Участвайте в създаването на най-дългото писмо в защита на Природата в България!

В инициативата могат да се включат всички деца и младежи до 21 годишна възраст.

Отпечатъка /ците/ очакваме на адрес: гр. Малко Търново, п. код 8162, ул.”България” № 18; получател: НЧ ”Просвета”, тел/факс: 05952 2149. Краен срок: 30 септември 2007г. (призоваваме всички училища в страната да се включат в инициативата на Народно читалище "Просвета" град Малко Търново през първите две седмици от учебната година)

„Всички ние сме деца на природата и като такива сме длъжни да я уважаваме, опазваме и защитаваме"

Още откъси от произведения, вдъхновени от природата, прочете в пълния текст на акцията.
„Всички ние сме деца на природата и като такива сме длъжни да я уважаваме, опазваме и защитаваме.
Забързани в сивото си ежедневие не забелязваме какво се случва с нея. Но какво се случва, когато в свободното си време или почивния си ден решим да излезем на въздух, да отидем на пикник, да спортуваме, да поиграем с децата си в някой парк или да опознаем и научим нещо ново за историята си или просто да се порадваме на най – великия творец Природата? Всичко това звучи толкова хубаво, че сме сигурни че Ви се е приискало сега да сте навън, но какво се случва в действителност?
Отиваме на любимото си място за пикник и с ужас откриваме че вече не можем да му се любуваме, защото има огромна табела с надпис „ЧАСТЕН ИМОТ – ВЛИЗАНЕТО СТРОГО ЗАБРАНЕНО”. Отиваме до близкия парк или съседната детска площадка, но тях вече ги няма, там има само един голям изкоп, в който се излива бетон – бъдеща основа на поредната нова жилищна кооперация. Отиваме в гората, красиво е. Навсякъде зеленина, птичи песни, цветя, билки и въздух, чист планински въздух. Вдишваме дълбоко, но забравяме да издишваме – каква гледка само? Огромно оголено пространство запълнено само със стърчащи дънери на отсечени дървета ...”

Из есе на тема „Природата това съм аз”: Николета Михайлова 19 год., гр. Бургас

„В шепичките на красивото се събира само Странджа”

Анамария Коева 13 год., гр. Бургас

“Чрез преживяното сред природата , децата се учат и се развиват. Играта помага на детето да опознае по-добре не само себе си, но и другия. Тя е не само физическа активност, тя превръща детето в изследовател и провокира неговото развитие. Всяко дете има нужда от пълноценна игра, за да развие своите способности и умения.”

“Всяко дете е уникална личност със своите качества, интереси, способности и образователни потребности. Когато деца с различни способности имат възможност да общуват сред природата , те откриват помежду си общи неща, а не различия.”

А Вие замисляли ли сте се, какво ще оставим в наследство на нашите деца? Какъв пример ще им дадем?