Календар

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци

Въздухът на София не е бунище: „За Земята“ организира мултимедийна акция срещу строежа на завод за изгаряне на отпадъци С мултимедийна акция при ТЕЦ София Екологично сдружение „За Земята“ се обяви отново срещу завода за изгаряне на отпадъци, който общината планира да построи. Датата е избрана неслучайно – дните между 6 и 9 декември 1952 г. остават в историята на Европа като най-смъртоносното събитие, причинено от замърсяване на въздуха. В Лондон климатични условия, сходни с тези в София през това време на годината, заедно с безогледното изгаряне на въглища и дърва, довеждат до катастрофата, запомнена като Големия лондонски смог. Само за трите дни, през които продължава, отровната мъгла става причина за смъртта на 12 хил. души.

„С акцията при ТЕЦ София искаме да покажем, че планираният завод за изгаряне на отпадъци ще създаде огромни проблеми на града ни в две от сферите, в които Столична община търпи провал след провал: управлението на отпадъците и мръсният въздух. Съоръжението ще влоши качеството на въздуха, ще компрометира и без това слабо ефективната система за разделно събиране на отпадъците, ще мотивира горенето на вносен боклук и ще бъде препятствие пред България за постигане на заложените екологични цели. Инсинераторът обрича града ни да бъде зависим от изгарянето на отпадъци за 30 години напред. Вместо инвестиция от 350 млн. лева в мега инсталация, която създава мега проблеми, искаме работеща система за разделно събиране, мерки за ограничаване на отпадъка при източника и работеща стратегия за преминаване към кръгова икономика и нулеви отпадъци“ - коментира Данита Заричинова от „За Земята“.

Предвид критичните нива на замърсяване на въздуха в София през есенно-зимния сезон, „За Земята“ насочва вниманието към необходимостта от устойчиви решения за екологичните проблеми на София – управлението на отпадъците, автомобилният трафик, отоплението на твърдо гориво. Акцията е поредна стъпка в борбата на „За Земята“ за съвременно управление на отпадъците и чист въздух. От години организацията води и подкрепя дела от граждани срещу завода за изгаряне на отпадъци.

„Здравните рискове бяха силно подценени в екологичната оценка, а по време на обсъждането гражданите изразиха несъгласие с предложението за теглене на нов заем. Въпреки това Столична община продължи напред с реализирането на проекта. Решението беше взето по изключително непрозрачен начин и въпреки спечелените дела, хората все още нямат достъп до пълната информация за замърсяването и финансовите показатели на предлагания завод за изгаряне на отпадъци“ - казва Десислава Стоянова от „За Земята“.

Последното развитие по проекта е, че Комисията по защита на конкуренцията върна търга за преразглеждане заради открити нарушения в избора на изпълнител. Това обаче не променя факта, че който и да строи завода, замърсяването остава за хората и единствено обединените усилия на всички жители на София могат да накарат общината да се откаже от съоръжението.

Ето и някои заблуждаващи твърдения, с които мнозинството в Столична община защитава проекта за изгаряне на отпадъци:

Твърдение:

Виена изгаря чисто и ефикасно, значи решението е приложимо и в София.

Факт:

Виена не е София. Градът на Дунав не се намира в котловина и въздушните течения там са много различни от тези тук. Изгарянето на отпадъци, колкото и високотехнологично да е, неизбежно изхвърля опасни замърсители в атмосферата и ако няма течения, които да ги отнасят надалеч, те се натрупват в опасни концентрации. В Европа се горят отпадъци от десетилетия, но никой никъде не строи инсинератори при такива условия на климата и релефа, каквито имаме в София. Изгарянето на отпадък на 3 км от “Александър Невски”, с други думи, е опасно за жителите на града.

Твърдение:

Изгаря се само боклукът, който не може да се рециклира.

Факт:

Предвижда се инсинераторът на София да изгаря 180 хил. тона годишно. Тъй като в момента производството на преработения за изгаряне материал под формата на брикети (RDF) е 1/3 от това количество, вероятно ще се наложи внос на отпадък отвън, за да се поддържа пълният капацитет на инсталацията. Най-подходящи за горене са именно висококалоричните пластмаси и хартия, които иначе са годни за рециклиране. Колкото повече такъв боклук има за горене, толкова по-бързо ще се изплаща инвестицията. Това обезсмисля разделното събиране и рециклирането. Това развитие е една от причините страни като Дания поетапно да ограничават инсталациите си за изгаряне на отпадъци.

Твърдение:

От горенето на отпадъци се изхвърлят единствено безвредни газове и малко прах.

Факт:

Инсталациите за изгаряне са отговорни за 29% от световните емисии живак във въздуха, а при изгаряне на пластмаса се отделят канцерогенните диоксини и фурани, които не могат да се филтрират напълно. Най-новият холандски инсинератор например, редовно надвишава допустимите от ЕС нива на диоксини, а инцидентите с тези технологии съвсем не са рядкост и на други места. Само според данни от изследване на Столична община пък, инсталацията ще отделя 20% повече ФПЧ, 14% повече серен диоксид и 10% повече азотни окиси от съществуващия в момента ТЕЦ.

Твърдение:

Заводът за изгаряне произвежда евтина топлинна и електрическа енергия.

Факт:

Първоначалната цена само за строежа и оборудването е 350 милиона лева, сумата ще се плати чрез грант от Европейската комисия и кредит от Европейската инвестиционна банка. След това идват разходи за персонал, администрация и текуща поддръжка - 91 млн. евро за 26 години живот на инсталацията. Променливите разходи (варовик, горива, депониране на котелна пепел и т.н.) са изчислени на 3.4 млн. евро годишно. Добавяме и планова поддръжка - общо 59.5 млн. евро. Дадените суми са според Предпроектнотo проучване (Feasibility study) на консултантската фирма Ramboll, който Столична община дълго криеше от обществеността.

Твърдение:

Изгарянето на отпадъци е модерна технология, предпочитана в най-развитите страни.

Факт:

Била е такава преди повече от 30 години. Днес дори новооткрити мощности се затварят, заради вредата, която доказано нанасят на чистотата на въздуха, на усилията за ограничаване и рециклиране на отпадъците и заради въглеродния отпечатък, който оставят. В момента подобни проекти спират в Дания, Швеция, Шотландия, Италия, САЩ и други. Европейската комисия официално зачеркна инсталациите за изгаряне на отпадъци от списъка на допустими за европейско финансиране проекти по Механизма за възстановяване и устойчивост, тъй като противоречат на чл. 17 от Регламент от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции.

Твърдение:

В България не може да има качествено разделно събиране или „Нулеви отпадъци“, заради манталитета на хората. Или „материалът ни е лош“.

Факт:

Добри примери от България всъщност има. Сметището в Габрово е най-бавно запълващото се в страната. Хранителните и градински отпадъци в града вече се събират разделно, превръщат се в компост, а общината генерира печалби като го продава на земеделски стопани. В Свиленград събират рециклируемите отпадъци директно от източника – магазини, ресторанти, офиси и домакинства. Това повишава значително качеството и количеството, както и цената на годния за преработка материал.

При интерес сме готови да Ви свържем с наши експерти, които по разбираем начин да разяснят повече по представените тук проблеми.

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

552 посещения

OFF

Последно качено » Новини