Дюнигейт

638
Дюнигейт

Черноморските дюни са едни от най-редките местообитания в България и Европейският съюз. По българското черноморско крайбрежие съществуват 5 вида дюнни местообитания - Зараждащи се подвижни дюни Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица - бели дюни, Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност - сиви дюни, Облесени дюни и Влажни понижения между дюните. И петте вида местообитания са предмет на опазване в рамките на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Съгласно данни на МОСВ в националната мрежа петте типа дюнни хабитати имат следните площи :

Черноморските дюни са включени в приложение I на Закона за опазване на биологичното разнообразие, Приложение I на Директива 92/43/ЕЕС , Бернската конвенция, Червена книга на Република България с категория застрашено местообитание, а облесените дюни – критично застрашено.

Заплахи
Заплахите за съществуването на дюните са интензивно развитие на туризма и урбанизацията, замърсяване на плажната ивица и дюните, деградация и навлизане на нетипични р видове в състава на естествените ценози, незаконни кариери за пясък, природна динамика на крайбрежната пясъчна ивица. Застрояването на 29 декара дюни в Несебър е спряно но заплахата за дюните в България продължава да съществува. Имота с дюните е все още частна собственост.

След приемането на Конституцията от 1991 година дюните дълго време се считаше, че попадат в обхвата на чл.18 ал.1 под термина крайбрежната плажна ивица , което ги определя като изключителна държавна собственост. През 2005 година Народното събрание променя Закона за държавната собственост и посочва, че „по смисъла на този закон е част от брега, представляваща естествено или изкуствено обособена територия, покрита с пясък, чакъл или други седиментни и/или скални образувания, с начин на трайно ползване за рекреационни цели.“ Това позволява от актовете за държавна собственост на плажовете да почнат да се изключват имоти заети с дюни, които не се ползват за рекреационни цели. Този параграф е отменен през 2010 година но вредата остава – голяма част от дюните вече са обект на разпоредителни сделки – замени или продажби.

Хронология на случая
През 1999 Общинския съвет Несебър приема ТУП на общината в който всички дюни между Несебър и Равда са изключени от регулация и са обявени за лесопарк.
През август 2007 г. кмета на Община издава заповед, с която одобрява Подробен устройствен план и План за регулация и застроявне (ПУП-ПРЗ) за м. ”Кокала”, землището на гр. Несебър - с трайно предназначение на територията „урбанизирана” и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди. Планът е изработен от арх. Тихолов който в нарушение на закона показва граница между Зони А и Б на черноморското крайбрежие, като поставя преобладаващата част от имота в зона Б. Одобрения проект е за 30 къщи и 400 обитатели. ПУП е представен от Димитър Петров, който е тъст на шефа на БФС Борислав Михайлов. Имота е собственост на държавата. Няма писмено разрешение от собственика за изготвяне на ПУП.
По разкритие на сайта Бивол „Шефът на БФС Боби Михайлов подава заявление да придобиване на 7 декара държавна гора в Несебър през 2007 г., по същото време когато неговия тъст пожелава скандални 29 декара дюни. В един и същи ден (03.08.2007) кметът на Община Несебър Магдалена Мандулева подписва одобряване подробните устройствени планове (ПУП) на имотите на Михайлов и на тъста му. Самата Мандулева е бивш служител на Регионална дирекция Гори (РДГ) Бургас и директор на несебърското ловно стопанство. Михайлов заплаща 90 000 лв., за да извади от горския фонд апетитния имот, намиращ се между Слънчев Бряг и Свети Влас. Футболният бос обаче не е влязъл във владение за разлика от своя тъст, който успя да придобие 29 декара на цена 580 000 лв. на 27.11.2012 и още на следващия ден да го препродаде на цена 4 млн лв.
Едновременно с Михайлов заявление подава и архитект Калин Тихолов. Той е автор на ПУП-овете за всички тези държавни имоти – гори и дюни, които се превръщат в урбанизирана зона. Същият Тихолов е автор и на скандалния ОУП за Царево, заради който България ще бъде осъдена от Европейската комисия. Като „награда“ той трябва да получи 18 декара гори, в съседство с терена от 7 декара на Боби Михайлов. Терените на Михайлов и Тихолов пък са съседни на терените продадени през 2010 г. на фирмата „Крим 2002“, собственост на Илиян Балабанов, който е автор на ОУП на Община Несебър, върнат заради несъвместимост с екологичната оценка. „Крим 2002“ през 2011 г. препродава земята на фирмата „Форт Нокс“, която е имала общ бизнес с фирмата на президента Плевнелиев „Линднер“, а като регионален министър той лично ходи да прави първа копка на техен общ обект.“

