През последните 15 г. стотици лесовъди, природозащитници, журналисти и политици издигнаха зелената кауза за опазването на българските гори до една от най-важните каузи в страната. По всички направления бе отбелязан голям напредък, но за по-сериозен прогрес ще е необходима още по-голяма обществена и политическа подкрепа. Ето кои са основните предизвикателства и направления, по които е защитавана тази зелена кауза:
1. Повишаване устойчивостта на българските гори към климатичните промени с цел защита на населението и природните ресурси
Това е най-голямото предизвикателство пред българските гори, покриващи 34% от площта на страната, но ефективното справяне с него зависи изцяло от ефективното справяне със следващите 10 предизвикателства. Битката за българските гори всъщност е толкова важна, защото запазените и отговорно управлявани гори са един от малкото шансове за оцеляване в условията на климатични кризи, засушаване, затопляне и засилване на природните нарушения. Това е причината горите да са ключова част и от Националната стратегия за адаптация към изменението на климата.
Независимо от огромното си значение, темата за значението на горите за смекчаване и справяне с климатичните промени в България е изключително слабо засегната в публичното пространство, където са налични единични становища:
М. Панайотов, ЛТУ: Горите ще бъдат от най-засегнатите екосистеми от климатичните промени
Ал. Дунчев: Климатичните промени и горите в България
М. Панайотов, ЛТУ: Климатът в планините трайно се затопля и това има негативни ефекти
МЗХГ: Зам-министър Г. Костов призова към адаптивно стопанисване на горите
Н. Александров, ЛТУ: Как се управляват горите
Цв. Златанов, ИБЕИ-БАН: Спад в растежа на буковите гори в резултат на климатичните промени
ЮЗДП: Форум за климатичните промени
Част от това предизвикателство е и необходимостта за по-добра защита на екосистемните функции на горите (защита на водите, на въздуха, на почвата, на климата, на биоразнообразието и т.н.), както и по-ефективното използване на добиваната в България дървесина за продукти с висока добавена стойност и дълготрайно задържане на въглерода в тях. За целта е необходимо да се довърши процеса по регламентиране на екосистемните ползи от горите, който е зациклил от 10 години, както и да се премахнат стимулите за нискоефективно ползване на дървесината за горене или продукти с ниска добавена стойност. В тази посока беше и приетото наскоро от 48то НС изменение на Закона за горите, с което ползването на дърва за огрев трябваше да започне да се подчинява повече на пазарните механизми.
Позиции по проблема с екосистемните ползи от горите:
Нели Дончева, WWF: Климатични промени и сечта - бавните стъпки към водните бедствия
Позиции по проблема с ползването на дървесината за дълготрайни продукти с висока добавена стойност:
В. Живков, БКДМП: Дървесината може да замени бетона и пластмасата
Ал. Дунчев: Не може хората да разчитат още десетилетия да се топлят на дърва
Зелени закони: Да спасим българската гора завинаги от незаконни сечи, злоупотреби и безхаберие
2. Политизирането на държавната горска система на ниво Министерство на земеделието (МЗм), Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), държавни горски предприятия и всички техни поделения
Това е проблемът, който стои в основата на всички други проблеми в горите. Проблемът ескалира още в първите дни на коалиционното управление на ПП-БСП-ДБ-ИТН, когато чрез парламентарни въпроси на депутата Ал. Дунчев и от няколко медии бе разкрито че в първите 4 месеца на коалиционното управление БСП са задействали 500 кадрови промени в МЗм по списък на Корнелия Нинова, в който попадат и 80% от всички кадрови чистки в горите. Ето защо още в 47то НС с проекто-решение на НС и със ЗИД на ЗГ бе предложена деполитизация на горската система и изваждане на ИАГ и горските предприятия от МЗм, но безуспешно. В 48то НС бе направен още един опит за деполитизация и по-прозрачно кадруване в горите чрез нов ЗИД на ЗГ, който също не бе приет. Липсата на прогрес по този критичен политически въпрос може да бъде преодолян единствено чрез постигане на политическо мнозинство на демократичните сили в НС.
