Календар

Плановете за възстановяване в страните от Централна и Източна Европа – потенциална заплаха за природата?

Плановете за възстановяване в страните от Централна и Източна Европа – потенциална заплаха за природата? Инвестициите във възобновяеми източници в българския план за развитие и устойчивост са необходима и положителна мярка, но при ясни правила, ограничаващи унищожаването на биоразнообразие, Натура 2000 и защитени територии.

Европейската комисия твърди, че Механизмът за възстановяване и устойчивост (672.5 милиарда евро) ще осигури „зеленото възстановяване“ на Европа. Нов доклад на Bankwatch и EuroNatur обаче разкрива, че финансовите средства по механизма не само не успяват да защитят природата, но дори могат да нанесат вреди върху биоразнообразието.

Докладът „Behind the green recovery“ разкрива неуспеха на фондовете на ЕС за възстановяване да се справят с една от най-големите кризи на нашето време – намаляващото биологично разнообразие. В документа са представени инвестиции и реформи от плановете за възстановяване на девет държави от Централна и Източна Европа, които имат потенциал за значително негативно въздействие върху биоразнообразието.

Тревожното състояние на биоразнообразието в ЕС изисква незабавни действия. Въпреки че Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 изисква минимум 20 милиарда евро годишно за преодоляване загубата на биологично разнообразие, по-малко от 1% от разходите на фонда за възстановяване са разпределени за проекти за опазване на природата. Още по-лошо е, че някои от проектите от плановете за възстановяване вероятно ще причинят допълнителни щети на биоразнообразието.

В България и Латвия проектите, насочени към увеличаване на възобновяемата енергия, онагледяват потенциалния конфликт между действията в областта на климата и биоразнообразието. За предотвратяването му се изисква прилагане на предпазни мерки за околната среда, което може да бъде постигнато при по-добро планиране и участие на граждански организации с експертен опит в процеса.

В българския план липсва информация как и къде ще бъдат реализирани планираните ВЕИ проекти. Споменават се фотоволтаици, ветрогенератори, както и водни и морски ресурси, без да се навлиза в детайли. България има история в увреждането на биоразнообразието при реализиране на възобновяеми енергийни проекти като например малките ВЕЦ-ове и ветропарковете по миграционния път на птиците. Последствията от неподходящи проекти или локации са преградени реки и убити редки видове птици като пеликани и лешояди. С това са свързани и текущи наказателни процедури срещу България, както и осъдително решение за Калиакра в Съда на Европейския Съюз. Сдружение за дива природа БАЛКАНИ алармира, че в националния план на България в момента липсват мерки за ограничаване унищожаването на биоразнообразието, Натура 2000 зоните и защитените територии.

Правителството на Латвия опростява процедурите за издаване на разрешителни, като позволява изграждане на вятърни паркове в горите. Вмъкването на тези проекти в латвийския план се случва след вече проведени публични консултации и оценка по отношение принципа „да не се нанася значителна вреда“.

По подобен начин проектите за управление на водите в Унгария, Хърватия, Латвия и Полша насърчават изграждането на резервоари, помпени станции, канали или регулации на реките, често в силно чувствителни зони, включително обекти от Натура 2000. Те заплашват да превърнат реките и потоците в мъртви канали и езера, което ще доведе до влошаване качеството на тези екосистеми. Случаите от Словения, Естония, Чехия и Румъния показват как горски проекти, които на пръв поглед изглеждат положителни, най-вероятно ще насърчат още по-интензивно изсичане на горите.

Много от тези проекти са планирани при закрити врати без информация за тяхното местоположение и без качествена оценка на въздействието им върху околната среда. Потенциалната вреда за биоразнообразието би била необратима, а примерите са доказателство, че има много какво да се желае, така че финансирането от Европейския съюз да защитава биоразнообразието.

Докладът ‘Behind the ‘green recovery’: how the EU recovery fund is failing to protect nature and what can still be saved?‘ е достъпен на този линк.

Цитати
Даниел Томсън, отговарящ за политиките на ЕС за биоразнообразието в мрежата на CEE Bankwatch, каза: „В момента се изплащат милиарди евро публични фондове за възстановяване, но всъщност не знаем в пълни подробности какво реално се финансира. На пръв поглед много проекти изглеждат безвредни – или дори полезни – за природата. Но ако се разровим малко по-дълбоко, разкриваме финансиране, увреждащо биоразнообразието, чиито последствия ще се усещат години наред.

Томас Фрайзингер, отговарящ за политиките на ЕС в EuroNatur, каза: „Държавите-членки имаха неповторима възможност да превърнат възстановяването в повратна точка за справяне със загубата на биологично разнообразие. Вместо това беше предпочетено да се продължи с познатите подходи. Време е Европейската комисия да създаде необходимите стимули и предпазни мерки за реална промяна“.

Снимка
• Риболовен клуб „Балканка“ – Водохващане на р. Буйновска, част от каскадата Доспат – Въча (ВЕЦ Девин) - https://dams.reki.bg/0495-dam/2021-07-31-3

Facebook Twitter LinkedIn Digg Delicious Stumbleupon

453 посещения

OFF

Последно качено » Новини