Запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив

297
Запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив
След 2000 година се наблюдава процес на възраждане на интересите за развитие на рудодобив и разработване на нови находища в западната част на Родопите. Проведени са редица проучвания на териториите на общините Велинград, Ракитово, Батак и Белица и съответно са установени (на места регистирани търговски открития) залежи на полиметални руди, златни находища в т.ч. са ревизирани и проучванията на волфрам над Велинград. Основни играчи в тази дейност са познатите на българската “сцена” КЦМ Пловдив, Асарел – Медет Панагюрище и свързани с тях юридически лица.

През 2009 година след поредица от документални прехвърляния и нови регистрации фирма “Ресурс 1”, част от КЦМ Груп получава концесия за добив на волфрам съдържащи руди от находище Грънчрица – център за период от 35 + 15 години. В периода 2009 – 2014 година “Ресурс 1” разработва проекти за експлоатация на находището, като първоначалния проект на фирмата включва не само добив, но и обогатяване на рудата на същото място т.е. в местността “Грънчарица”. След отказ от страна на РИОСВ Пазарджик този проект бива заменен с нов, съгласно който в местността “Грънчарица” ще бъде извършван добив и първоначална обработка, след което рудата ще бъде транспортирана около 100 километра до района Елшица (Средногорие), където ще бъде извършвано обогатяването и. В края на 2014 година инвеститора е готов с доклада за ОВОС и по време на обществените обсъждания на същия във Велинград и село Кръстава се надига силна обществена съпротива срещу проекта, което води по-нататъшни действия от страна на местната гражданска група, включваща представители на характерните за рйона бизнеси, общественици, лекари, юристи, природолюбители. Община Велинград в лицето на кмета на общината и членовете на ОС също застава категорично против идеята за развитие на рудодобив.

Рудодобива през годините
Велинградска община се намира в северозападните части на Родопите, заемайки водосбора на Чепинска река – десен приток на река Марица. Както е известно Родопския масив е богат на полезни изкопаеми – руди на цветни и ценни метали. Тази дейност се развива на територията на планината от дълбока древност и това личи от откритите на много места рудници от времето на траките. Всъщност следи от примитивен рудодобив и металургия има от средновековието, та до времето на Османската империя. Голямо развитие и увеличване на проучванията и интензитета на тази дейност се наблюдава през първата половина на 20ти век, когато рудните находища се проучват и експлоатират от българо-немски дружества и разбира се в годините след 1944, когато под влиянието на Съветския съюз тази рудодобива се превръща в структороопределящ отрасъл за Родопите. По това време развитие получават добивните центрове – Мадан, Рудозем, Лъки, Маджарово, Златоград (Оловно-цинкови и полиметални руди), както и Елешница, Барутин и Селище (уранови руди). От този период датират и проучванията на влфрамовото находище в местността “Грънчарица”, южно от Велинград.
В края на 80те и началото на 90те години на 20ти век рудодобива в Родопите търпи съществен упадък (поради изчерпване на запасите и промяна в социално-икономическите условия) и всички изградени мощности за добив биват или закрити или ограничени в голяма степен. Напълно закрити са добивите на уранови руди в Елешница, Барутин и Селище, добива на оловно-цинкови руди в Маджарово, Звездел, а с много по-малки обеми продължават да работят центровете в Лъки, Мадан и Рудозем.
Приключват също така проучвателните работи на волфрамовото находище южно от Велинград, като така и не се достига до неговото промишлено разработване.
Като резултат от бурното развитие на рудодобива в период 1950 – 1990 година и неговото закриване през 90те на много от изброените места се наблюдава влошена екологична обстановка, както и влошена социално-икономическа и демографска ситуация – за сравнение населението на община Лъки намалява почти на половина за периода 1990 – 2015 година.


Етап на казуса
След провеждане на обществени обсъждания на доклада по ОВОС във Велинград и село Кръстава през месец ноември 2014 година и на базата на постъпили над 200 становища от различни местни и национални организации (включително Министерство на туризма), РИОСВ Пазарджик дава предписание на “Ресурс 1” да направи оценка за съвместимост на проектното предложение с находящата се в близост до находището зона западни Родопи по НАТУРА 2000, както и да извърши поредица от изследвания на влиянието на ИП върху популациите на европейски вълк и кафява мечка в района.
Изследванията би трябвало да продължат в рамките на година и да обхванат всички годишни сезони.

