Всъщност тези проверки почти винаги са една парлама, и служат единствено и само за прикриване на нарушенията, без никакви последващи действия за унищожителите на нашите гори или за промяна на вредните практики в тях.
Ние обаче направихме алтернативно разследване, което разобличава как използваните от държавата данни за горите са такава голяма боза и лъжа, че докато гората според отчетите се сече повече от това което нараства, то запасът на гората според горската инвентаризация се увеличава 4 пъти по-бързо от темпа на сечите. И така, от десетилетия горските институции прикриват унищожителната сеч зад нагласени цифри, а тоталното безхаберие се вижда вече и от космоса!
Фиг. 1. Сателитно изображение от 2020 г., показващо състоянието на осем смърчови гори в ДГС Родопи след изваждането на сечи в периода 2000-2020 г.
Ето как разобличихме трите лъжи, с които държавата защитава унищожаването не само на Родопската гора, но и на всички български гори:
ЛЪЖА №1. „ГОРАТА НАРАСТВА ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЕ ОТСИЧА“
Сателитни снимки от периода 2001-2020 г. показват, че над 50% от горите в ДГС Родопи са били подложени на мащабни сечи през последните 20 г., отличаващи се със схематично разположение на сечищата и размери на всяко едно от тях от 0,5 до 2 дка. Тези сечища са резултат от механичното прилагане на т.нар. „групово-постепенни“ и „групово-изборни сечи“, които се прилагат според Закона за горите в гори с възраст над 100 г. Сечите продължават 3-4 десетилетия подред докато цялата стара гора се отсече и се замени с млада разновъзрастна гора. Примерът със схематичните сечи в Родопите показва обаче, че когато законът се прилага без отношение към самата гора, а по-скоро с преобладаващ комерсиален интерес, резултатът е равносилен на унищожение на гората.
Така например, справки от ДГС Родопи за размера на ежегодните сечи и за прираста на гората показва, че в периода 2010-2018 г. при разрешено ползване по горскостопански план от 49 551 м3/год. лежаща маса (съответстващо на прираста на гората според ДГС), стопанството е ползвало средногодишно по 51 600 м3/год. л. м., т.е. с близо 2 000 м3/год. над допустимото. В същото време, в справката се сочи, че гората е нараснала от 5 270 485 м3 към 2008 г. до 6 513 635 м3 към 2018 г., което е разлика от 1.2 милиона м3, при това без да е включен размера на сечите за тези 10 години от над 0.5 милиона м3. Нарастване на запаса на гората в стопанството с 1.2 мил. м3 е равностойно на прираст от 120 000 м3/год., което е двойно повече от посочения в същата справка средногодишен прираст от 58 955 м3/год. Така излиза, че според едни отчети гората се сече повече от нейния прираст, а според други отчети гората като запас „нараства“ с космически темпове. Кое е вярното питаме ние! И ако не са сателитните изображения всеки би се хванал на лъжата, че „гората се увеличава“.
Анализирахме и публичните лесоустройствени данни за запасите и добивите на дървесина в 23 горски подотдела в ДГС Родопи, които избрахме въз основа на сателитните снимки. И тук лъснаха фрапиращи манипулации:
- Насажденията представляват смърчови гори над 100 г., като в повечето от тях са извеждани горепосочените „схематични“ сечи през последните 20 г. За всеки един горски подотдел са съпоставени запасите на гората към 2008 г. и към 2018 г. според инвентаризацията, както и размерът на добитата дървесина в този период според отчетите, което никой не е очаквал някой да направи. Но ние го направихме! При тази съпоставка установихме, че въпреки сходните условия на растеж и сходни характеристики на горите според държавата тези 23 гори се различават значително по прираст (като е приспаднат размера на сечите), което на практика не е възможно, а е индикация за манипулации на данните за горите. Въпреки, че всички дървета би трябвало да нарастват със сходен темп поради сходните растежни условия, от лесоустройствените данни излиза, че независимо от сечите (повечето са били след 2015 г.), част от горите изчезват с темп от 0 до -11 м3/ха/год., а други в съседство нарастват с 1 до 22 м3/ха/год. Отрицателният прираст на горите в подотдели 1153-ж и 1158-ж (съответно -11 и -6 м3/ха/год.) е възможен единствено, ако гората е унищожавана от бури, каламитет на насекоми или други природни бедствия, за каквито няма никакви следи в сателитените изображения. Остава само още една причина – прекомерни сечи или кражби!