През октомври 2008 г., Димитър Петров подава уведомление за инвестиционно предложение по от Закона за биологично разнообразие (ЗБР) и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитени зони /Наредбата/. С него е уведомен РИОСВ за изработването на ПУП-ПЗ за жилищно строителство в м. ”Кокала”, землището на гр. Несебър, община Несебър.
В писмо-отговор от 29.10.2008 г. директорът на РИОСВ – Бургас доц. Симеон Симеонов е посочил, че приема представената документация като информиране на компетентния орган по околна среда и не възразява да се започне процедура по изключване от горския фонд (по чл.14 от Закона за горите на поземления имот), като одобряването на ПУП и инвестиционното предложение по реда на ЗУТ следва да се извърши след приключване на процедурата по реда на Закона за биологичното разнообразие и издаване на положително решение. Но към този момент ПУП за имота вече е одобрен.
На същата дата – 29.10.2008г. същия орган – директор на РИОСВ – Бургас издава решение за преценяване на вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитени зони. С него на е взето решение да се извърши оценка за степента на въздействие за план а за жилищно застрояване в местността ”Кокала”, землището на гр. Несебър, община Несебър” с възложител Димитър Костадинов Петров. Според това решение имотът попада в защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” по Директивата за местообитанията, но не попада в защитена зона „Емине”. Предвижда се изграждане на 30 сгради с общ капацитет 400 обитатели и паркинг за 300 МПС, на площ от 28,916 дка, при посочените в заповедта за одобряване на ПУП показатели на застрояване. С решението е преценено, че този план има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър“.
На същата дата възложителят представя на директора на РИОСВ - Бургас доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение „Изграждане на жилищни сгради за сезонно ползване в собствен поземлен имот № № 51500.204.152, м.”Кокала”, землището на гр. Несебър, община Несебър”. Решение № БС-1138-ПР от 29.10.2008г., с което е преценено, че има вероятност планът да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на защитената зона, касае подробния устройствен план – план за застрояване за посочения имот, докато внесеният на същата дата доклад се отнася до инвестиционното предложение за изграждане на жилищни сгради за сезонно ползване, а не до подробния устройствен план, който следва да го предхожда. В представения от възложителя Димитър Петров доклад за съвместимостта на инвестиционното предложение е посочено, че инвестиционното предложение за имот № 51500.204.152, м.”Кокала”, землището на гр. Несебър засяга елементи от Националната екологична мрежа Натура 2000 – попада в защитена зона BG0002043 „Емине” и в защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър”. От съдържанието на доклада става ясно, че неговия автор често заменя инивестиционно предложение за изграждане на жилищни сгради с такова за ПУП-ПРЗ за жилищно строителство в имота. В доклада е извод, че в съседство с разглеждания имот, за който се отнася инвестиционното предложение, няма чувствителни територии, защитени обекти и природни забележителности. Имотът не попада в границите на защитена местност. Оценката, че инвестиционното предложение е съвместимо с предмета и целите на защитените зони и няма да има съществено негативно влияние върху тези зони се основава на изводите на автора на доклада, че се очаква средно по степен негативно въздействие върху местообитания 2120, 2130* и 2180, което може да бъде предотвратено чрез система от компенсиращи и смекчаващи мерки, които са посочени в доклада. Не се очаква негативно въздействие и няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус по време на строителството и ползването на инвестиционното предложение за урбанизираните територии върху местообитанията обект на защита 1210, 2190, 2110, 1160, 1170, 1110 и 6420. При реализиране на инвестиционното предложение не се очаква да бъдат засегнати находища на растителни видове обект на опазване в защитената зона. Този анализ на въздействието върху растителността и топовете местообитания е довел до следващия извод направен в доклада, че реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже съществено въздействие върху целостта на защитените зони.
С писмо от 12.11.2008 г. до възложителя Димитър Петров директорът на РИОСВ - Бургас е уведомоява, че доклада за оценката е в съответствие с изискванията на Наредбата за ОС. Допуснати са пропуски, които не са от съществено значение при вземане на решението директора на РИОСВ - Бургас е дава положителна оценка на качеството на доклада. Липсват доказателства за изпълнена процедура по уведомление на обществеността за ИП и доклада за ОВОС и за такова публикуване в сайта на РИОСВ.