Медийни репортажи и разследвания от последната година, които разкриват проблемите за управлението на горите в условията на продължаващи политически зависимости, вкл. на ИАГ от МЗм:
Mediapool.bg: Сблъсък в коалицията за контрола над горите,
Капитал.бг: Корените на властта в горите,
Биволъ: Премиерът уволни зам-министъра на горите Атанас Добрев,
Биволъ: БСП ударно назначава съпартийци в горите
ClubZ: Списъкът на "Позитано" 20 – 500 назначения за 190 дни управление
Стандартнюз: Списъкът с 500 имена на назначенията на Нинова в МЗХГ
Биволъ: БСП манипулира изборите със сделки в горите
NOVA.bg: С дървата за огрев се правят мащабни корупционни схеми
Биволъ: Пеевски, Златев и ГЕРБ овладяват горите
Mediapool.bg: Поредните горски шефове-масони, летци и дървосекачи
Нивабг: Дунчев алармира за нов опит за лобистки промени в Закона за горите
3. Липсата на прозрачност при управлението на държавните горски предприятия
Една от причините за финансовите злоупотреби в държавните гори (представляващи 75% от всички гори в страната) е липсата на достатъчна прозрачност, по-специално по отношение на критично важни въпроси като годишните финансови планове и кадровите рокади. И по-двата въпроса вече има сериозен прогрес, след като съпротивата за прозрачност в МЗм бе частично преодоляна с лавина от парламентарни въпроси в 47-то и 48-то НС, като финансовите планове и отчети вече са изцяло публични на сайта на Агенцията за публичните предприятия и контрол . Следващата стъпка е да бъдат направени по-прозрачни процесите по изработване на финансовите планове и избора на кадри в горите.
Парламентарни въпроси, довели до пълна публичност на финансовите планове:
Изпълнение на финансовите планове на ДП
Липса на финансови планове
Публикуване на финансовите планове
Съдържанието на финансовите планове
Публичност на финансовите планове
Парламентарни въпроси, довели до пълна публичност на кадровите промени:
Кадрови промени в горите през последните 7 месеца
Конкурсни процедури в горите
Имената на кадровите промени
Липса на отговори на въпроси до МЗХ-БСП
Политическото кадруване в горите
Примери за ползите от публичността на финансовите планове:
Искра.бг: Горските предприятия с неочакван приход от 60 млн. лева
Искра.бг: Край на дървения монопол в Родопските гори
4. Преобразуването на държавните горски предприятия
През 2019 г. по настояване на ЕК и международната Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и във връзка с приемането ни в еврозоната, е приет Закон за публичните предприятия, с който се предвижда всички държавни предприятия да бъдат преобразувани в търговски дружества, ако имат предимно търговски функции, или в администрации, ако имат предимно публични функции. За да предреши този избор, с поправка от 09.02.2021 г. е заличена от закона опцията за преобразуване на държавни предприятия в бюджетни структури, което обрече преобразуването на държавните гори в търговски корпорации, с риск за тяхната приватизация, започнала поетапно с разпродажбата на апетитни сгради в ловните стопанства след 2017 г. Шестте държавни горски предприятия в България са с огромно екологично, обществено и икономическо значение тъй като управляват близо 75% от всички гори в страната.
Ето защо юни месец 2021 г., ИАГ изготви и публикува анализ за управлението на всички държавни предприятия в Европа, и бе препоръчано на МС да отчете, че в повечето европейски страни държавните гори се управляват като публични държавни организации (сходно на USDA-Forest Service и Forestry England), а не като търговски дружества, именно поради изключителното им значение за обществото и опазването на природата и климата.
След протакане на решението вече 2 години, с решение №1045/21.12.22 г. на МС е приета програма за преобразуването на шестте държавни горски предприятия СЗДП, СЦДП, СИДП, ЮЗДП, ЮЦДП и ЮИДП като икономически обособени лица по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси, поради това, че осъществяват публични функции и политики. Против преобразуването на шестте държавни предприятия в търговски дружества е и позицията на МЗм, което държи техният статут на „държавни предприятия“ да бъде запазен, което също е приемливо.
Въпросът остава неразбран за обществото, което налага повече дискусии:
Булевард България: Служебният кабинет прие промени относно държавните горски предприятия
Синор.бг: Дърводобивът ще блокира, ако горските предприятия бъдат преобразувани
5. Източването на десетки милиони левове чрез нагласени търгове за дървесина и чрез злоупотреби при обществените поръчки за пътища и др.
