Искане за вето на законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал в частта му касаеща Закона за опазване на земеделските земии

По отношение на съдържанието на законопроекта и процедурата по приемането му Ви молим да обърнете внимание на следните изменения и допълнения на ЗОЗЗ:

1. Отпадане на изискването за представяне на проект на ПУП при започване на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя – изменения в чл. 21 от ЗОЗЗ. Благодарение на предварителното разработване на проект на ПУП, предвидено в сегадействащия ЗОЗЗ, предварително преди стартирането на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя се проверява и установява допустимостта на инвестиционното намерение, заради което се сменя предназначението на земята, с оглед устройствените правила и условия, конкретизират се неговите параметри с оглед тези изисквания и се уточнява и конкретизира необходимата площ за неговото реализиране. Изключително важно с оглед възможността за реализирането му „се извършват инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания за общата устойчивост на територията и пригодността и за строителство.“ – чл. 103, ал. 6 от ЗУТ. Отмяната на разпоредбата на ЗОЗЗ, изискваща представянето на проект на ПУП при започване на процедурата по промяна на предназнаението на земеделска земя, създава риск да започне промяна на предназначението на земеделски земи, които не са пригодни за осъществяване на инвестиционното намерение с оглед геоложките и хидрогеоложките условия, което обезмисля промяната на предназначението, ще доведе до излишни разходи за заявителите и за държавната администрация, както и може да подведе добросъвестни трети лица, купувачи на тази земя – земя за която има вече утвърдена площадка за промяна на предназначението ѝ се продава по-скъпо от земеделска земя, за която няма одобрение на площадка за обекта, който ще се изгражда. Липсата на проект на ПУП създава неяснота относно конкретните устройствени и застроителни параметри на инвестиционното намерение, което може да доведе до утвърждаване на земя за промяна на предназначението с площ по-голяма от необходимото, което противоречи на ЗОЗЗ и на утвърдената в него и в Конституцията защита на земеделската земя за земеделски цели и недопускане на промяна на предназначението на по-голяма площ от доказано необходимата. Това, че значително по-малко параметри ще трябва да са уточнени призапочване на промяната на предназначението, ще улесни и да се променя без съгласуване впоследствие обекта, за който се сменя предназначението, което подменя „нуждата“, заради която тази земя е сменила предназначението си. Промяната е от полза за онези, които не знаят какво ще правят, а просто искат да си продадат по-скъпо земята, заради успешно започната процедура по промяна на предназначението ѝ. Но целта на чл. 2 от ЗОЗЗ и чл. 21 от КРБ не е да улеснява промяната на предназначението на земеделската земя и продажбата ѝ за застрояване, а точно обратното да я опазва за земеделско ползване и да гарантира, че предназначението ѝ се променя само по изключение при доказана нужда. ЗОЗЗ урежда реда за промяна на предназначението на земеделската земя въз основа на Конституцията и следва стриктно да се съобразява с нейната норма по отношение на обработваемата земя – чл. 21, ал. 2, и чл. 5, ал. 1 от КРБ, чл. 3, ал. 1, и чл. 15, ал. 1, от ЗНА.

Всички тези последствия и рискове от гласуваната поправка не са оценени (или споменати) в мотивите към законопроекта.

2. Изменение на реда за продължаване на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя след утвърждаване на площадка или трасе – изменение на чл 24, ал. 1 от ЗОЗЗ.

За това изменение на закона отсъстват мотиви към законопроекта в нарушение на ЗНА.

С това изменение редът за продължаване на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя след утвърждаване на площадка или трасе се адаптира към изменението на чл. 21 и утвърждава промяната на предназначението да започва без проект на ПУП. В допълнение одобрената от НС разпоредба дава възможност заинтересуваното лице да протака безкрайно във времето приключването на процедурата по промяна на предназначението, защото не го задължава да започне изработване на ПУП, а му предоставя възможност, която той да ползва по своя воля, като и не го обвързва със срок, в който да извърши това действие. Това му дава неограничено време да отлага конкретизирането на инвестиционното си намерение в ПУП, приключването на процедурата по промяна на предназначението и заплащането на държавната такса. Тук отново прозира стремежът да се създаде удобна процедура за продаващите земя, защото така лицето може да търси спокойно без ограничение във времето купувач за земята и да довърши процедурата след като намери купувач или инвеститор и конкретизира с ПУП обекта за строителство, съобразно с намеренията на купувача/инвеститора, като съответно и не изразходва предварително средства за държавната такса. Отново се подменя целта на закона и на чл. 21 от КРБ. Тяхната цел не е да улеснят търговията със земеделска земя с цел строителство, а да опазват земеделската земя за земеделски цели.

