През 1994 г. е обявена малка защитена местност, включваща южната част на плаж Иракли и още по на юг към нос Емине, общо 42.3 ха. Цялата местност Иракли – Емине е инвентаризирана и определена като проекто НАТУРА 2000 зона.
Актуализирано: 31.08.2015
Районът на Емине - Иракли е една от последните диви територии по Българското Черноморие, който е запазила своята природа от застрояването, обхванало почти всяко кътче по брега. Мястото е защитена зона към европейската мрежа Натура 2000, а част от него е защитена местност и по смисъла на Зaкон за биологичното разнообразие. Освен това през последните 9 години Иракли се превърна, както в място емблематично за гражданското движение в България. Въпреки че на територията на цялата община Несебър няма друг плаж със запазена природа, ценни крайречни местообитания и гори и тук съществуват редица „инвестиционни” апетити и намерения, които биха превърнали изключителното запазено природно богатство на Иракли в поредния крайморски курорт и бетонен мегаполис.
Плановете предвиждат застрояване на единствения естуар и прилежащите дюни, както и на изоставените екстензивни селскостопански земи по терасата на реката и по близко разположените височини. Това би довело до унищожаване на приоритетните местообитания и видове в противоречие със законодателството и обществения интерес.
Природозащитна стойност
Съгласно критериите на Европейската комисия зоната Емине – Иракли е важна за достигането на необходимото покритие за множество важни местообитания и видове в рамките на цялата страна или в рамките на Черноморския биогеографски район. Една съществена част от тях са предмет на опазване и са включени в Закона за Биологичното Разнообразие (Приложение 1). Сред тях са естуари, рифове, едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси , стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове, зараждащи се подвижни дюни, бели дюни, полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик, важни местообитания на орхидеи, подводни или частично подводни морски пещери, източни гори от космат дъб, крайречни смесени гори, панонски, Балкано-панонски церово-горунови гори, западнопонтийски букови гори. В зоната се срещат и редица видове от приложение 2 на Закона за Биологичното Разнообразие:алпийска розалия, карагьоз, малка дунавска скумрия, блеч, щипок, червенокоремна бумка, обикновена блатна костенурка, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка, ивичест смок, леопардов смок, видра.
Съгласно критериите на Европейската комисия мястото е важно за достигането на необходимото покритие за следните местообитания и видове за Черноморския биогеографски район: около 50 % от покритието на Източни гори от космат дъб, около 20 % от покритието на едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси, около 10 % от покритието на рифови местообитания, стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове Limonium, Балкано-панонски церово-горунови гори, около 5 % от покритието на местообитания зараждащи се подвижни дюни, около 10 % от популацията на ивичестия смок. Мястото е най-северното известно нахождение на леопардов смок и едно от общо двете му известни находища в целия Черноморски биогеографски район.
Районът на Емине - Иракли е един от трите крайбрежни района в България, където термофилните дъбови гори образуват дълъг нефрагментиран екотон с крайбрежните местообитания. Това е и единственото място в България, където местообитанията от бели дюни образуват екотон с термофилните дъбови гори, в случая с Балкано-панонски церово-горунови гори.Това е едното от общо двете места по крайбрежието на Черно море, където местообитание Източни гори от космат дъбдостига крайбрежните райони и образува екотон с местообитания с код Стръмни морски скали, обрасли с ендемични видове и/или едногодишна растителност върху морски крайбрежни наноси. Мястото представлява последната сухоземна точка на планинската верига Стара Планина – продължителна планинска верига, създаваща дълги 700 км. горски и планински биокоридори и в същото време бариера, пресичаща по средата България. Районът е и важен “stepping stone” биокоридор по протежението на брега на Черно море за разпространението на термофилна фауна: ивичест смок, леопардов смок, шипоопашата костенурка, шипобедрена костенурка и други видове по миграционната бариера в посока Изток-Запад на Стара планина. Популациите на шипоопашата и шипобедрена костенурка са застрашени на територията на мястото и са намалели значително в резултат на интензивното им събиране на храна, практикувано в миналото. Въпреки това техните местообитания в момента са в добро състояние и има отлични условия за възстановяването на двата вида. Мястото е едно от няколкото такива в България, където видрата все още живее по крайбрежието в рядко посещаваните скалисти крайбрежни участъци. По поречието на малката река в централната част зоната Иракли - Емине се създават специфични условия и могат да се наблюдават алувиални гори с редки характеристики.