Въз основа на сигнал на родопски фирми и след мащабно разследване със съдействието на bTV Новините и Биволъ бе доказано, че годишно се източват от десетки милиони левове от държавните гори (над 30% от всички приходи в дърводобива), в резултат на което бе уволнен дългогодишния зам-министъра по горите Атанас Добрев. Това са „кражби“, които са стотици пъти по-големи от незаконната сеч в България, но „кражби“, които вкарват финансов ресурс в няколко големи „наши фирми“, за да купуват политически чадър върху злоупотребите и незаконните сечи, и да купуват избори.
За да се спре финансовото източване на горската система от дървената мафия бяха разработени с бизнеса и предложени в НС няколко административни мерки (виж проекто-решение на НС), които бяха отхвърлени от НС, но все пак приложени частично от МЗм:
1. Въвеждането на 100% електронни търгове, което ограничи ефективно възможностите за нагласени търгове без наддаване (водещи до продажба на начална цена) чрез наговаряне или сплашване на участници в търговете! При реално наддаване цената скача с близо 100%.
2. Повишаване на началната продажна цена на дървесината спрямо пазарните нива – тази мярка доведе до значително намаляване на загубите за държавата при продажбата на дървесина, дори да е нагласен търга чрез договорки.
3. Ограничаване дела на продажбата на дървесина чрез концесия (т.нар. процедура „на корен“) от 55% до 35% - при продажбата на корен се губи близо 25% от реалната продажна цена на дървесината.
4. Ограничаване на дела на търговете с ограничително условие „Местни търговци“ от 30% до законовия минимум от 10% – от това ограничение се възползват предимно „наши фирми“, като то ограничава конкуренцията, в резултат на което 90% от тези търговете за местни търговци са без наддаване, т.е. при тях държавата губи 50% от реалната пазарна цена.
5. Ограничаване на дългосрочните договори за продажба (те са целесъобразни единствено за добив) и големите пакети от над 5-10 хил. м3 – процедури, при които ограничават конкуренцията до участието на 1 участник и продажба на стотици хиляди кубици с 50% под реалната пазарна цена.
В резултат на тези частично приложени мерки държавните горски предприятия увеличиха приходите си през 2022 г. с 60 млн. лева от общо 100 млн. лв. (останалите поне 40 млн. лв. са в резултат на увеличението в цените на дървесината през 2022 г.). Независимо от това, държавата допусна други над 80 млн. лева все пак да бъдат източени и през 2022 г. – най-вече поради липсата на ефективни мерки за наговаряне/сплашване на участниците в търговете (виж приложения ексел). Ако бъдат продължени усилията за свеждането на загубите от търговете до нула (напр. с продажбата на сортименти от централни складове, максимално високи начални цени и др.), както се прави в УОГС Юндола, десетки милиони лева всяка година ще могат да бъдат ефективно постигнати поставените пред българските гори климатични, екологични, социални и икономически цели.
Основни медийни разследвания и репортажи по темата:
bTV: Разследване за предрешени търгове в горите
Биволъ: Източват се 100 млн. лева годишно от горите
Биволъ: Дървената мафия заграбва нови десетки милиони лева
Схемата с източването на милиони от държавните гори
Биволъ: БСП манипулира изборите със сделки в горите
Искра.бг: Има ли задкулисие зад заплахите за затваряне на дървопреработвателни заводи?
6. Незаконните сечи и злоупотребите в горите при извършването на регулярен дърводобив
Още през 2004 г. е първият анализ на WWF на незаконните сечи и техните мащаби в България, последван от сходни анализи през 2014 г. и 2018 г., според които до 25% от дърводобивът в страната е незаконен. Най-големи са злоупотребите в стопанства със силно политическо влияние и феодализирана местна власт, като например в София област. Злоупотребите включват както незаконни сечи и кражби, легализирани чрез позволителните за сеч, технологичните планове и протоколите за освидетелстване към тях, както и чрез превозните билети за транспорт на добитата дървесина. Въз основа на тези анализи бяха приети редица мерки за повишаване на прозрачността в горите (публични регистри, GPS и видео-наблюдение, и т.н.). Но за ефективното справяне с незаконните сечи е необходима най-вече деполитизация и прозрачност при кадруването в горите. Докато не бъде постигнато това, ще бъдат от полза и продължаващите усилия за по-голяма прозрачност на документите и данните за дърводобива в горите (вкл. технологичните планове, GPS-данните на превозните средства и т.н.).
Анализи WWF на незаконните сечи в България от 2014 г. и от 2018 г.