Премахването на ограниченията във времето за приключването на процедурата по промяна на предназначението, респективно даването на възможност на заинтересованото лице да протака нейното приключване, докато намери купувач/инвеститор и стане ясно какво ще прави, се доосигурява и от промяната на чл. 34 от ЗОЗЗ, представена по-долу.

3. Промяна на условията за правно действие на решенията за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект – изменение на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 и нов § 31.

Сега действащият чл. 34 на ЗОЗЗ дава едногодишен срок на заинтересуваното лице след влизането в сила на решението за утвърждаване на окончателна площадка да направи искане за промяна на предназначението на земята. След изтичането на този срок решението за утвърждаване на окончателна площадка губи правно действие. В случай че Законодателят счита този срок за недостатъчен, с оглед на процедурата по одобрение на ПУП, той би могъл да го увеличи или да предвиди ред за неговото продължаване, но вместо това с изменението на чл. 34 заедно с изменението на чл. 24, представено по-горе, Законодателят създава възможност за безсрочна валидност на решенията за утвърждаване на окончателна площадка и протакане без ограничение във времето на процедурата по промяна на предназначението на земеделската земя от страна на заявителя. Новият текст на чл. 34 е „Чл. 34. (1) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, ако след изтичане на една година от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна предназначението на земята.“ На пръв поглед не се вижда безсрочност, но на практика се създава възможност за безсрочна валидност на решенията за утвърждаване на площадка поради свързаната нова разпоредба на чл. 24, ал. 1. Процедурата по промяна на предназначението може да не се довършва безкрайно от заинтересованото лице, тъй като с промяната в чл. 24. ал.1 той няма срок, в който е длъжен да започне изработването на ПУП. Като не започне изработване на ПУП, няма и ПУП, който да влезе в сила, и от чието влизане в сила да има една година срок за окончателно искане за промяна на предназначението на земята. Тази промяна още веднъж показва, че собствениците на земи, които стоят зад прокарването на този законопроект, нямат намерение да правят нещо конкретно, а по-скоро искат гъвкавост, която да е удобна на бъдещите инвеститори (купувачи) по отношение на устройственото планиране, и липса на ограничения във времето да осъществят тези сделки и сменят предназначението на земите. Създаването на такива удобства за бизнеса с недвижими имоти само по себе си може да не е лошо, но е недопустимо с оглед целта на закона и чл. 21 от КРБ – предназначението на земеделската или обработваемата земя да се сменя по изключение при доказана нужда. Защо след като би трябвало от самото започване на процедурата по промяна на предназначението на земята да е ясна и доказана тази нужда се създават разпоредби, които отлагат изясняването и конретизирането на устройствените и строителните параметри на тази нужда и дават възможност за неограничено протакане на приключването на процедурата.

С § 31 новите правила се прилагат и за заварените производства, като формулировката на разпоредбата допуска тълкуването, че се отнасят и за онези производства, при които решенията за утвърждаване на площадка вече са загубили правно действие, тъй като за тях също е вярно условието в разпоредбата – „едногодишният срок от влизането в сила на подробния устройствен план за съответния имот не е изтекъл към деня на влизането в сила на този закон“. Така на практика се „възкресяват“ производства вече прекратени, поради загуба на правно действие на решенията за утвърждаване на площадка, респективно се възстановява правното действие на тези решения за утвърждаване на площадка. Видно е, че целта на законодателя не е да опазва земеделските земи за земеделски цели, а да спомогне за успешното им застрояване, което обаче противоречи на чл. 21 от Конституцията, който Законодателят е длъжен да спазва.

4. Премахва се означаването с трайни знаци на границите на имота, чието предназначение е сменено, премахва се това като условие за издаването на разрешение за строеж и се премахват санкциите за заемане на земя без да са означени границите на имота със сменено предназначение и за трасиране на границите на земя за строителство по чл. 25, ал. 2 без необходимите за това решения и документи – отмяна и изменение на чл. 25, ал. 2, чл. 26, чл. 41, ал. 1, т. 3, и чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗОЗЗ.

С тези промени се създават предпоставки за неправомерно заемане и увреждане на земеделска земя, било поради грешка или умишлено. За да се създаде повече сигурност и възможност за контрол, че няма да бъде използвана за неземеделски цели земя извън разрешеното, е необходимо да се запази трасирането на границите на място с трайни знаци и свързаните с това санкции за нарушения.

В нарушение на ЗНА в мотивите към законопроекта липсват мотиви за отмяната на разпоредбите в ЗОЗЗ за трасирането на границите на имотите с трайни знаци.