- Допълнително изчислихме и прираста на дървостоя в първия етаж на гората, преизчислен за нормална гора с пълнота 10, при което установихме още по-фрапиращи разминавания. При този подход още по-ясно се вижда, че според лесоустройствените данни сходни смърчови дървостои с възраст над 100 г. при сходни растежни условия могат да се различават с десетки кубици в ежегодния прираст, варирайки от абсурдни отрицателни стойности като -16 м3/ха/год. до впечатляващия за 100 г. гори ежегоден прираст от 38 м3/ха/год. Това е все едно единият от двойка близнаци при еднакви майчини грижи да наддава с 10 kg/година, а другия да отслабва с по 3 kg/година.
Най-скандалното тук е, че с отрицателен и нулев прираст се отличават предимно горите, в които е воден интензивен дърводобив през последните 10 години.
Тези резултати могат да се обяснят или с масови грешки в лесоустройствените данни за запасите на горите в ДГС Родопи или с мащабни кражби при дърводобива, водещи до значително занижаване на реално добитите обеми, които се публикуват в регистъра на позволителните за сеч на Агенцията по горите.
Във всеки случай, цифрите доказват, че чрез фалшиви лесоустройствени данни и чиновническо безхаберие държавата може години наред да прикрива унищожението на гората, докато истината лъсне с помощта на европейски сателит.
Табл. 1. Данни за запасите на 23 смърчови гори в ДГС Родопи по ЛУП от 2008 г. и ГСП от 2018 г.
ЛЪЖА №2. „ГОРАТА СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА СЛЕД СЕЧИТЕ“
По този въпрос няма никакви официални данни в държавните отчети. Дори при проверката на държавните институции в ДГС Родопи не бяха направени замервания на терен съгласно законовите изисквания за оценка на гъстотата на фиданките в изсечените площи. В протокола от проверката единствено се сочи, че в част от сечищата се формира млада гора, но в част от тях такава все още не е налична. Сателитните снимки обаче показват ясно, че възстановяването на гората върху оголените площи във високата планина протича изключително бавно, като дори появата на отделни дръвчета отнема по 1-2 десетилетия. И колкото по-голяма е площта на всяко сечище, толкова по-бавно се появява младата гора.
И когато естествена гора не се появи до десет години, на нейно място чрез залесяване се създават изкуствени гори, което го плащаме от нашия джоб. Ежегодно в ДГС Родопи се извършва залесяване върху площ от 150 дка, което са около между 100 и 200 кръгообразни сечища с размер около 1 дка. И всичко това в нарушение на законовото изискване в защитените зони от Натура 2000 зоните да се полагат максимални усилия за опазване на естествения характер на гората.
ЛЪЖА №3. „В СЪСЕДНИТЕ СТОПАНСТВА НЕ СЕ ВОДЯТ СЪЩИТЕ СЕЧИ“
В протокола от проверката в ДГС Родопи с лекота се твърди, че схематични оголени площи има само в това стопанство, защото само тук се водят т.нар. „групово-постепенни“ и „групово-изборни“ сечи. Но бърз преглед в публичната система на WWF за горите в България на сайта http://gis.wwf.bg показва, че същите видове сечи се прилагат в много гори и в съседните стопанства (ДГС Селище, ДГС Ракитово, ДГС Борово и др.), и често горите в съседните стопанства са надупчени от същите „лунни кратери“, като в ДГС Родопи. Но има и добри примери, в които горите не изглеждат толкова обезобразени!! Ето четири случая от съседни стопанства, където се вижда, че в горите може да се работи и по-професионално и природосъобразно:
ИЗВОДИ:
За да се спре „законовото“ унищожение на горите в Родопите е необходимо Министерството на земеделието, храните и горите и Агенцията по горите да създадат изцяло нови правила за събиране и поддържане на данните за горите при пълна прозрачност и обществен достъп, да се спрат всички „схематични“ сечи и да се преразгледат правилата и плановете за всички горскостопански сечи в Родопите, преди „едрата шарка“ споходила ДГС Родопи да зарази горите в цяла България.
50 квадратни километра гора в ДГС Родопи. В сърцето на Родопите. Гора, унищожавана законно през последните 20 години, по Закона за горите, под контрола на РДГ, директора на ИАГ, по наредбите на министъра на МЗХГ и управлението на правителството.