Въз основа на описания доклада РИОСВ Бургас издава решение. за оценка съвместимостта на инвестиционното предложение в м.”Кокала”, землището на гр.Несебър, община Несебър” с предмета и целите на опазване на защитени зони. То е основано изцяло на доклада. Характеристиките на инвестиционното предложение в решението са следните: предвижда се изграждане на 30 сгради с капацитет 400 обитатели и 300 паркоместа, с плътност на застрояване – мах 50%, Кинт 2,0, озеленяване мин. 40% и максимална височина 15 м. Административният орган е преценил, че с реализиране на инвестиционното предложение предмета на опазване на защитена зона BG 0000574 „Ахелой-Равда-Несебър” за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна няма да бъде значително увредена. Прието е, че доклада отговаря на изискванията на екозаконодателството.

На 27 11.2012 година Министерството на земеделието и храните (МЗХ) продава на Димитър Петров ПИ № 51500.204.152 . Цената е 20 лв/м2, което е под данъчната оценка от 50 лв/м2. Това противоречи на наредба на Община Несебър, че никой не може да продава имоти под данъчна оценка, но имотът не е общински, а държавен.
В края на 2012 г. Димитър Петров продава закупената държавна земя на фирмата СЛЕ груп ООД за 7 пъти по-висока цена от колкото е закупена , или по около 140 лв/м2. Явно земята не е платена веднага и се учередява ипотека в полза на Петров. Същият месец в Общински съвет Несебър е внесен проект за „Еднофамилни жилищни сгради и жилищна сграда за сезонно обитаване с обекти за обществено обслужване – етапно изграждане, етап 1,2,3 и 4“. Проектът за този имот е вече за 124 еднофамилни къщи с общо 1800 обитатели.Проектът е окомплектован с комплексен доклад от консултантска фирма „Карел Консулт“ ООД. Проектът обаче е върнат от Експертния съвет на Община Несебър на 12.12.2012, тъй като екооценката, издадена на лицето Димитър Петров през 2007 г. вече е изтекла.

Сле груп, депозира в РИОСВ - Бургас уведомление с което уведомил за промяната на плана.

НА 17.12.2012 г в отговор на уведомяването директора на РИОСВ издав становище, с което съобщава на новия собственик, че вече е издадено решение за преценяване необходимостта от извършване на екологична оценка, с което е постановено да не се извършва такава оценка на, м.”Кокала”, землището на гр.Несебър и процесното решение № БС-253-ОС/19.12.2008 г. за оценка съвместимостта, с което е съгласувано инвестиционно предложение „Изграждане на жилищно застрояване в поземлен имот № 51500.204.152, м. ”Кокала”, землището на гр. Несебър, община Несебър”. РИОСВ Бургас , в това становище, уведомява Сле Груп, че така заявеното изменение на плана не може да бъде отнесено към никоя от позициите на Приложение 1 и 2 на Закона за опразване на околната среда и не подлежи на процедури по реда на глава VІ от ЗООС . Снабдена с новото удостоверение от РИОСВ Бургас, СЛЕ Груп получава одобрение от Общинския екпертен съвет Несебър на 19.12.2012, а само два дни по-късно, на 21.12.2012 е издадено и разрешението за строеж.

На 29.12.2012 рано сутринта багерите вече заравняват дюните. Снимки от унищожаването на дюните са публикувани на Фейсбук профила на Тома Белев и Коалицията. Започват публикации в електронни медии.