Водещи разследвания на незаконните сечи в България през последните години:
bTV: Изсечената гора в Своге
bTV: Незаконна сеч в района на Самоков
Самоковинфо: Според Ал. Дунчев след проверки в Рила е разпоредено спиране на сечите в над 600 декара вековни гори в 6 сечища над самоковски села
Gospodari.com: Брутална незаконна сеч край Ихтиман и Елин Пелин
Capital.bg: Според Ал. Дунчев ако няма публичен контрол, частниците в горите се превръщат във феодали
Схемите с незаконните сечи в Община Копривщица
Незаконна сеч в горите на Копривщица
Gospodari.com: Незаконна сеч и слепи институции в Копривщица
Gospodari.com: Ужасяваща незаконна сеч край Самоков
Схемите с незаконните сечи в горите на Родопите
NOVA.bg: Прикриват ли горските стопанства незаконна сеч?
Схемата със злоупотреби в горите с депутатска намеса в ДГС Петрич
NOVA.bg: Пореден уволнен горски директор в ДГС Петрич
Схемата с незаконните сечи в Стара Планина
Схемата с прикриването на незаконни „законни“ сечи в Родопите
NOVA.bg: Секачи унищожиха 180 дка гора край София
bTV: Злоупотреби в горите на Сатовча – пример как функционира цялата горска система
Дневник.бг: Изсичане на вековни гори в ПП Странджа
BIRD.bg: Мащабите на престъпното изсичане на българските гори
Биволъ: Незаконни сечи в ПП Българка
7. Защитата на вековните гори и горите във вододайни зони в България
Едни от най-прогресивните природозащитни мерки през последните години са заповедите на министрите на земеделието Десислава Танева (2016 г./2020 г.) и Христо Бозуков (2021 г.), имащи за цел защитата на вековните гори в България. Тази защита засяга близо 10 % от всички гори, основно гори във вододайни и непристъпни зони. За съжаление под натиска на големи дървопреработвателни фабрики има постоянен натиск за отмяна на част от тази защита, по-специално на заповедта от 2021 г. за ограничаване с 30% на сечите в държавните гори на възраст над 100 г. от 2021 г. За това решението е защитата на вековните гори и на горите във вододайни зони да се впише по-категорично в законите, както бе направен опит със ЗИД на ЗГ в 47то НС, ЗИД на ЗГ и ЗИД на Закона за водите в 48то НС.
Медийните репортажи и разследвания по темата „вековни гори“:
Дневник.бг: Опазването на старите гори
Дарик.бг: Защита на вековни гори в Община Севлиево, Ботевград и Кюстендил
Дневник.бг: Започват проверки дали се спазват ограниченията в вековните гори
Дневник.бг: Министър Иванов ще преразглежда ограниченията за вековните гори
Mediapool.bg: Служебният кабинет пуска неограничена сеч във вековните гори
Искра.бг: Дунчев разобличава лъжите на още двама министри
Искра.бг: Дунчев пита има ли задкулисие зад заплахата за затваряне на заводи с цел премахване защитата върху вековните гори
Медийните репортажи и позиции по темата „гори във вододайни зони“:
НСОРБ: Жителите на Брезово с реални стъпки за опазване на водното богатство и горите
Искра.бг: Според Дунчев отговорни за унищожаването на горите във вододайни зони са политиците, обслужващи монополите в горите
Frognews: Според Ал. Дунчев сечите във вододайните зони на Гърмен са повече от безумие
Plovdivnow.bg: Три тира дървесина запалени край Свежен в знак на протест
8. Административният чадър върху нарушенията и нарушителите от страна на ИАГ в резултат на корупция и политически натиск
Първите разследвания, които осветяват връзката между мащабните незаконни сечи и административния чадър върху тях бяха направени от Nova през 2015 г., а по-късно и от bTV. Проблемът се оценява от обществото и горските служители като мащабен, доколкото незаконният дърводобив на места достига до 25%. В момента такова разследване се извършва за района на София област, за което се водят и съдебни дела срещу откази на ИАГ да предоставя детайлна информация за контрола в горите. Дори в последните дни на 48-то НС бе направен опит чрез изменение на ЗГ за улесняване прикриването на незаконните сечи, но то бе спряно след силен обществен натиск. Разрешаването на този проблем е деполитизацията на горската система и повишаване на прозрачността и изискванията при кадруването в горите (виж т.1 ).