В нарушение на ПОДНС и ЗНА точка 17 от § 28 – „В чл. 42, ал. 1, т. 3 се отменя.“ изобщо не е внасяна в Народното събрание, не е разглеждана в Комисия, липсва в доклада за второ четене на законопроекта в пленарна зала, появява се при изчитането на редакционна поправка на § 28 в пленарната зала, която касае отпадане на разпоредби от параграфа, без народните представители в залата да са информирани, че се прави ново предложение в законопроекта и какви са мотивите му.

5. Създава се възможност за възстановяване на платената такса за промяна на предназначението тогава, когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани – допълнение на чл. 38 ал. 4 от ЗОЗЗ и нов § 29.

С тази разпоредба държавата се задължава да връща пари, влезли в бюджета като държавна такса, но в нарушение на ЗНА в мотивите към законопроекта липсва оценка за финансовите средства, необходими за прилагането ѝ. С § 29 разпоредбата за връщане на такси се прилага и към всички стари решения за промяна на предназначението на земеделските земи, които не са загубили правно действие. Предполагам, че идеята за създаване на тази разпоредба е възникнала в следствие на осъдителното решение на съда на ЕС срещу България по дело C 141/14 за нарушения на директивите за опазване на дивите птици, за защита на естествените местообитания и дивите видове, и за оценка на въздействието на проекти върху околната среда, довели до значително увреждане на защитени зони „Калиакра“, „Белите скали“ и „Комплекс Калиакра“. Заради нарушенията на тези директиви при одобряването на инвестиционни намерения, устройственото планиране на територията, промяната на предназначението на земеделски земи и увреждането на защитените зони причинено от реализираните проекти, България трябва да предприеме мерки за недопускане на по- нататъшно увреждане на тези зони, което води и до ограничаване на реализирането на инвестиционни намерения върху земи с вече сменено предназначение, ако представляват естествени местообитания от значение за ЕС, като например ако са пасища, които представляват приоритетно местообитание „Понто-сарматски степи“. Такива са например земите (ок. 300 дка) в близост до нос Калиакра на „Калиакра Инвест“ ООД, свързана с бившия депутат от Герб, Живко Мартинов. До 2014 г. той е бил съсобственик на фирмата „Калиакра Инвест“. Към 7 август 2017 съсобственици на фирмата са неговият брат Николай Мартинов и парламентарният му съветник Валентин Иванов. (По информация от „Бивол“: https://bivol.bg/dobrudzha-ban-1.html .) Ако сред проектите, които няма да могат да се реализират, има такива одобрени в нарушение на законодателството, както е заключил съдът на ЕС, защо трябва данъкоплатците да връщат тези такси, вместо да се потърси отговорност от лицата, които неправомерно са одобрили проектите.

6. Дава се възможност за възобновяване на вече изтеклите решения за промяна на предназначението на земеделските земи, които са одобрени преди 24.05.2011 г. - § 30 от ЗИД.

- Начинът на приемане на този параграф противоречи на изиксванията на ЗНА, на ПОДНС и на чл. 88, ал. 1 от КРБ. За него не са публикувани мотиви. Не е внесен писмено в установения срок. Няма нищо общо с нормите, регламентирани в законопроекта, към който е пришит, за да може да бъде предложен устно като тяхно изменение по време на заседанието на водещата комисия за второ четене на законопроекта в комисия. Този параграф е нов законопроект, който е трябвало да извърви регламентираният път на внасяне, обсъждане и приемане, а не да бъде одобрен с настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, съответно е нарушено и изискването за 2 гласувания на чл. 88, ал. 1 от КРБ.

- С този параграф се създава неравнопоставеност между гражданите по отношение на регулираните обществени отношения. Решенията за промяна на предназначението на земеделските земи с изтекло правно действие, одобрени преди 24.05.2011, ще могът да бъдат възобновявани, но тези с изтекло правно действие, одобрени след 24.05.2011, няма да могат.

- Решенията, одобрени преди 24.05.2011, не са одобрени при по-благоприятни законови условия, за да им се дават отново привилегии – те няма за какво да бъдат компенсирани, действащата към момента нормативна уредба не ги ощетява в сравнение с решенията, приети след 24.05.2011. В редакцията на ЗОЗЗ, действала преди 24.05.2011, при която са приети, е съществувало задължението нереализираните решения за промяна на предназначението на земеделските земи да се преразглеждат след една година и съответно да се отменят или да се продължава действието им, тоест не е съществувала безусловна безсрочност на тези решения. След 24.05.2011 в ЗОЗЗ е премахнато това задължение и е въведен 6-годишен срок на валидност на решенията за промяна на предназначението, при които строителство не е започнало. На решенията, приети преди 24.05.2011, е даден допълнителен 6-годишен срок на правно действие от влизането на изменението на закона в сила, тоест 6 години след 24.05.2011 г. Повечето от тези решения са приети в периода 2005 – 2008 г. тоест те са имали правно действие над 10 години. Всички решения, приети преди 24.05.2011, на практика имат по-дълъг срок на действие от тези приети след 24.05.2011. Въпреки това само за тях отново се приема възможност за удължаване на действието им.