На 30.12 2012 се правят опити да се подаде сигнал до МРРБ, ДНСК, РДНСК Югозападен район, ДНСК - Бургас, Окръжна прокуратура Бургас, Районна прокуратура Несебър, МОСВ, РИОСВ Бургас - тези институции, които могат да спрат унищожаването на дюните в Несебър. До 12 часа единствения който отговоря на звъненето е охраната на сградата на ДНСК и директора на полицията в Бургас. - държавата си почива. В ранният следобед се стига до подаване на сигнал до премиера Б. Борисов който разпорежда на МРРБ да извърши проверка и спре унищожаването на дюните. МРРБ излиза с информация „ Сигнал от Тома Белев за строителство в кв. “Черно море“ в гр. Несебър, разпространен в социалната мрежа Фейсбук Поземленият имот 51500.204.152 е частна собственост на „СЛЕ ГРУП” ЕООД по нотариален акт № 65 от 28.11.2012 г. и попада в строителните граници на гр. Несебър. Той е бил държавен горски фонд и за него са направени довършителни процедури пред Изпълнителната агенция по горите за промяна на предназначението, които позволяват строителство в имота. Площта му е 28 900 кв.метра. Има заповед на кмета на общината за одобряване на ПУП още от август 2007 г., в която се съдържат данни, че същият е съгласуван с РИОСВ и Националното управление по горите. След процедурите по промяна на предназначението по заявление на собствениците, в кадастралната карта и регистри за този имот са нанесени корекции по представените документи относно промененото му предназначение. Промяната на картата е извършена в периода ноември – декември 2012 г. На 21.12.2012 г. в РДНСК – Югоизточен район е съобщено за издадено Разрешение за строеж за жилищни сгради в урегулиран поземлен имот в кв. “Черно море“, гр. Несебър, местност Кокала. Разрешението за строеж е издадено от архитекта на общината и е за 4 етапа, на първи се предвижда изграждане на 36 жилищни сгради, на втори - 32, на трети - 16 и на четвърти – 38. В 14-дневен срок от съобщаването на разрешението за строеж органите на ДНСК са длъжни да извършат служебна проверка по законосъобразност на издадените строителни книжа. Законоустановеният срок за извършване на служебна проверка изтича на 4 януари 2013 г. Преди потвърждаване на разрешението за строеж от органите на ДНСК в посочения срок, то не влиза в сила и не се разрешава извършване на предвидените строителни работи. По данни РДНСК разрешението е за строеж от четвърта категория и заповед за спиране на строеж се издава от кмета на общината. Дейностите по ограждане на строителната площадка, изсичане на храсти и подравняване на терена представляват подготовка за започване на строителство, а не са строеж по смисъла на ЗУТ. При извършване на самоуправни действия, с които се унищожава природна забележителност, действия се предприемат от компетентните органи по нормативната уредба по опазване на околната среда – съответната РИОСВ за установяване на нарушението и нарушителя, както и за налагане на административно-наказателни санкции по съответния законов ред, както и от прокуратурата.“ По отношения заявленията Коалицията задава следните въпроси към МРРБ: „1. Съгласно чл.25 на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, не само кметовете на общините, но и министъра на регионалното развитие оказва контрол по спазването на закона. А в случая с дюните на Несебър са нарушени точно два члена на закона - чл. 6 ал.4 т.4 определящ, че дюните са публчина държавна собственост и чл. 10 ал.2 т.1 забраняващ строителството и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения на пясъчните дюни.

От създаването на кадастралната карта и до този момент – в процеса на поддържането й в актуален вид, няма предоставена информация от отговорните институции, че посоченият имот следва да бъде с предназначение защитена територия – пясъчни дюни.

През 2012 г. АГКК възложи и в момента са в процес на приемане специализираните карти по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие на всички морски плажове (повече от 280 броя) на територията на цялото Черноморие.“
НА 3 януари 2013 Коалицията излиза с позиция по случая Дюнигейт, която е отразена от медиите

На 4 януари министъра на регионалното развитие създава работна група с участие на Коалицията за д а предложат промени в законите свързани с опазване на дюните. На същия ден са отменени строителните разрешения на Сле груп. На 7 януари се организира среща между премиера Борисов и министрите на земеделието, околната среда и регионалното развитие и Коалицията за да обсъдят необходимите промени в законите за да се защитят дюните.

НА 9 януари МРРБ представя предложение за изменение законите за устройство на територията, за устройство на Черноморското крайбрежие, за горите, за опазване на земеделските земи, за опазване на околната среда, за биологичното разнообразие и за защитените територии с цел спиране на строителството върху дюни.

НА 11 януари сигнал за скандала Дюнигейт е внесен в антикорупционната комисия на НС и комисията при МЗХ излиза с доклад от проверката.

