ДО
Консорциум ръководещ проект
„СЕП на развитието на вятърна енергия в България”
Копие до
Министъра по околна среда и води
Министъра на икономиката и енергетиката
Институт по зоология на БАН
Институт по ботаника на БАН
Национален природонаучен музей на БАН.
Становище относно: обхват на СЕП на развитието на вятърна енергия в България.
Уважаем екип на проекта,
Благодарим Ви за възможността да допринесем за изпълнението на вашия проект. Изграждането на вятърни централи е съпроводено от редица проблеми, които изискват бързо решаване. Един от тези проблеми е конфликта с опазване на дивата природа. Доколкото този конфликт повече или по-малко възниква почти навсякъде, където се инсталират вятърни генератори са нужни решения, които да намерят баланса между двете екологични политики (за изграждане на ВЕИ и за опазване на природата) опирайки се на нормите на действащото законодателство. За съжаление практика от последните 5 години показа, че процедурите създадени за разрешаване на този конфликт – ОВОС и оценките за съвместимост с НАТУРА 2000 не изпълняват своите цели. Практически не се достига до оценка на кумулативните ефекти на всеки отделен проект на ранен етап от планиране и не се предотвратява изграждането на проекти със значително въздействие. Феномена на положителните доклади за ОВОС и ОС и последващи решения, превръща тези процедура в един вид административен рекет върху инвеститора, който в крайна сметка завършва винаги с положително решение за него, но след като изхарчи значителни средства и време. И това не му гарантира по никакъв начин, че неговия проект не е рисков с оглед евентуално увреждане на защитени природни компоненти. Иначе казано, мътна вода, в която лесно се лови риба преди всичко от недобросъвестни инвеститори.
На този фон вашият проект се явява ключов за да се направи опит да се намери стратегическо решение на този проблем, като се предложат стратегически решения чрез които да се намали конфликта с опазване на природата и да се създадат ясни облекчени правила за развитие на бизнеса с вятърни централи.
В тази посока ключов инструмент за постигане на тази цел е изготвяне на карта на риска. Нашите мотиви да настояваме за изработването на такава карта са:
- Това е единствения подход, чрез който могат сериозно да бъдат облекчени процедурите по ОВОС и СО и избегнати напълно натрупалите се отрицателни практики в тяхното прилагане за проекти попадащи извън рисковите зони.
- Това е единствения начин да бъдат предотвратени значителните кумулативни ефекти и да бъдат превърнати в управленческо решение.
- Това е единствения начин да се създадат ясни правила на оценка на инвестиционния риск. Изготвянето на такава карта следва да се разглежда не като зониране, къде е забранено и къде е разрешено да се строи – защото правомощия за такива изводи може да направи само официална оценка за съвместимост на официален план на основание чл. 6 (4) на Директива 92/43. Но такава карта може да посочи зоните, в които има малка или никаква вероятност голям инвестиционен проект да доведе до значителни въздействия и следователно може да се избегнат дългите съгласувателни процедури. Както и зоните, където такъв проект най-вероятно би водел до значителни въздействия и следователно негово съгласуване би било проблематично или невъзможно.
- Такава карта следователно следва да се разглежда, като най-добра налична научна информация на риска за конфликт с опазване на дивата природа. За тази цел при изготвянето й следва да се заложи най-добрата изходна информация относно разпространението на видовете и местообитанията и ролята за тяхното опазване на съответните територии.
- При изготвяне на мрежата НАТУРА 2000 и на ръководства на управление на мрежата е натрупана богата дигитална информация и методически ръководства, които позволяват да бъде изготвена такава карта. Не малка част от тази научна информация или е публикувана в списания с импакт фактор или е била научно верифицирана в рамките на процедурите по чл. 4, ал. 2 на Директива 92/43/ЕИО или е била верифицирана от страна на МОСВ (в рамките на Националния съвет по биологично разнообразие или наблюдателните комитети към проектите изготвили съответните ръководства).
