Уважаеми Госпожи и Господа,
Настоящото ни писмо е продиктувано от безпокойство по отношение на докладването на Р България по Чл. 12 от Директивата за птиците (2009/147/ЕО) и по-специално изразената в посочения доклад информация, че „В резултат на посочените слабости, наличните данни не покриват в достатъчна степен видовете птици, в различните им местообитания, на този етап не могат да обезпечат качествен процес на докладване по Чл. 12 на Директива за птиците.“
Запознавайки се с изнесените източници и състояние на данните в рамките на доклада, бихме направили следните препоръки по отношение допълване на данните с цел постигане на качествено докладване:
1. Да се използват данните за мониторинг и картиране местообитанията на птици, които са част от проектите за планове за управление на защитени територии и защитени зони, финансирани в рамките на предишния планов период със средства от ОПОС и ПУДООС. Съгласно изискванията на обществените поръчки те са предоставени на собственика на информацията в лицето на МОСВ в ГИС формат и бази данни. Като организация, която е следила процесите на изработване на плановете за управление на национални и природни паркове, на резервати и поддържани резервати и на защитени зони, можем да потвърдим за тяхната наличност и използваемост за нуждите на докладването.
2. Да се използват данните за мониторинг и разпространение на видовете птици от плановете за действие за видове, разработени и/или приети от НСБР в отчетния период за докладване.
3. Да се използват наличните данни по приключилите проекти по програма LIFE+, касаещи птиците.
4. Да се използват данните от докладите за сертификация по системата FSC на горските собственици, доколкото в тях се отчитат и картират гнездата на някои редки видове птици, обитаващи горите. Същите можете да получите в най-голям обем от държавните горски предприятия.
5. Да се използват данните за мониторинг на птици от доклади за екологична оценка, оценка на въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с целите на Натура 2000, съхранявани в РИОСВ и МОСВ, доколкото те съдържат подходяща информация относно разпространението на видовете птици в отделни или група имоти и са набирани в посочени периоди и методики за наблюдение.
6. Да се потърси подходящ начин за връзка с ползвателите на системата SmartBirds, поради факта, че голяма част от данните за редките видове птици не са публични, съгласно тяхната собствена воля, но са налични и могат да бъдат използвани за докладването.
7. Да се проведат срещи в научните и академични организации, като ИБЕИ при БАН, НПНМ при БАН, университети и общински природонаучни музеи, в които да се запознаят учените с проблема на недостига на данни и да се потърси обратна връзка по отношение техни публикации, съдържащи данни за мониторинг на видовете птици.
8. Да се потърси допълнителна информация от служителите на структурите на възложителя в лицето на РИОСВ и Дирекции на национални паркове, които имат собствени наблюдения в обектите от Натура 2000 мрежата, получена в рамките на контролните им задължения на място.
9. Да се потърси контакт със собствениците на имоти, които извършват регулярен мониторинг, inter alia собственият мониторинг на ветропарковете, собствениците на земеделски земи, които получават субсидии за агроекологични мерки по ПРСР, касаещи опазването на птици и т.н.
10. Да се използват данните на фотографите анималисти от България и по-специално за редките видове птици. Техните снимки носят информация за датата и мястото на заснемане на вида, подходяща за обработка.
11. Да се използват данни от специализираните фирми за орнитологичен туризъм – в края на всеки тур те подготвят описание на маршрута и наблюдаваните на всяко място птици за нуждите на своите клиенти.
Считаме, че ако се предприемат всички тези стъпки и се използва тази налична информация може да се осигури качествен процес на докладване.
Искаме също да препоръчаме определяне на въздействията и заплахите, които водят до влошаване на състоянието на отделни видове птици да се използват няколко стъпки за качествено определяне:
1. Да се използват докладите и протоколите от проверка в рамките на текущия и последващ контрол, осъществяван от служителите на РИОСВ и МОСВ по отделните инвестиционни предложения, които са получили разрешение за осъществяване в рамките на процедурите по ЗООС и ЗБР.
2. Да се използват данните за промените настъпили в средата, отразени в систематични мониторингови програми, като Наблюдението на заетостта и използването на земята (БАНСИК).
3. Да се използват наличните данни по приключилите проекти по програма LIFE+, касаещи птиците.
4. Да се използват данните от плановете за действие за видове птици , разработени и/или приети от НСБР в отчетния период за докладване.
5. Да се формират дискусионни групи за всяка една група птици, както са посочени в 7.1.5. МОНИТОРИНГ В ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ ОТ МРЕЖАТА НАТУРА 2000 ЗА ПТИЦИТЕ на доклада, в които да се поканят за участие представители на всички заинтересовани общности, вкл. държавни структури, собственици, научни работници, неправителствени организации и т.н.
Като се надяваме нашите препоръки да са Ви полезни, припомняме че сме изпратили до Вас и становище по документа за целите на Натура 2000, разработен в рамките на проект BG16M1OP002-3.006-0001-C02 „Знания за Натура 2000“, изпълняван от Дирекция „Национална служба за защита на природата“, финансиран от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г, част от което е релевантно и към тази Ваша задача.
С уважение,
Тома Белев
Председател на УС на АПБ
Становище на Асоциация на парковете в България относно доклад „Национална концепция за мониторинг на птиците в България“