През март 2016 година РИОСВ Пазарджик даде положително становище за добива наволфрам. Авторите на Доклад за ОВОС, на основата на извършенитеанализи и оценки и в съответствиесъсзаконодателството по околната среда, предлагат на Експеретния съвет на РИОСВ – Пазарджик да одобри осъществяването на инвестиционното предложение на “Ресурс 1“ АД- г. Пловдив за“ Добив и преработване на волфрамсъдържащи руди от находище ”Грънчарица център”, при изпълнение на препоръчаните в Доклада за ОВОС мерки за отстраняване и/или ограничаване на негативните въздействия върху компонентите на околната среда и постигане на съответствие с нормативната уредба на страната”.

Описание и хронология на казуса

Районът на находище “Грънчарица” попада в западнородопския регион, част от родопския метаморфен масив. В геоложкия строеж на находището участват различни разновидности палеозойски гранити и кватернерни отложения.
В тектонско отношение находището се намира в ядката на западнородопската антиклинала. Утвърдените запаси на находище “Грънчарица център” са около 9.4 млн.тона руда със средно съдържание на WO3 - 0.36% , или 34 230 тона WO3.
В последните 10 години цената на волфрама варира на световната борса варира в рамките на 35 – 55 щатски долара за килограм, като в момента е в долната си граница, което означава, че предполагаемите запаси към настоящия момент се оценяват на около 1.23 млд. Щатски долара.

Интерес предствалява хронологията на проучванията на находището, защото с този процес са свързани две от заблудите, които се разпространяват от страна на инвеститора сред местното население, а именно че те са “открили/оценили находището” и “рудодобив на Грънчарица вече е имало”.

1958 година – изготвена е геоложка картировка на района в М 1:25 000;
1961 – 1965 година – направена е първа прогнозна оценка на находището;
1960 – 1971 година – детайлно търсене и проучване с доклад за изчислени запаси;
1973 – 1988 година – допълнителни проучвания;
1988 – 1990 година – изготвен е предварителен проект за добив, който не е реализиран;
2002 – 2006 година – “КЦМ 2000” и “Ламар” ЕООД извършват проучвания;
2008 година – “КЦМ 2000” прехвърля правата и задълженията свързани с находището на “Ресурс 1” АД;
2009 година – на последното заседание на министерски съвет на т.нар. “тройна коалиция” е подписан договор за концесия за 35 + 15 години с “Ресурс 1” АД;
2009 – 2013 година – “Ресурс 1” АД разработва проект за добив, включително обогатителна фабрика в местността “Грънчарица”. Проектът е отхвърлен от МОСВ.
2014 година – “Ресурс 1” АД разработва нов проект, който включва добив и първоначална обработка в местността “Грънчарица”, транспорт до Елшица и обогатяване в Елшица.

Гражданска реакция

В края на 2014 година, след провеждане на обществените обсъждания на дОВОС на ИП за добив на Волфрам над Велинград, се надигна вълна от недоволство сред местната общност, в резултат от което бе създадена гражданска инициативна група, която открито се противопоставя на рудодобивните разработки в района. Гражданската инициатива, наречена “За запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив” бе създадена на основание на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. При учредителното събрание на местната група взеха участие над 80 души от Велинград, представляващи различни браншове и сфери на обществения живот – хотелиери, ресторантьори, общественици, лекари, юристи, учители, природолюбители.

С учредяването си ГИ започна работа по събиране на подписка срещу развитието на рудодобивната дейност на територията на община Велинград и рамките на определения от от Закона двумесечен срок събра над 11 000 подписа от жители на общината, които са против.
Подписката бе проверена и призната за легитимна от страна на Областна дирекция на ГРАО град Пазарджик.

Успоредно с това органите на общинска администрация Велинград, както и всички представители на общински съвет на община Велинград неколкократно с нарочни декларации и решения изразиха категоричнта си позиция против развитието на рудодобив на територията на община Велинград.

На базата на изразеното обществено мнение, чрез подписка и в резултат на съвместните действия на общинска администрация и общински съвет бяха взети няколко решения, които на този етап създават пречки пред реализацията на инвестиционното предложение.
В рамките на изминалата година ГИ “За запазване на община Велинград, като екологично чист регион без рудодобив” проведе няколко акции / кампании за осведомяване на населението за случая. По-забележими сред тези акциия бяха “Акция “Картоф” – от Кръстава за Кръстава”, проведена съвместно със сдружение “Байкария” и получила широк отзвук не само на местно, но и на национално ниво, както и организирането на открит публичен дебат по темата сред кандидатите за кметове и общински съветници за провелите се през октомври 2015 година местни избори.

Към настоящи момент ГИ изчаква завършването на предписаните от РИОСВ изследвания и съответно решението по ОВОС, като успоредно с това търси различни начини за популяризиране на проблема и неговото решаване, чрез всички позволени законови средства.

Снимка: връчване на подписка срещу рудодобива до общински съвет Велинград (интернет)

Информацията е актуализирана към март 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.