транспортна свързаност – 2021-2027‘. [3]

На 12 ноември 2021 Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за неспособността на страната да опазва и управлява своите зони по „Натура 2000“. България все още не е определила целите на 194 от общо 229 територии от значение за Общността за специални защитени зони в рамките на задължителния срок.

Бележки:

[1] Европейската конвенция за опазване на биоразнообразието и местообитанията следи казуса със строителството на автомагистралата от 2014 година заради неспазване на препоръките ѝ от страна на българската държава. Още през 2002 г. постоянният комитет към конвенцията настоява в препоръка 98/2002 магистралата да се изгради извън дефилето и града, а сегашният път да стане локален. Това е и вариантът, който Европейската комисия одобрява за финансиране с европейски средства.

[2] На 10 ноември 2021 правителството и природозащитните организации внесоха. Това се случва за пръв път общ доклад до предстоящия комитет на Бернската конвенция

В доклада е описано взетото решение за създаване на 3 работни групи, които да предложат на правителството консенсусни решения по 3-те на спорни въпроси, които спъват строителството на АМ Струма през Кресненски пролом: обявяването на зоните от НАТУРА и определянето на техните природозащитни приоритети и цели; нови оценки по ОВОС/ОС и нов избор на алтернативи и обхват на тези оценки.

[3] Становище на МОСВ 4-3/2021, условие I.Б.5.18

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

479 посещения

OFF

Последно качено » Новини