Основни репортажи и позиции по темата:
Тома Белев пред БНР: Няма как да оставим всеки да сече, където иска в горите
Д. Добринов, WWF пред Fakti.bg: Кой, кога и как си "затваря очите" при дърводобива
NOVA.bg: Незаконна сеч под чиновнически чадър
NOVA.bg: Прикриват ли горските стопанства незаконна сеч?
Дневник.бг: Екокоалицията настоява правителството да спре да прикрива проблемите в горите
BGonAir: Според Дунчев има държавен чадър върху дървената мафия –тормозят подаващите сигнали
Схемата с прикриването на незаконни „законни“ сечи в Родопите
ПДИ: Номинация за анти-награда за ИАГ за прикриване на нарушенията на дърводобивни фирми в София област
bTV: Къде изчезна дървен материал за стотици хиляди левове в Своге?
Искра.бг: Спряна е фалшива санитарна сеч над с. Огоя, общ. Своге
9. Обезлесяването на десетки хиляди декари гори върху земеделски земи
През 2020 г. по сигнал на лесовъда Цветомир Груев от Ловеч се разкрива разрастваща се мащабна схема за обезлесяването на горите върху земеделски земи (заемащи 10% от площта на всички гори), която се оказва, че е била прикривана и дори стимулирана под политически натиск след 2015 г. от МЗм и ИАГ. Предпоставка за схемата е дългогодишната целенасочена политика на много общини и държавни служители в МЗХ/ИАГ/ОДЗ да се спре прекатегоризирането на залесените земеделски територии в горски територии, както и противоречивата съдебна практика по отношение кой закон е приложим – ЗОСИ или ЗГ. В началото на 2021 г. е направен неуспешен опит за легализирането й чрез изменение на Закона за опазване на селскостопанското имущество (ЗОСИ). Поради липсата на ефективни превантивни действия през 2022 г. обезлесяването на земеделски земи достига размер от над 500 000 м3, и оголена площ от близо 50 000 дка, като неуспешни се оказват и опитите на МОСВ да ограничи този процес през 2022 г. чрез по-стриктно прилагане на екологични процедури по ЗООС и ЗБР. Обезлесяването се оказва многократно по-голямо от финансираните от ЕК и България залесявания на нови гори с цел ограничаване на климатичните промени (5-10 дка за година). До по-сериозни мерки за спиране и ограничаване на незаконното обезлесяване се стига в началото на 2023 г. след извършването на мащабен анализ и проверки на сечите в земеделски земи, които разкриват огромни закононарушения и злоупотреби. Анализът и необходимите спешни мерки за ограничаване обезлесяването на гори в земеделски земи са описани в проекто-решение на НС, което обаче остана само на хартия. За по-ефективно справяне с проблема се налагат законодателни промени, каквито вече бяха предложени със ЗИД на ЗГ в 47то НС .
Основните медийни репортажи по темата:
БНР: За риска от обезлесяване на горите върху земеделски земи
Свободна Европа: Изсичането на България
Свободна Европа: Предложения на ВМРО отварят врата за сеч на близо 4 млн. дка гори
Нивабг: Задкулисни промени в ЗОСИ улесняват сечите в самозалесили се земи
Mediapool.bg: Изсичането на гори в земеделски земи вече става след ОВОС
Mediapool.bg: ПП алармира за огромна сеч в земеделски земи
Русе.инфо: За незаконното изсичане на гори върху земеделски земи в област Русе
Искра.бг: Как изглеждат горите на общини, които са били лидери в обезлесяването
10. Приватизацията на държавните гори (схемата със заменките на гори)
Една от най-големите схеми за разграбването и приватизацията на държавните гори по Черноморието и планинските курорти – „Заменките на гори“ от времето на тройната коалиция „БСП-НДСВ-ДПС“ бе спряна през 2014 г. от ЕК след жалби на български организации. За съжаление, жестоката корупция в държавата пречи България да си върне заграбените чрез заменки над 20 000 дка безценни и изключително атрактивни и скъпи държавни гори от олигарсите, или поне стотиците милиони левове загуби от тези порочни сделки (виж картата на заменките). Вместо това чрез манипулации на пазарните оценки и фалшиви съдебни експертизи в момента се стига до узаконяване на заменките в съда и дори до куриозни случаи, при които държавата се налага да връща пари на олигарсите. Частично решение на проблема е предложено със ЗИД на ЗГ в 47НС ), с което се дава възможност за разтрогването на тези договори и за повече прозрачност на пазарните оценки. Проблемът продължава да е активен и поради продължаващите процедури за отдаване на вещни права върху държавни гори или промяната на предназначение, които се опорочават с нагласените пазарни оценки. За това най-ефективното решение на всички проблеми е да бъде изискана пълна прозрачност на всички оценъчни доклади по ЗГ, вкл. в съдебните експертизи по делата за заменките на гори, с цел публичен анализ и предотвратяване на схемите за манипулациите им.
