Становище от Коалиция 'За да остане природа в България' за Законопроект за изменение и допълнение на НК във връзка с незаконната сеч

Уважаема г-жа Караянчева,

Обръщаме се към Вас във връзка със законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с вх.№754-01-82/30.11.2017г., внесен от група народни представители. Считаме голяма част от предложените промени в Наказателния кодекс за адекватни и навременни, като в същото време искаме да отправим някои предложения с цел повишаване на ефективността на тези промени.

Предлагаме с цел актуализация размера на глобите, в ЗИД да се включи промяна на чл.235, ал.6 от Наказателния кодекс в частта, касаеща размера на глобата, като текста „или глоба от сто до триста лева“ се промени с текста „или глоба от хиляда до пет хиляда лева“.

В предложението за създаване на нова алинея 5 на чл.237 от Наказателния кодекс е включена глоба, но не е уточнен нейният размер, затова предлагаме текста „При рецидив наказанието е лишаване от свобода до пет години, глоба и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7“, да се замени с текста „При рецидив наказанието е лишаване от свобода до пет години, глоба в размер от 2000 до 10000 лева и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7“.

Предлагаме всички текстове свързани с установяване на праг на финансовия размер на щетите, над който нарушенията на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча се инкриминират, с цел максимална яснота на предлаганите промени в разпоредбите на Наказателния кодекс, да се променят от „една минимална работна заплата“ с текста „една минимална месечна работна заплата“.

С предложените в ЗИД промени в чл.235, ал.1 от НК, както и в чл.237, ал.2 и предложението за нова ал.3, е предвиден праг свързан с размера на щетата, при който съответните нарушения на Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча се инкриминират, за разлика от настоящето съдържание на Наказателния кодекс, при което тези нарушения са инкриминирани без значение от финансовия аспект на причинените щети. Поставянето на подобен праг за стойността на щетите от една минимална месечна работна заплата е адекватно мотивирано от вносителите на ЗИД на Наказателния кодекс, но отваря възможност за увеличаване на нарушенията в горските територии, при които щетите ще са под посочения праг. В тази връзка следва да се има предвид, че отпадането на наказателната отговорност за нарушения с причинени щети под прага от една минимална месечна работна залата, намалява възпиращия ефект от наказателното преследване. Последното в комбинация с малките минимални стойности на глобите за посочените видове нарушения в Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча, ще отвори възможност за преструктуриране на методите за добив на незаконна дървесина и незаконен лов и придобиване на ловни продукти от недобросъвестни лица, като ще се наблегне на количеството дребни не инкриминирани нарушения. Така например минималната стойност на глобата за физическо лице, което в нарушение на Закона за горите и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти е 50лв. съгласно чл.266, ал.1 от Закона за горите. С отпадането на наказателното преследване при нарушения, при които щетите са под размера на една минимална месечна работна заплата и отпадането на глобите предвидени за това нарушение в Наказателния кодекс, единствената санкция която ще се налага на нарушител добил незаконно дървен материал на стойност близо но по-малка от стойността на една минимална месечна работна заплата, ще е само 50лв.

Основните нарушения на Закона за горите и донякъде, но в значително по-малка степен и на Закона за лова и опазване на дивеча са свързани с икономически изгоди за нарушителите. Ефективен възпиращ ефект за подобни нарушения свързани с щети под прага на една минимална месечна работна заплата, освен ефективен контрол от страна на компетентните органи и оправомощените лица по двата закона, може да се постигне чрез увеличаване на минималните глоби за тези нарушения, при които икономическия ефект печалба-глоба се сведе до минимум. Ето защо предложените промени на Наказателния кодекс биха постигнали посочения от вносителите ефект само, ако са последвани от увеличаване на минималните стойности на глобите при описаните нарушения, които от своя страна следва да бъдат равни или поне максимално близки до размера на минималната месечна работна заплата.

С оглед изложеното, предлагаме промените в чл.235 и чл.237 от Наказателния кодекс да се приемат от народното събрание едновременно с промени в чл.255 и последващи от Закона за горите и чл.83а и последващи от Закона за лова и опазване на дивеча.

Надяваме се, становището ни да бъде взето под внимание при разглеждане на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.