- С настоящия § 30 на тези решения се дава възможност да бъдат в безкрайно изчакване и след това да бъдат удължени с още 6 години. Това е така, защото Законодателят не е посочил срок, в който „заинтересованото лице може да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди“. Тоест например за едно решение, прието през 2005 г. и изтекло на 24.05.2017, ще може заинтересованото лице да изчака докато намери инвеститор или купувач, например през 2025 г. и тогава да получи „потвърждаване“ на отдавна изтеклото решение и още 6 години правно действие на решението след потвърждаването, тоест до 2031 г. срок да започне строителството. Подобно блокиране на земеделската земя за неземеделски нужди без доказване на съществуването на нуждата за неземеделското ѝ ползване противоречи на смисъла на чл. 21 от КРБ и чл. 2 от ЗОЗЗ. То също така създава и сериозна пазарна неравнопоставеност между икономическите субекти и физическите лица, сменили предназначението преди и след 24.05.2011 г.

- Сред решенията с изтекло правно действие, приети преди 24.05.2011 г., има и много решения, които при сега действащата нормативна уредба и подобрена практика не могат да бъдат приети, но чрез приетия § 30 ще могат да продължат да действат.

- Формулировката на § 30 създава опасна възможност за заобикаляне на разпоредбата на чл. 17, ал. 1, от ЗУЧК: „Чл. 17. (1) Промяна на предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.“. Възможно е да се претендира, че не е нужно да се съобразяват с нея, тъй като не става въпрос за „промяна на предназначението“, а за „потвърждаване“ на стари решения. Чрез създаване на разпоредба за потвърждаване на стари решения с вече изтекло правно действие, вместо възможност за признаване на таксите, но издаване на нови решения, Законодателят дава възможност за заобикаляне на действащата нормативна уредба. Чл. 17, ал. 1, от ЗУЧК действа от 01.01.2008 г. и решенията, приети преди тази дата, не са съобразени с неговата разпоредба. Все още много черноморски общини нямат ОУП. Крайно време е да се спре застрояването на парче, както и новите ОУП да бъдат изработени на чиста основа, а не да се съобразяват с нереализирани стари с изтекло действие решения за промяна на предназначението на земеделските земи, които се възкресяват с § 30.

- Проблем съществува и във формулирането на т. 2 от § 30, тъй като не въвежда изискване становищата и решенията по ЗООС и ЗБР да са актуални. Използването на стари становища и решения ще създаде проблеми по отношение на спазването на екологичното законодателство на ЕС, тъй като много от тях, особено тези от преди 2007 г., са издадени без съобразяване с неговите норми. Много от старите решения не са съобразени и с националното ни законодателство, действащо към сегашния момент, нито са адекватни към настоящата фактическа обстановка. Ще се създадат проблеми с оценяването на кумулативния ефект, тъй като от приемането на тези решения са осъществени и други проекти и се е променила фактическата обстановка. Фактическата обстановка може да е различна и по други причини – предизвикани от човека или естествени. Може да възникнат и проблеми с опазването на защитените зони, защото за много проекти са издавани становища и решения от преди обявяването на защитените зони и съответно в тях не е съобразено тяхното опазване. Реализирането на проекти, които ще увредят значително защитени зони, ще доведе до нови наказателни процедури от ЕС срещу България. Комисиите за земеделски земи, които ще потвърждават старите решения, не са компетентни да преценят тези обстоятелства и съответно не биха могли да издадат откази на тяхно основание, затова е необходимо тези стари проекти да минат наново през РИОСВ (МОСВ) за съгласуване по реда на ЗООС и ЗБР, което би могло да стане в една нова процедура по издаване на нови решения за тези земи.

Като цяло законопроектът за изменение на ЗОЗЗ създава условия за по-безконтролно и удобно урбанизиране на земеделските земи, което противоречи на целта на ЗОЗЗ и чл. 21 от КРБ, а при неговото внасяне и приемане са допуснати процедурни нарушения и нарушения на ЗНА.

Молим Ви Вашата правна дирекция да извърши обстоен преглед, както на съдържанието на законопроекта, така и на процедурата по неговото приемане.