Заплаха
През 1997 след процедура по Оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) е одобрен Териториално устройствен план (ТУП) на община Несебър. Той предвижда изграждането на курортен комплекс Иракли в зона на плаж Иракли върху 75 ха земеделски земи. В доклада по ОВОС, дал основания за съгласуване на плана от страна на Министъра на околна среда, няма нито дума за наличието на КОРИНЕ Битопи място или на защитени местообитания в района. До 2005 година няма нито една стъпка или инвестиционно намерение за изпълнение на плана. Няма започнат и цялостен подробен устройствен план на планираната през 1997 година курортна зона. Междувременно цялостните показатели за застрояване в община Несебър, съгласувани от МОСВ през 1997 година, са отдавна нарушени. Според съгласувания тогава ТУП на общината се е предвиждало обръщането на не повече от 1100 хектара земеделски земи и гори в застроени територии с не повече от 20% плътност на застрояването в тях. Цялостно в общината тези показатели са изцяло нарушени с появата през последните години на мегаелитните комплекси тип „Манхатън” в зоната от Несебър до Елените.
Независимо от всичко през 2005 година собственици на изоставени земеделски земи близо до плаж Иракли внасят в Регионалната инспекция на МОСВ в гр. Бургас поредица от искания за преценка необходимостта от ОВОС за строеж на хотели и вили. Този тип предложения за строителство и развитие на района като туристически комплекс продължават да постъпват в институциите и към днешна дата – последните инвестиционни предложения за които е получена информация по Закона за достъп до информация включват над 6 имота с предвидено застрояване състоящо от над 40 „еднофамилни къщи“ хотели, паркинги, магазини и др. на фирма Емона 2000.
Съществуват и още много предложения за района на Натура 2000 зоната излизащи периодично на сайта на МОСВ. Повечето от предложенията са разбити на малки парцели, така че всяко поотделно да бъде по-малко от 10 дка. Това е прага съгласно чл. 92, ал. 1 и Приложение 1, т. 37а) на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) под които Оценката за въздействие на околната среда (ОВОС) не е задължителна. При така подадената информация необходимостта от ОВОС за всяко инвестиционно предложение за строителство се преценява (съгласно чл. 93, ал.1 т.1. и Приложение 2, т. 12 в от ЗООС) от Директора на инспекцията поотделно. Може да се предположи, че както през 1997 година и сега поне част от инвеститорите са „забравили” да споменат в своята документация наличието на защитени местообитания по Приложения 1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). За всички тези предложения Директорът на Регионалния инспекция решава да не се извършва ОВОС. Ако случайно е приложена практиката за преценка по ОВОС то порока в системата инвеститора да си избира и заплаща на „учения“ за оценка въздействие върху околната среда предрешава изхода. До този момент Дирекцията на РИОСВ Бургас системно отказва достъп до документацията, с която са били взети съгласувателни решения, независимо от многото писмени запитвания на основание Закона за опазване на околната среда, транспониращ в частта за екологична информация Орхуската конвенция и съответната Европейска Директива.
Уязвимост на защитената зона към туристическото строителство
Основаната заплаха в настоящия момент е плана за развитие на новият крайморски курорт Иракли, разположен на територията на единствения естуар и до прилежащите дюнни местообитания. Плановете предвиждат застрояване на изоставените екстензивни селскостопански земи по терасата на реката и по близко разположените височини. Територията между тези земи и съседните термофилни гори и дюни е важно местообитание за видовете, живеещи в този екотон - ивичест смок, леопардов смок, шипоопашата костенуркаи шипобедрена костенурка. Застрояването ще унищожи веднага тези местообитания и може да доведе до значителна фрагментираност на района. Още повече, ще бъде директно унищожен единствения за мястото естуар и цялата крайречна горска растителност и местообитанията на свързаните с тях видове – Европейската блатна костенурка и видра.
Възстановяването и поддържането на екстензивните селскостопански практики в изоставените селскостопански земи (паша, екстензивни лозя и градини), а не тяхното застрояване, е от огромно значение за опазването на основни местообитания на такива видове като шипоопашата шипобедрена костенурка, леопардов смок и др.
Нарушение на законодателството
Съгласувателните решения за ново строителство в зоната на плаж Иракли издадени от Директора на РИОСВ – Бургас, противоречат на обществения интерес и са в пряко нарушение на Българското законодателство. Преди всичко с решението да не се извърши ОВОС на строителството в парцелите под 1 ха са игнорирани изискванията на чл. 93, ал. 4 т. 1 от ЗООС. Директорът на РИОСВ е бил длъжен да отчете кумулативния ефект, когато има повече от едно инвестиционно намерение и във връзка с прага от 10 декара посочен в Приложение 1, т. 37а) на ЗООС, да изиска ОВОС за всяка следващо предложение, което заедно с предходните надхвърля този праг. Нещо повече, съгласно чл. 93, ал. 4, т.3. на ЗООС, той е бил длъжен да изиска ОВОС и за всички инвестиционни предложения за строителство, независимо от териториалният им обхват, ако те засягат: защитени със закон територии и местообитания; планинските и гористите местности; влажните и крайбрежните зони. А точно такъв е случая с местността Иракли – крайбрежна зона, има влажна зона - естуар на малка река и самата река, има крайречна гора около реката и самите земеделски земи за обградени от гори. Има и защитени местообитания, като за последното е вероятно РИОСВ да не е бил информиран от инвеститора.
