В допълнение следва да се посочи, че са налице и значителни противоречия с принципите на защита на авторското право, пряко се нарушават граждански права. По детайлно нашите мотиви са както следва:
1. Параграф §2, точка 2 на законопроекта пряко противоречи на параграфи 3 до 6 на преамбюла, членове 1, 3.1, 4, и 6.2-4 на Директива 92/43/ЕИО (накратко „директивата”).
С този параграф се прави промяна в чл. 4 на ЗБР определящ общите рамкови цели на Националната екологична мрежа (включително и на мрежата от защитени зони НАТУРА 2000). Понастоящем чл. 4 посочва в точка 1 до 5 редица чисто консервционни цели, като дългосрочното опазване на биологичното, разнообразие, опазване на видовете, ограничаване на негативното антропогенно въздействие. ЗИД ЗБР въвежда нова точка 6, която гласи: „съвместяване на консервационните цели с целите на устойчивото развитие”. Законът никъде не дефинира понятията „съвместява” и „устойчиво развитие” и това позволява тяхното разширено тълкуване.
Официалние мотиви за това изменение са (точка 2, паргараф 3 от мотивите): „Допълване на целите на Националната екологична мрежа, за да се постигне съвместяване на консервационните цели, с целите за устойчивото развитие – постига се съответствие с политиката на ЕК за връзка между целите на мрежата Натура 2000 и устойчивото развитие на регионите. Това не противоречи и на предназначението и целите на защитените територии по Закона за защитените територии, като част от Националната екологична мрежа;”
Така формулираната разпоредба противопоставя „консервационните цели” на „целите на устойчивото развитие”, като изисква по тази причина и задължава тяхното съвместяване. Така формулирана и включена в общите рамкови цели на цялата Национална екологична мрежа (включваща и НАТУРА 2000) и при приемане тази разпоредба тя ще се прилага с предимство пред всички последващи разпоредби на раздел II на закона определящ целите, приоритетите и мерките взимани в рамките на НАТУРА 2000.
Заложената в ЗИД на ЗБР преобладаваща рола на устойчивото развитие към консервационите цели на мрежата НАТУРА 2000 противоречи на параграфи 3 до 6 на преамбюла на Директива 92/43/ЕИО. Директивата ясно посочва, че основата й цел е насърчаване опазването на биоразнообразието, отчитайки социалните, икономически, културни и регионални изисквания, като това допринася за и е част от устойчивото развитие само по себе си. В същата насока е и чл. 2 на Директива 92/43, където се ясно се посочва, че целта на директивата е запазване иоразнообразието, видовете и местообитанията и мерките взети съгласно директивата целят запазване и възстановяване на благоприятното им природозащитно състояние, като при това следва да вземе в предвид икономическите, социалните и културни особености.
Следователно директивата нито дава предимство на икономическите фактори пред основата цел на директивата за опазване на биоразнообразието, нито противопоставя устойчивото икономическо развитие на основата цел, както това е направено в §2., точка 2 на ЗИД на ЗБР.
Това и създава пряко противоречие между §2, точка 2 на ЗИД на ЗБР с мерките разписани в Директива 92/43 за постигане на нейните цели.
Пряко противоречие има с чл. 3.1 и с целият чл. 4, където се посочва, че основната цел на мрежата НАТУРА 2000 е запазването или където/когато е уместно въстановяване на благоприятно природозащитно състояние на местообитанията и видовете, както е разписана и подробна процедура за обяване на зоните от НАТУРА 2000 изцяло основана на научни критерии отчитащи това природозащитно състояние.
Пряко противоречие има и с чл. 6.2, 6.3 и 6.4 на Директива 92/43. §2., точка 2 на ЗИД на ЗБР директно ще доведе до неприлагане на разпоредбите на чл. 6.2 според който държавите членки следва да предотвратят всяко увреждане на местообитания или обезпокояване на видовете, което противоречи на целите на директивата. Няма да може да се прилага и чл. 6.3 и 6.4 в които е предвидена процедура за оценка на планове и проекти с цел да се предотврати увреждането на интегритета на защитените зони, като чл. 6.4 предвижда специално изключение от това изискване, но само в случаи с много тесен обхват – при липса на под добри алтернативи и при наличие на преобладаващ обществен интерес. §2, точка 2 на ЗИД на ЗБР създава широко поле на тълкуване на понятието преобладаващ обществен интерес, което не отговаря на разпоредбите на чл. 6.4 и също ще доведе до липса за негова транспозиция.