На 25.01.2013 с решение № 16/25.01.2013 г. министъра на околната среда, на основание чл. 99, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 97, ал. 1 и чл. 103, ал. 2 от АПК е отменил описаното по-горе становище с изх.№ 7907/17.12.2002 г. на директора на РИОСВ - Бургас, с което е съгласувано „Изменение на ПУП-ПРЗ за жилищни сгради и сгради за сезонно обитаване в имот №51500.204.152, м.”Кокала”, землището на гр. Несебър, община Несебър с възложител „СЛЕ ГРУП” ЕООД. Възобновил е административното производство и е върнал преписката за ново произнасяне на директора на РИОСВ - Бургас. В мотивите на решението министърът е посочва, че цялата процедура по преценяване необходимостта от извършване на ЕО е проведена при сериозни нарушения на нормативната уредба и при извършени незаконосъобразни процесуални действия, които в своята съвкупност обосновават становище за нищожност на постановеното решение № БС-231-ЕО от 02.08.2007 г. на директора на РИОСВ - Бургас. Същите изводи са направени и по отношение на процесното решение № БС-253-ОС от 19.12.2008 г., което според министъра е постановено в противоречие с материалния закон и не съответства на целта на този закон, регламентиран в чл. 2, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие. Решение № 16/25.01.2013 г. на министъра на околната среда не е обжалвано и е влязло в сила.

През февруати прокуратурата повдигна обвинение срещу кмета и главния архитект на община Несебър заради скандала с продадените 29 декара пясъчни дюни. То по-късно обаче отпада. Същия месец е уволнен заради Дюнигейт директорът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) в Бургас Георги Георгиев.

НА 22.02.2013 Бургаският окръжен съд уважава искането на прокуратурата и отстрани в петък от постовете им кмета на община Несебър Николай Димитров и главния архитект Валентин Димов. Мотивът е, че двама могат да попречат на разследването за сключените сделки за несебърските дюни.

На 28.02.2013 НС приема изменения в ЗУЧК и седем други закони забраняващи застрояването на дюните, обявявайки ги за държавна собственост и ограничавайки тяхното ползване.

На 12.03.2013 Зам.-министърът за земеделието и храните (МЗХ) Светлана Боянова подписала продажбата на дюните на Сле Груп подава оставка.

През май 2013 премиера Орешарски обяви, че ще назначи арх. Калин Тихолов за министър на инвестиционното проектиране. Арх. Тихолов е автор на скандалните ПУП с които с е подменя границата на зона А и Б в имота на Сле груп. Вечерта последва протест на Орлов мост срещи скандалното назначение. На следващия ден премиера Орешарски оттегли номинацията си.

През юни 2013 г. НС приема мораториум върху сделките с държавни имоти в зони А и Б на Черноморското крайбрежие и задължава МОСВ да предприеме инициатива за създаване на защитена територия – национален или природен парк там.
В началото на 2014 съдът отменя забраната за строителство в имота на Сле груп.

На 07.11.2014 г. на Административен съд - Бургас постановява решение по адм. д. № 392 по описа на съда за 2013 г., с което е прогласена нищожността на решение № БС-253-ОС от 19.12.2008 г. по оценка за съвместимостта на план, програма или проект/инвестиционно предложение с предмета и целите на опазване на защитени зони, издадено от директора на РИОСВ – Бургас. С решението е съгласувано инвестиционно предложение "Изграждане на жилищно застрояване в поземлен имот № 51500.204.159, м. "Кокала" , землището на гр. Несебър, община Несебър с възложител Димитър Костадинов Петров. Решението бива обжалвано пред ВАС.
НА 29.04.2015 НС изслушва минситъра на регионалното развитие относно кадастъра на дюните. От изнесената информация стана ясно, че 2/3 от дюните вече са частна собственост
НА 30.12.2015 г. с ъс съдебно решение окончателно се слага край на сагата около застрояването на имота на Сле груп.
В резултат от действията на коалицията по случая Дюнигет са измени Законите за устройство на черноморското крайбрежие, за държавната собственост, за устройство на територията, за опазване на околната среда, за защитените територии, за биологичното разнообразие, за опазване на земеделските земи, за горите.

Информацията е актуализирана към март 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.