С тези съгласувателни решения директорът на РИОСВ- Бургас нарушава поетите от България при преговорите за членство в ЕС ангажименти за защита на потенциалните НАТУРА 2000 места чрез използване на всички необходими административни мерки, тъй като той не е отчел наличието на консервационно значими природни местообитания и местообитания на видове в потенциално НАТУРА 2000 място. Увреждането им създава опасност от увреждане на защитената зона, увреждане пълнотата на мрежата и не изпълнение на задълженията на България да внесе до датата на своето членство в общността пълно пълно предложение за НАТУРА 2000. Тези задължения на България са пряко обвързани и със задълженията и към Съвета на Европа и Бернската конвенция. Подробно описание на рамката на тези задължения е дадено като приложение.
Нарушенията на българското и европейска законодателство от страна на „инвеститорите“ опитващи се да реализират строежи на територията на местността са постоянни, някой са вече осъдени за разрушаване и рекултивация, на някой им е наложен запор или са били санкционирани от МРРБ за нарушения , но поради перманентните апетити за застрояване на защитената зона и недобре функциониращата държава гражданското общество се налага да бъде постоянно на щрек и да брани природата на останалите диви плажове.
Първите шест години от кампанията
През май 2006 година са изпратени стотици писма до Министерството на околната среда и водите с искане да бъде спрян официално строежът в Иракли на основата на НАТУРА 2000. Започват нестандартни протестни акции в София, Стара Загора и Варна и контрапротести на собственици и „инвеститори“ в землището на с. Емона. Над 30 неправителствени организации и неформални групи в коалиция „За да остане природа в България“ инициират масови улични шествия в защита на природата. От 2007 г. с влизането на България в ЕС територията би следвало да е под закрилата на Натура 2000, но правителството забавя внасянето на документацията за Иракли с няколко месеца. През юли 2007 г. след наводнение община Несебър и един от „инвеститорите“ в района унищожава река Вая, изсичайки защитената лонгозна (заливна) гора – обитание на десетки видове защитени птици и издига дига. В непосредствена близост е парцелът на „Суис Пропъртис“. През октомври 2007 г. без ОВОС и оценка на въздействието върху НАТУРА 2000 „Суис Пропъртис“ започва незаконно строителство и продажби на апартаменти на зелено. Това предизвиква нови протести. На 30 януари 2008 г. Регионалното поделение на Министерството на околната среда и водите в Бургас издава заповед за спиране на незаконното строителство на хотела към него. Заради устието и лонгозната река на Вая, след жалба на „Да спасим Иракли“, срещу България е повдигната наказателна процедура от ЕК, като изискването към българското правителство е да рекултивира коритото на реката и премахне дигата, сложена неправомерно от община Несебър и инвеститора; Вместо да започне процедура по рекултивиране на защитената зона Регионалното поделение на Министерството на околната среда и водите в Бургас на 19 декември 2008 година издава решение, с което съгласува строителството на хотела след проведена процедура съгласно чл. 6 (3) на Директива 92/43 след като строителството е вече започнало (в нарушение на този член, който изисква въздействията на даден проект да се оценяват преди да бъде извършена дадена дейност и преди тя да бъде оторизирана). Започва дълга съдебна процедура с жалба, внесена и водена от българския офис на WWF - Дунавско Карпатската програма. Окончателното решение на последна инстанция е от юли 2012 година. То обявява строителството за незаконно. Борбата с незаконното строителство на офшорната фирма продължава над шест години докато накрая през 2012 ВАС постановява незаконността на строителните дейности и че проектът на “Суис пропърти” трябва да се премахне, а районът да се възстанови. Но нови инвестиционни предложения продължават да постъпват регулярно в институциите и общината.
Още за случая Иракли:
Пълно описание на първите 6 години от кампанията "Да спасим Иракли"
Детайлна хронология на гражданската кампания по запазването на дивия плаж Иракли
Информацията е актуализирана към февруари 2016 г. и е подпомогната от проект „Участие за природа”, който се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Проектът се изпълнява от Българска фондация Биоразнообразие в партньорство с Екологично сдружение „За Земята“ и мрежа за гражданско действие „Блулинк“.