Писмо на Коалиция 'За да остане природа' във връзка с неправилно изразходване на евросредства по ОПОС 2014-2020 за докладването на България пред ЕК

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Съгласно чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за дивите птици държавите членки извършват докладване относно състоянието и опазването на включените в двете директиви видове и местообитания. За подпомагане на първото докладване на България по член 12 и 17, ОПОС 2007-2013 разходва над 15 милиона лева за картирането на местообитания и видове от двете директиви. За този планов период по линията на ОПОС 2014-2020 са планирани над 18 милиона лева за провеждането на теренните проучвания, анализа им и докладването.

За съжаление констатираме, че българската държава не си е взела поуки от проблемите от първото докладване. Този път проблемите са много повече и заплашват да го компрометират напълно, като доведат до „фалшив“ доклад и безсмислено разходване на пари на европейския данъкоплатец.

Първото докладване на България по реда на чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и чл. 12 от Директивата за дивите птици беше извършено през 2013 г. в рамките на ОПОС 2007-2013 г. като част от проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза І“, с обща стойност, възлизаща на 15 434 393 лева .

В хода на докладването през 2013 г. българската държава не осигури качествен научен контрол върху мониторинга на видовете и местообитанията и не подложи изготвения доклад по реда на чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и чл. 12 от Директивата за дивите птици на обществено обсъждане в България, заради което много видове и местообитания се оказаха със субективно „подобрен“ природозащитен статус.

На ниво местообитания нито едно от природните местообитания не бе оценено в неблагоприятно лошо състояние на ниво биогеографски регион (уникален за ЕС случай), въпреки че в рамките на проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, някои от тях, като 62С0* Понто-Сарматски степи, 2130 Сиви дюни и др., бяха оценени в неблагоприятно лошо състояние, а други според „Червена книга на Република България. Том 3. Природни местообитания“, бяха оценени като „застрашени“ и дори „критично застрашени“.

Процесът с видовете от дивата фауна протече по идентичен начин. Така например мишевидният сънливец (Myomimus roachi), който не беше намиран в България от десетилетия, бе обявен, че има благоприятно природозащитно състояние. Същият вид е оценен като уязвим от Българска академия на науките (БАН ) в Червената книга на България и като световно застрашен от IUCN . В благоприятно природозащитно състояние според докладването се оказаха и световно застрашеният лалугер, (Spermophilus citellus) , оценен като уязвим за България от БАН в Червената книга на България и като уязвим на световно ниво в Червения лист на IUCN ; пъстрият пор (Vormela peregrusna) също е оценен с благоприятен природозащитен статус, при условие, че не е намиран въобще по време на теренните работи в рамките на проекта „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“ и за последните десетилетия има само няколко наблюдения. Същият вид е включен в Червената книга на България като уязвим и в световния червен лист на IUCN като световно застрашен. С благоприятен природозащитен статус се оказаха степният пор (Mustela eversmanii), включен като уязвим в Червената книга на България и с общо двадесетина намирания в България досега; черногръдия хамстер (Mesocricetus newtoni), включен като уязвим в ЧКБ, както и дивата коза (Rupicapra rupicapra) в алпийския биогеографски регион, включена в ЧКБ със статут „застрашен“.

В хода на европейското обсъждане на докладите на страните членки в Брюксел бяха подадени становища от експерти на природозащитните организации от Коалиция „За да остане природа в България‘‘, след което ETC/BD коригира някои от оценките на видовете и местообитанията, подадени от българското правителство през 2013.

За проблемите при картирането на хабитатите по проект „Картиране и определяне на природозащитното състояние на природни местообитания и видове – фаза I“, финансиран по ОПОС 2007-2013 г., на което се основаваше първото докладване по чл. 17 на Директива 92/43, неправителствената организация Асоциация на парковете в България информира със специален доклад МОСВ и ЕК.

С цел недопускане повторение на подобни слабости и неточности при последващи доклади на България по реда на чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и чл.12 от Директивата за птиците, Коалиция „За да остане природа в България“ многократно е отправяла предложения към МОСВ БАН да извършва постоянен ниско интензивен мониторинг на биоразнообразието на България. Мотивите ни затова са, че два от институтите на БАН (Институтът за биоразнообразие и екосистемни изследвания и Националният природонаучен музей при БАН) работят от десетилетия по тези теми и е икономически по-целесъобразно именно те да извършват тези дейности като част от своите научни програми. Още повече, институтите на БАН в сътрудничество с други академични институции, занимаващи с биологично разнообразие, биха осигурили научна валидизация на получената информация чрез публикуване на крайните резултати в рецензирани научни списания. По този начин България би гарантирала извършването на изключително качествен мониторинг на своето биоразнообразие на много по-ниска цена.