- Изработването на карта на риска, не е просто важен краен резултат, а необходимост в проект целящ провеждане процедура идентична на методиката и правилата на Стратегическата екологична оценка (СЕО). Сравнението на сценарии е основния инструмент на СЕО, а основен параметър за планиране на сценарии за развитие вятърната енергия е териториалното планиране на сектора.
В заключение искаме да кажем, че изцяло не се съгласяваме със становището на представители на ЦЛОЕ-БАН, че за изготвянето на такава карта към момента няма нужната научна основа, и че за да се изготви такава карта са нужни мащабни дългогодишни научни проучвания. Преди всичко това означава прилагането на двоен стандарт, защото не малко учени в БАН изготвят годишно десетки или даже стотици доклади за ОВОС или ОС, които са меко казано със съмнителна научна стойност и в повечето представляват общи приказки на принципа на “copy-paste” или в най-добрите случаи представляват оценки базирани изцяло на субективно научно мнение, без релевантни научни проучвания. На фона на тази практика на много от учените на БАН, натрупаната научна информация за НАТУРА 2000 представлява съвсем солидна и достоверна информация и би следвало БАН да отчете този факт. Считаме, че становището на ЦЛОЕ-БАН следователно е напълно субективно и цели не решаване на проблема, а защита на порочната практика за изготвяне на дОВОС и дОС, както и опита да се привличат средства за мащабни проучвания извършвани от тях. Считаме,че по-нататъшното продължаване на досегашната порочна практика само ще задълбочи още повече създадения вече хаос и ще доведе до трайни и необратими негативни последствия за видове и местообитания от Директива 92/43 на ЕС.
Прилагаме към становището примерна методика за изготвяне на карта на риска основана на принципите на предпазливост, най-добра научна информация и опростяване на подхода чрез използване на “umbrella” местообитания и видове.
СДП БАЛКАНИ декларира, че е готово доброволно да окаже максимално съдействие от своя страна за постигане на тези цели, включително и предоставяйки цялата налична научна информация
Дата: 23.12.2009 г.
(Андрей Ралев, член на УС)
Примерна методика за изготвяне на карта на риска за видове и местообитания от Приложения 1 и 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР
СДП БАЛКАНИ предлага следната методика за изготвяне на карта на риска.
1. Да бъде изготвена карта с 2 типа зони: първата без или малък риск и втората с риск. Зоните на риск да се основават на обединяването на три отделни изходни слоя:
- Територии в които има риск от значителна смъртност на летящи видове – прилепи, включващ а). местообитания и миграционни коридори в НАТУРА 2000 и б.) миграционни коридори извън НАТУРА 2000.
- Територии в които има риск от пряко унищожаване на природни местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР и местообитания на видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР (без птици) в рамите на зоните от НАТУРА 2000.
- Територии, в които има риск за безпокойство на видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР (без птици) в рамите на зоните от НАТУРА 2000, както и в свързващи биокоридори
Всеки от тези изходни слоеве да бъде изготвен по специфичен алгоритъм.
2. Предложен алгоритъм за изготвяне на слой риск от значителна смъртност на летящи видове
Карта (ГИС слоя) следва да се изготви на основата на обединяване на следната изходна информация:
2.1. ГИС карта на местообитанията (убежища и ловни местообитания) на прилепи изготвена за всеки вид прилепи от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР.
Подход: Обединяване на моделите за всички видове в един и последващо отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за ревизиране на базата данни за НАТУРА 2000 в рамките на проекта на БАН. Резултатите от изготвянето им е публикувано в списание с импакт фактор, а автор на моделите е д-р Васил Попов от Института по зоология на БАН
Достъп до информацията: ГИС е наличен в Институт по зоология на БАН
2.2. ГИС карта на коридорите за миграция на видове прилепи от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР извън и във зоните от НАТУРА 2000
Подход: Експертно мнение. Прилагане на принципа на предпазливостта. Очертаване на основните коридори – река Дунав и големи вътрешни реки, влажни зони, Черноморския бряг и на стандартен буфер около тях. С изключение бреговете на Дунав и Черноморския бряг не се предполага конфликт със зоните с добри ветрови условия. Уточняване на реките и необходимия буфер с експерти от Института по Зоология на БАН и Националния природонаучен музей на БАН.