2. Параграф §3 на законопроекта пряко противоречи на параграф 6 на преамбюла, членове 1, 2.2 и 3.1 на Директива 92/43/ЕИО.
С този параграф се прави промяна в чл. 5 на ЗБР определящ целите на мрежата НАТУРА 2000, като възстановяването на природните местообитания, местообитанията и популациите на видове в благоприятно природозащитно състояние е посочено като условна възможност. Законопроекта не създава никакви показатели за изпълнението на тази мярка по директивата и следователно предприемането на такива мерки се превръща в решение по целесъобразност от страна компетентите национални орани.
Противното параграф 6 на преамбюла, членове 1, 2.2 и 3.1 на Директива 92/43/ЕИО изцяло създават обвързана компетентност и задължава страните членки да вземат мерки за въстановяване на природозащитното състояние на природните местообитания, местообитанията и популациите на видове, където е необходимо и подходящо.
3. Параграф §6, точка 1а и параграф § 23 на законопроекта пряко противоречат на чл. 4.4 на Директива 92/43/ЕИО.
В параграф §6, точка 1а на ЗИД на ЗБР се допълва текста за съдържанието на заповедите за обявяване на защитените зони уреден в чл. 12, ал. 2, т. 3 на ЗБР и се посочва допълнително, че целите на управление на тези зони отразяват целите
посочени в актуалния стандартен формуляр на зоната. Този текст е неясен сам по себеси и създава правна несигурност поради това, че в официалния документ наречен стандартен формуляр не съществуват подробно разписани цели. Освен това стандартните формуряри периодично се обновяват и изменят.
Противоречие има и с параграф § 23 на ЗИД на ЗБР, който създава нов член 115а в който е записано, че министърът приема Документ за целите на Натура 2000 на биогеографско ниво, на ниво мрежа и на зоново ниво. Този режим пряко влиза във
вътрешно противоречие с чл. 12, ал. 2, т. 3 на ЗБР, като в двата текста се създава успореден режим на целеполагане и правна неяснота относно действащия режим в защитените зони.
И двата параграфа противоречат на чл. 4.4 на Директива 92/43/ЕИО според, който целита на зоните от НАТУРА 2000 са задължителна част от актовете за тяхното обявяване и следва да отразят единствено научната информация за ролята на
съответната зона за опазване на местообитанията и видовете и природозащитното им състояние.
4. Параграф §6, точка 1б на законопроекта пряко противоречи на чл. 6.1 и 6.2 на Директива 92/43/ЕИО.
В параграф §6, точка 1б на ЗИД на ЗБР се изменя текста на чл. 12, ал. 2, т. 5 на ЗБР, като законопроекта прави включването на забрани, ограничения, мерки за постигане на целите на защитената зона условно и според преценката на Министъра на околната среда и водите.
Това води до неизпълнене и пълна липса на транспозиция на чл. 6.1 и 6.2 на директивата. Тези членове задължават страните членки да предприемат всички законови, административни и договорни мерки, които да предотвратят всяко
увреждане на местообитания или обезпокояване на видовете, което противоречи на целите на директивата. В България ефективно и сигурно предприемане на договорни мерки, които са приета практика в много други стране на ЕС, налагащи изпълнение на определени мерки в рамките на договорния имот, като трайна негова характеристика е невъзможно.
Националното законодателство не предвижда възможности за учредяване и наследяване на трайни сервитутни права върху имоти след сключване на договори и отразяването на тези права в нотариалния акт (in title) на имота. Предвидените в момента разпоредби на чл. 12, ал. 2, т. 5 на ЗБР са единствения законов и административен механизъм за прилагане разпоредбите чл. 6.2.
Премахването на неговия императивен характер ще доведе до пълна липса на транспозиция на разпоредбите на чл. 6.2.
5. Параграф §8 и 25 на законопроекта пряко противоречат на чл. 6.1 на Директива 92/43/ЕИО.
В параграф §8 на ЗИД на ЗБР се изменя текста на чл. 27 на ЗБР, като законопроекта изменя изцвло текста на закона и въвежда изготвянето на „териториални” планове за управление защитените зони” или части от тях. Термина „териториални” не е определен в действащото българско законодателство. Поради това, този текст създава правна несигурност. В допълнение ако термина се тълкува в светлината на съдържанието си и съгласно развитието на законодателството най-близък до него е термина териториално-устройствен план (master plan) употербяван от Закона за устройство на територията и подзаконовите му актове и който понастоящем е заменен с термина „устройствен”.
