Последната версия на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.” (ОПОС 2014-2020) не предлага далновиден подход, който да води към управлението на отпадъците като ресурс. Дългосрочното стратегическо мислене би трябвало да определя приоритетите и конкретните елементи на всички оперативни програми, имайки предвид, че през идните най-малко 7 години тези финансови инструменти до голяма степен ще определят развитието на обществените сектори, които целят да подпомагат.
Програмата предвижда финансирането на Трета фаза на проекта за Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община – един голям проект на стойност 60% от всички средства за отпадъци, предвидени за цяла България до 2020 г. Проектът предвижда изграждане на нова инсталация към Топлофикация София за изгаряне на 180 хиляди тона гориво от преработени смесени битови отпадъци годишно. Проектът не е съвместим с нито един от четирите ръководни принципа, които от Програмата (ОПОС 2014-2020) заявява, че ще прилага при избора на проекти за финансиране: 1)Финансиране, основано на ангажиментите по законодателството, 2) Устойчиво развитие, 3) Устойчивост на инвестициите и 4) Ресурсна ефективност.
Подходът на проекта е неамбициозен и залага на формално и минимално изпълнение на изискванията на европейското и национално законодателство в областта на отпадъците, като се разчита основно на осигуряване на инфраструктура за енергийно оползотворяване на механично обработени (разделени) смесено събрани битови отпадъци, за да се избегне тяхното обезвреждане на депо. На практика, финансирането на инсталация за изгаряне на отпадъци по никакъв начин не подпомага постигането на ключовите цели, определени в Opens external link in new windowРамковата директива за отпадъците 2008/98/ЕО, а именно подготовка за повторна употреба и рециклиране на 50% от отпадъците до 2020 г.
Добре известно е, че към настоящия момент, според изискванията на Директивата, Европейската комисия е в процес на преразглеждане на ключовите цели, заложени в европейското законодателство за отпадъците, включително и количествените цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци, както и за други конкретни потоци отпадъци (строителни, биоразградими, опаковки и др.). Очакванията са тези цели да бъдат повишени още в края на 2014 г. Ако Програмата осигури финансиране на този проект, неизпълнението на новите по-високи цели от Столична община е почти сигурно. Неспазването на европейското законодателство в крайна сметка води до наказателни процедури и налагане на огромни глоби.
През следващите 2-3 десетилетия Столична община ще бъде принудена да захранва инсталацията със 180 хиляди тона отпадъци на година, със задължителна минимална калорична стойност, за да бъде работата на съоръжението за изгаряне финансово оправдана. Най-малко до 2040 г Столична община ще предпочита да изгаря в Топлофикация София гориво от смесени битови отпадъци с високо съдържание на калорични материали, като пластмаси, хартия и картон. Необходимата за целта преработка и самото изгаряне на отпадъците ще повишат значително ежегодните разходи за управление на отпадъците в столицата, което ще доведе до покачване на такса „битови отпадъци“.
Поради изключително слабото представяне на системите за разделно събиране на отпадъци в столицата, огромната част от ресурсите, подлежащи на компостиране, рециклиране или повторна употреба, които се съдържат в битовите отпадъци, попада в смесено събраните отпадъци и поради това не успява да се върне в икономиката като полезни вторични суровини. Вместо това, тези потенциално полезни отпадъци губят своята стойност, когато са смесени още при източника, и се превръщат в тежест, която увеличава разходите на системата за управление на отпадъците.
Йерархията за управление на отпадъците подрежда приоритетите, които трябва да се спазват при изготвянето на национални и местни политики, нормативни актове и решения за разрешаване на проекти или извършване на инвестиции в проекти. Тежестта, която Европейската общност отдава на първите три стъпала на йерархията е видна както от целта за 50% подготовка за повторна употреба и рециклиране до 2020 г., така и от целта, заложена в Opens external link in new windowПътната карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, която предвижда забрана на изгарянето на отпадъци, които подлежат на рециклиране или компостиране. Поради нулевия си принос към тези цели, проектът за изгаряне на отпадъци в Столична община не отговаря на общо европейските приоритети.
Изгарянето на отпадъци използва един-единствен път нищожна част от енергията, която е вложена в изхвърлените материали и продукти чрез добива на суровини, производството, транспорта, материалите и труда. След изгарянето остават около 20% от обема на отпадъците под формата на токсични пепели, които изискват сложна и скъпа инфраструктура за обезвреждане. Най-ефективно от ресурсна гледна точка е предотвратяването на отпадъците. Унищожаването им в еднократен процес за извличане на калоричната им стойност стои на най-ниското стъпало по отношение на ефективно използване на ресурсите.
За Земята препоръчва на Програмата да погледне сериозно на очакваното тази година повишаване на задължителните общо европейски цели за повторна употреба и рециклиране и да отдели основната част от финансовия си ресурс за мерки, които доказуемо, измеримо и съразмерно с направените инвестиции допринасят за предотвратяването, повторната употреба и рециклирането на битови отпадъци. Това би довело до повишаване на ефективното използване на ресурсите в българската икономика, намаляване на зависимостта от внос на суровини, откриване на нови зелени работни места, намаляване на обществените разходи за преработване на отпадъците, спестяване на вредни емисии и намаляване на рисковете за общественото здраве, свързани с погребването и унищожаването на отпадъци чрез изгаряне.
Назад към бъдещето - или как да се харчат европарите за отпадъци до 2020 г.