Научна достоверност: Прилагане на най-доброто налично познание относно миграционната биология на видовете прилепи от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР. Наличие на изготвена
Достъп до информацията: изходната информация са свободни за достъп ГИС слоеве.
3. Предложен алгоритъм за изготвяне на слой риск от пряко унищожаване на природни местообитания от Приложение 1 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР и местообитания на видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР (без птици) в рамите на зоните от НАТУРА 2000.
Карта (ГИС слоя) следва да се изготви на основата на обединяване на следната изходна информация:
3.1. ГИС карта на пасищата и ливадите според КВС в НАТУРА 2000 с цел опазване на тревните местообитания от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР.
Подход: Извличане на всички пасища и ливади в земеделския и горския фонд попадащи в зоните от НАТУРА 2000 от КВС.
Научна достоверност: В 95% от случаите пасищата и ливадите представляват местообитания от приложение 1.
Достъп до информацията: КВС на НАТУРА 2000 зоните по директива за местообитанията е наличен в МОСВ и МЗГ
3.2. ГИС карта на пасищата и ливадите с висока консервационна стойност с цел тревните местообитания от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000 и извън тях (само приоритетни).
Подход: Обединяване на всички налични до момента полеви картирания на тревни местообитания. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Картиранията без изключения са извършвани от експерти ботаници. Модела на тревните местообитания е приет от Института по ботаника, като основа за ревизия на НАТУРА 2000 базата данни.
Достъп до информацията:
- Карта на пасищата и ливадите с висока консервационна стойност – WWF DCP офиса в България
- Картирания на отделни зони от НАТУРА 2000 по проекти – Асоциация на парковете, WWF, ИУЦЕ, СДП БАЛКАНИ
- Картиране от Институт по ботаника през 2002-2003 – Институт по ботаника, НПО
- Модел на тревните местообитания – Зелени Балкани
- Картиране крайморски местообитания – Зелени Балкани
3.3. ГИС карта на горските местообитания от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Обединяване на моделите на горските местообитания разработени на основата на ГИС слоя на лесоустройствените планове. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Основава се на дигитализирана информация на горските таксации и на алгоритъм за определяне на типа местообитание. Приложена за попълване на НАТУРА 2000 базата данни. Обхваща 90% от районите и според направени полеви оценки в моделни райони (ПП Витоша и ПП Шуменско плато) има точност около 80%.
Достъп до информацията: МЗГ, МОСВ, всички НПО работили по обявяване на НАТУРА 2000.
3.4. ГИС карта на местообитанията на сухоземни костенурки, като широкоразпространен “umbrella” вид за видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Извличане на подходящите местообитания от КВС по прост алгоритъм основаващ се на „Ръководство за оценка на благоприятно природозащитно състояние за
типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България”. Алгоритъма е следния: 1-ва стъпка извличане на всички гори, храсталаци, пасища, ливади, запустели земеделски земи, нелесопригодни и открити площи в горския фонд, оврази и ерозирали терени, както и на всички други земеделски земи в буфер от 800 м от предходните местообитания; 2-ра стъпка – изключване на площите над 1000 метра в северна България, над 1200 метра на юг от Стара Планина и над 1400 метра в най-юните региони (точни граници са описани в ръкодоството на стр. 460)
Научна достоверност: Ръководството е създадено от най-добрите експерти херпетолози в Националния природонаучен музей на БАН, Централна лаборатория по обща екология на БАН, БДЗП, Херпетологично дружество и е одобрено за ползване от зам. Министъра по околна среда и води Атанас Костадинов на наблюдателен комитет на проекта изготвил ръководоството. Точността на КВС по отношение реалното земеползване е над 90% с изключение на запуснатите и трайно затревени земеделски земи, които често се водят ниви или трайни насаждения.