Основните по-актуални медийни репортажи и разследвания по въпроса:
Зелени закони: Глобата за скандалните заменки на гори ще бъде платена от гражданите
Зелени закони: Подробен анализ как се стигна до скандално ниското обезщетение за заменките на гори
Frognews: Заменките с гори по-голяма далавера от наркотиците
bTV: Да върнеш парите от горските заменки
Детайли от схемите с нагласяването на пазарни оценки при приватизацията на публични имоти от Община Самоков
Схемата със заменките на гори на Христо Ковачки в ски зона Мальовица
Схемата със заменките на гори на Рила спорт АД (руско-украинска мафия) в ски зона Паничище-Рилски езера
Схемата със заменките на гори на Кирил Асенов за ски проекта Супер Перелик
Схемата със заменките на залесени дюни в бившата ЗМ Камчийски пясъци от руската мафия, скрита зад голяма банка
Схемата с продажбата на дюни от горския фонд в Несебър
11. „Приватизацията“ и източването на държавните ловни стопанства
Това е една от най-важните схеми за подчиняване на горската система в полза на силни бизнес интереси (т.нар. ловни олигарси), чрез приватизацията или предоставянето на права върху важни ловни стопанства и обекти. Слагането на ръка върху държавни ловни стопанства и участъци позволява на влиятелни лица да феодализират огромни територии от страната (около 7%), от ловните ресурси като дивеч и др., както и задкулисно да управляват целия горски сектор. През 2022 г. беше направен безуспешен опит за ограничаването на тези схеми през НС (виж законопроект за изменение на ЗЛОД), който бе посрещнат от ожесточена политическа съпротива. И решението и тук е постигане на политическо мнозинство на демократичните сили в НС.
Основни гражданските и медийни разследвания по въпроса:
Зелени закони: Ловни огради преграждат достъпа до 470 000 дка български гори и земи
Зелени закони: 7 млн. декара от българските гори са под контрола на ловни концесионери
Актуално.com: Ал. Дунчев в атака срещу БСП след неприет закон, касаещ Батков и ловните стопанства
bTV: Разследване за господарите на лова
bTV: Проверка край яз. Искър за незаконно строителство в ДЛС Искър – Сарая на Вълка
bTV: Строеж в ДЛС Искър обявен за незаконен придоби завършен вид
Самоковест: Една от 3те незаконни сгради в ДЛС Искър е обявена от съда за събаряне
bTV: Болнични бавят основното дело за събарянето на Сарая на Вълка
Биволъ: Пеевски, Златев и ГЕРБ овладяват горите
12. Мерки за публичен контрол и образование
Почти всички постигнати до сега успехи в битката за по-добро управление и защита на българските гори се дължи на предприетите от граждански организации, някои държавни институции и народни представители мерки за прозрачност и образование на гражданите, където трябва да са съсредоточени най-големите политически, институционални и граждански усилия. Примери за това са:
1. Публичните карта на WWF на всички гори и защитени територии в България и публичната карта на горите в ЮЗДП.
2. Публичните регистри на позволителните за сеч на ИАГ и превозните билети на ИАГ, както и фото-регистъра на ЮЗДП и картата на превозните билети на ЮЗДП.
3. Публичната система "Защити гората" за подаване на сигнали за нарушения в горите на ИАГ и „Гората-бг“.
4. Публичната система за картиране на вековни дървета .
5. Публичната кадастрална карта с орто-фото снимки на АГКК.
6. Публични системи за сателитни снимки на Google и Сентинел.
7. Образователната кампания „Горичка в количка“, организирана съвместно от Сдружение „Горичка“, ЮЗДП, ИАГ и лесовъди от цялата страна
8. Заявления и спечелени дела по ЗДОИ срещу МЗХ/ИАГ, както и парламентарни въпроси, довели до публичност на пазарните оценки за заменките на гори, на договорите и данните за ловните концесии, на финансовите планове на държавните предприятия, на контролната дейност на ИАГ, на кадровите промени в МЗм и ИАГ и т.н.