СТАНОВИЩЕ Относно: Упражняване на правото на Президента на Република България за връщане в Народното събрание на Закона за концесиите

Нашите аргументи за налагане на вето са свързани с това, че Законът за концесиите, разработен по договор с пряко договаряне (без конкурс) от Адвокатско дружество „Бузева и партньори“ на стойност 85000 BGN без ДДС , е приет в нарушение на Закона за нормативните актове при липса на прозрачност без провеждане на обществени обсъждания и вземане предвид становищата, подадени от граждански организации и без спазване условията на обществената поръчка. Трябва да отбележим, че от организациите на Коалицията предложиха на МС да организират обществена дискусия с авторите на закона, но такава бе отказана. Необходимо е да отбележим, че макар и Адвокатско дружество „Бузева и партньори“ да е дългогодишен консултант на МОСВ по отношение проблемите с концесията в Национален парк Пирин, приетият закон разрешава проблемите свързани с тази концесия в полза на концесионера.
Новият Закон за концесиите представлява смесица от Закона за ПЧП и Закона за концесиите, но не транспонира същността на Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия (Директивата). Ще дадем пример – Директивата в своя член 1 изисква „Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че при изпълнението на договорите за концесия икономическите оператори спазват приложимите задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право, установени с правото на Съюза, националното право, колективни споразумения или с разпоредби на международното екологично, социално и трудово право“. Това задължение даже формално не е посочено в закона, нито е посочен механизъм за контрол и реакции и критерии за тях от страна на концедентите при трайно нарушаване на екологичните, социални и трудови норми. Съществуват и други съществени противоречия на Директивата 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за възлагане на договори за концесия по отношение на:

- Видове концесии:
В разглеждания закон, в нарушение на Директивата, освен посочените в нея концесии за строителство и услуги, е включена и разглеждана концесия за ползване на държавна или общинска собственост (чл.6 и др.) Допълнително объркване създават и измененията в свързаното законодателство (ПЗР), в които изведнъж се появяват и термините концесия за добив на минерални води, концесия на водностопански съоръжения, концесия за недвижима културна ценност и концесии за републиканските пътища и за пътните съоръжения – държавна собственост (мостове и тунели). Трябва да отбележим, че при справка в Националния концесионен регистър за концесия за ползване установяваме, че има една единствена такава - Концесията за ползване на защитена територия Национален парк Пирин. Липсата на терминологично единство в ЗК, ЗВ, ЗКН, ЗП ще създаде сериозни проблеми пред прилагането на концесионното законодателство. Съществуването на концесия за ползване, само заради концесията в Национален парк Пирин, е ненужно.

- Срок на концесиите:
Срокът, определен в новия ЗК не отговаря на Директивата, тъй като не е счетено обстоятелството, че прекалено дългият срок (25 и 50 г.), допустим по реда на закона, ще доведе до затваряне на пазара и по този начин ще бъде възпрепятствано свободното движение на услуги и свободата на установяване. (чл.34)
- Недостатъчен контрол върху дейността на концесионерите
Освен посочената по-горе пълна липса на система и механизми на контрол за спазването на задължения в областта на екологичното, социалното и трудовото право от страна на концесионера и подизпълнителите съгласно чл. 1 на Директивата за осигуряване, установяваме, че закона премахва и малкия механизъм за контрол в областта на строителството, който даваше издаването на индивидуалните административни актове. Съгласно чл. 127 всички индивидуални административни актове, свързани с изпълнение на дейностите по концесията се заявяват от концесионера и се издават на негово име. Това включва и изработването и одобряването на устройствените планове, инвестиционните проекти, разрешаването и изпълнението на строителството, въвеждането на строежите в експлоатация и другите строителни книжа. По този начин концесионерът ще може да упражнява безконтролно право на владеене и разпореждане с обекта на концесия, без знанието на концедента.
- Концесионни плащания при актуализация на концесионните договори:
В противоречие с обществения интерес в приетия Закон липсва задължение в процедурата за изменение на договора, която допуска увеличаване стойността на концесията до 50%, да се извършва и задължителна актуализация на концесионното възнаграждение. (чл.136 – 140). Така при концесия за строителство или концесия за ползване, с вкл. строителство, концесионерът може да увеличи с 50% възможността за придобиване на приходи от дейност, без това да води до промяна в плащанията към концедента.
- Последици от прекратяване на концесионните договори:
Разпоредбите, свързани с прекратяване на концесиите благоприятстват концесионерите, които работят на загуба. Съгласно чл.150 в случай на прекратяване на договора по вина на концесионера, концедентът (държавата или общините) ще трябва да възстановят стойността на всички направени разходи за инвестиции плюс всички планирани приходи. Ще посочим пример: концесията на част от територията на Национален парк Пирин се извършва от „Юлен“ АД. Концесионерът до момента – 15 години от началото на концесията и в средата на нейния срок, отчита вложения за над 80 млн. лева и в същото време, сумарната му счетоводна загуба за тези 15 години е над 15 млн. лева. Съгласно разпоредбите на чл. 150 при прекратяване на договора му, концедентът ще е длъжен да плати обезщетение в размер на сумата от невъзстановените разходи на концесионера за инвестиции в обекта на концесията, т.е. всичките 80 милиона.
- Липса на прозрачност
В ЗК липсва регламент за отчитане на общественото мнение от възлагането на експлоатацията на публични строежи и услуги, както и използването на публични имоти и ресурси, от частни лица.

В заключение се обръщаме към Вас да се възползвате от своето конституционно право и да върнете на Народното събрание Закона за концесиите.

Гр. София
26.01.2017 год.


В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.