Достъп до информацията: КВС на НАТУРА 2000 зоните по директива за местообитанията е наличен в МОСВ и МЗГ
3.5. ГИС карта на местообитанията на лалугер, като широкоразпространен “umbrella” вид за степни видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Съществуваща ГИС карта на известните находища. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Картата е изготвена на основата на цялата налична до 2007 г. информация за находища на вида и обобщена от Владимир Стефанов от Биологически факултет на СУ. Картата е основа за попълване на базата данни за НАТУРА 2000.
Достъп до информацията: СДП БАЛКАНИ, ИУЦЕ
3.6. ГИС карта на местообитанията на пъстър пор, като широкоразпространен “umbrella” вид за степни видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Съществуваща ГИС карта на подходящите местообитания. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за ревизиране на базата данни за НАТУРА 2000 в рамките на проекта на БАН. Резултатите от изготвянето им е публикувано в списание с импакт фактор, а автор на моделите е д-р Васил Попов от Института по зоология на БАН
Достъп до информацията: ГИС е наличен в Институт по зоология на БАН
3.7. ГИС карта на местообитанията на добруджански хомяк, като вид със специфични изисквания от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Съществуваща ГИС карта на подходящите местообитания. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за ревизиране на базата данни за НАТУРА 2000 в рамките на проекта на БАН. Резултатите от изготвянето им е публикувано в списание с импакт фактор, а автор на моделите е д-р Васил Попов от Института по зоология на БАН
Достъп до информацията: ГИС е наличен в Институт по зоология на БАН
3.8. ГИС карта на местообитанията на мишевиден сънливец, като вид със специфични изисквания от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Съществуваща ГИС карта на подходящите местообитания. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за ревизиране на базата данни за НАТУРА 2000 в рамките на проекта на БАН. Резултатите от изготвянето им е публикувано в списание с импакт фактор, а автор на моделите е д-р Васил Попов от Института по зоология на БАН
Достъп до информацията: ГИС е наличен в Институт по зоология на БАН
4. Предложен алгоритъм за изготвяне на слой риск за безпокойство на видове от приложение 2 на Директива 92/43/ЕИО и ЗБР (без птици) в рамите на зоните от НАТУРА 2000, както и в свързващи биокоридори
Карта (ГИС слоя) следва да се изготви на основата на обединяване на следната изходна информация:
4.1. ГИС карта на подходящите местообитания с клас от 1 до 4 за опазване на вълк и кафява мечка, като широкоразпространени “umbrella” видове в зоните от НАТУРА 2000.
Подход: Съществуваща ГИС карта на подходящите местообитания. Отсяване само на местообитанията попадащи в НАТУРА 2000.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за попълване на базата данни за НАТУРА 2000. Резултатите за мечката са публикувани в списание с импакт фактор и са основа на докторска дисертация.
Достъп до информацията: СДП БАЛКАНИ
4.2. ГИС карта на местата с тесен фронт на миграция по биологичните коридори извън зоните от НАТУРА 2000 за вълк и кафява мечка, като широкоразпространени “umbrella” видове.
Подход: Съществуваща ГИС карта на подходящите местообитания. Отсяване само на участъците с местообитания клас 1-2 извън зоните от НАТУРА 2000 с фронт на миграция по тесен от 2 км. Такива участъци се оформят предимно в района на планински седловини или много тесни и стръмни планински ридове.
Научна достоверност: Изходните ГИС модели са изработени на основата на публикувана научна методика и на цялата налична информация за находища на видовете. Те бяха основа за попълване на базата данни за НАТУРА 2000. Резултатите от изготвянето им са публикувани в списание с импакт фактор.
Достъп до информацията: СДП БАЛКАНИ
В заключение СДП БАЛКАНИ, че представения по-горе подход е напълно приложим и се основава на научни данни, като достига поставените цели за изготвяне на карта на риска основана на принципа на предпазливост.