През 2019 г. предстои второто докладване на България, което е планирано да бъде финансирано от ОПОС 2014-2020 г. За целта е предвидено да се разходват средства на европейския и български данъкоплатец на стойност 18 122 412,00 лв., с които ще се проучат видове и природни местообитания, предмет на докладването по чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и чл. 12 от Директивата за птиците, ще се изготви анализ и информацията ще се използва за целите на докладването по двете директиви. За изпълнение на тази задача МОСВ обяви доста дискусионна тръжна процедура на 28.08.2016 г., като впоследствие докладването по двете директиви беше отделено в две обособени позиции, а изискванията за обществената поръчка многократно променяни, дори след нейното обявяване.

След серия от обжалвания и допълнителни промени на процедурата на 08.10.2018 МОСВ постанови с решение, че е обявен изпълнител на докладванията по двете директиви. За момента договор не може да се сключи, тъй като конкурентни фирми обжалват решението на комисията. С оглед на това, процедурата ще бъде продължена във времето, а сроковете за качествено изпълнение на докладването са ограничени, което е сериозна предпоставка за невъзможност за извършване на каквото и да е качествено проучване на биоразнообразието, предвид практическата липса на полеви сезон и съответното време за анализ и невъзможността да бъдат обхванати поне две поредни години. Бихме искали да Ви обърнем вниманието, че теренната работа при докладването е от изключителна важност за достоверността на резултатите в доклада. Без провеждането на теренни проучвания на видовете и местообитанията данните в докладването по чл. 17 чл. 12 не биха били прецизирани, точни и достоверни. А това е предпоставка за наличието на множество неточности и груби грешки в процеса по докладване.

Това категорично ще рефлектира върху спазването на крайните срокове за докладване, определени от ЕК (31.04.2019 за докладването за мониторинга по Директивата за местообитания и 31.07.2019 за докладването за мониторинга по Директивата за дивите птици).

Същевременно тръжната процедура бе спечелена от фирми, които не се занимават с проблематиката, а разчитат основно на външна научна експертиза и имат сериозни проблеми с разработените от тях продукти. Доказателство за това е следното:
- в консорциума, спечелил докладването за местообитанията, участва фирма ПОРТФОЛИО ПРОДЖЕКТ МЕНИДЖМЪНТ, която има 1 служител през август 2018г. и бе част от консорциума, разработил за 4 милиона лева все още неприетия актуализиран план за управление на НП Рила (върнат с множество забележки за неизпълнения по договора).
- Процедурата за докладите за птиците е спечелена от фирма, свързана с разработването на нефункциониращата на практика Национална приоритетна рамка за действие (НПРД) за Натура 2000 и извършила картирането на няколко лота за видове и местообитания в предишния период с цитираните по-горе грешни консервационни оценки. Необходимо е да отбележим, че още през юли 2018 г. предсказахме в писмо до всички държавни институции (приложение 3), че тя ще спечели поне една от двете позиции по обществената поръчка. Въпросната фирма (Дикон груп) изглежда „абонирана“ за поръчките на МОСВ, свързани с Натура 2000. Консорциум с нейно участие спечели процедурата за „Актуализация на НПРД и провеждане на кампании за повишаване на подкрепата и разширяване на знанията за управление на мрежата Натура 2000 в България“. Тоест тя беше избрана да редактира създадената от нея преди 5 години НПРД, която се нуждае от сериозно поправяне. Същата фирма създаде стратегия за управление на мрежата Натура 2000, която също не се прилага.
Въз основа на гореизложените проблеми изразяваме своите опасения, че е напълно безсмислено инвестирането на 18 милиона лева от ОПОС 2014 – 2020 за написването на доклади, които няма да бъдат основани на адекватни теренни проучвания и ще бъдат изработени от фирми с много дискусионно реноме.

Коалиция „За да остане природа в България“ призовава Министъра на ОСВ:
1. Да преустанови процедурата: Анализи и проучвания на видове и природни местообитания, предмет на докладване по чл. 17 от Директивата за местообитанията и чл. 12 от Директивата за птиците като безсмислено вече разходване на средства на европейския данъкоплатец;
2. Да пристъпи към преговори с БАН за научно-обоснован и икономическо по-ефективен мониторинг по двете директиви от неговите структури;
3. Докладването по чл. 17 от Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и чл.12 от Директивата за птиците да бъде извършено с финансиране от националния бюджет, след договорено и одобрено закъснение от ЕК, на базата на поне двугодишни сериозни теренни проучвания. Разходите да отговарят на направените реални проучвания и анализи.

Коалиция „За да остане природа в България“ призовава Европейската комисия в качеството си на донор на средствата по ОПОС, да не допусне безсмислено разходване на парите на европейския данъкоплатец, да изиска висококачествен мониторинг и докладване на страна на България и да предприеме адекватни мерки за гарантиране на смисленото и ефективно разходване на средствата по ОПОС 2014-2020 в България.

С уважение:
инж. Тома Белев,
Председател на УС на АПБ
от името на коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“