Допълнително параграф 25 създава чл. 117а, ал. 1, т. 1 и ал. 4, т.5 управомощават така наречения Комитет на заинтересованите страни да одобрява „териториалния” план за управление, като задължително условие за одобряването му от съответния индивидуален регионален административен орган на Министъра на околната среда и водите (МОСВ) – в случая директора на Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ). По този начин се създава антиправен механизъм за вземане на решения, в който колективен орган, който не е обременен с никаква колективна или индивидуална отговорност е управомощен да взима управленчески решения.
Утежняващо обстоятелство е че, такива решения ше се взимат при неясен механизъм за неговото формиране и за вземане на решения. Всичко това създава допълнителна правна неяснота относно характера на вземаните решения и "териториалния” план за управление, който ще трябва да се одобрява.
Съдържанието на сега действащия чл. 27 на ЗБР отразява чл. 6.1 на Директива 92/43 и разпорежда при необходимост да се създава план за управление, който по своите характеристки не включва елементите на териториален или устройствен план, а включва единствено необходимите мерки за опазване и подддържане на благоприятното природозащитно състояние. Промените предложени от ЗИД на ЗБР водят до пълна липса на транспозиция на тези разпоредби на чл. 6.1.
Допълнително утежняващо обстоятелство е, че при предлагане на „териториални” планове за управление, включващи типични икономически дейности и проекти, което закона в този му вид ще позволява - се създава явен управленчески конфликт и условия за корупция и системно нарушаване на закона поради съчетаване в един и същ орган (МОСВ) на едновременно функции за одобряване на развойни и териториални (master) планове и на контролни функции за одобряването на тези планове по реда на процедурата по чл. 6.3 на Директива 92/43.
6. Параграф § 23 на законопроекта води до неизпълнение на чл. 4 на Директива 92/43/ЕИО.
Параграф § 23. на ЗИД ЗБР създава се чл. 115а в който са разписани задълженията на Министъра на околната среда и водите, като национален орган по управление на защитените зони от НАТУРА 2000. В точка 4 е посочено, че министърът „извършва периодична оценка за достатъчността на мрежата и на изпълнението на целите на мрежата на национално ниво”. Това заедно с действащите чл. 10, чл.12 и чл. 16, ал. 1 и 2 на ЗБР създават възможност за заличаване, намаляване или промяна на границите на защитени зони без преминаване на процедурата описана от чл. 4 на Директива 92/43 и следователно води до липса на транспозиция на този член.
7. Параграфи § 24 и 25 на законопроекта води до неизпълнение на параграф 17 на преамбюла, чл. 4, 6.1 и 6.2 и др. на Директива 92/43/ЕИО.
Параграфи § 24 и 25 създават нови членове 116а, ал. 1 -3 и чл. 117а, ал. 1-3. В тях е разписано съответно създаване на Националния консултативен съвет за мрежата Натура 2000 консултиращ министъра на околната среда и водите по въпросите за обявяване и управление на мрежата и Комитети на заинтересованите страни към всеки директор на РИОСВ, които пък са отговорни за разработването и приемането на „териториалните” планове за управление на защитените зони. По този начин двата колективни органа имат отношение по прилагане на членове 4, 6.1 и 6.2 на Директива 92/43/ЕИО. В състава на тези органи напъло или почти напълно са изключени всички научни и обществени организации с компетенции за обсъждане на научната информация за управление на зоните. Научните организации напълно са изключени от Комитетите на заинтересованите страни. В двата съвета могат да участват само така наречените съотвено: национални неправителствени природозащитни организации или регионални неправителствени природозащитни организации. Законът дава изцяло дискриминационни определения към дефинирането на тези организации – както факта, че такива в занона има за тях, така и поради явното изключване от тези определения на определени групи организации. По определение от работата на тези органи са изключени изцяло всички неправителствени организации вносители на научната информация и следователно респонденти по смисъла на директивата станала основа за обяване на защитените зони.
Дискриминационните текстове на параграфи § 24 и 25 влизат в пряко противоречие със задълженията на страните членки да развиват научната информация, на която се извършва обявяването и управлението на защитените зони разписани, както в параграф 17 на преамбюла, чл. 4, 6.1 и 6.2, така и други членове на Директива 92/43/ЕИО.
В заключение - предложения ЗИД на ЗБР води до цялостна липса на транспозиция на Директива 92/43/ЕИО и ще доведе до системни нейни нарушения, включително и до пряко унищожаване (застрояване, изсичане и т.н.) на застрашени местообитания, като тези по крайбрежието на Черно море, горските екосистеми, степи и пасища, и реките.