Депутати от ГЕРБ и ДПС с лобистки поправки срещу правото на гражданите на благоприятна околна среда

11 Апр. 2024
1812
ЗООС
Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“ алармира за недопустими поправки в три закона, един от които е Законът за опазване на околната среда, пробутвани[1] между първо и второ четене през друг закон. Чрез промени в Закона за насърчаване на инвестициите депутатите от ГЕРБ И ДПС Делян Добрев, Станислав Анастасов, Младен Шишков, Хамид Хамид и Жечо Станков предлагат отпадане на възможността на съдебно оспорване на втора инстанция на екологичните решения за съгласуване на проекти за „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“, като например АЕЦ, магистрали, газопроводи, язовири, химични инсталации и др. Наред с това предложенията включват трикратно удължаване на срока на действие на всички съгласувателни решения по Закона за опазване на околната среда.

Два са основните принципни проблема с тези поправки на ГЕРБ и ДПС. Недопустимо е съществени промени в три закона да се прокарват между две четения, тъй като се заобикалят всички процедури по обществено обсъждане и съгласуване с ресорните институции. Парадоксалното е, че точно това е и самата цел на поправките. С тях се цели именно да се насърчават инвестициите в големи проекти със значително въздействие върху околната среда, като за целта не се увеличава капацитета на държавните институции за по-бързи, но по-качествени екологични процедури, а точно обратното - осигуряване на бърза писта за големи проекти за сметка на природозащитните законови процедури и за сметка на по-малките проекти, което накрая ще е за сметка на природата, хората и малкия бизнес.

Относно премахването на обжалване на две инстанции: Възможността за обжалване на актове по екологичното законодателство на две инстанции е от 2007 г. като през 2017 г. парламентът премахна втората инстанция за решения, засягащи „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“. През 2022 г. законът беше променен, като постанови, че от 1 юли 2024 по сега действащия закон за околната среда, тази възможност отново трябва да бъде възстановена. Именно това възстановяване на двуинстанционно производство се атакува от ГЕРБ и ДПС.

Зад гръмкото определение „обекти с национално значение с акт на Министерския съвет и обекти със стратегическа важност“ може да се крият съвършено безсмислени за хората на България проекти, като гражданите нямат никакъв контрол върху тези решения кой обект да бъде посочен като такъв. АЕЦ Белене например, един не само спорен проект, погълнал стотици милиони средства на българите, а впоследствие и напълно отпаднал, също е бил обявен за обект с национално значение. В списъка на такива обекти има включително частни проекти. Накратко, „национално значение“ и „стратегическия важност“ няма как да бъдат критерии за такава важност, която да изисква лишаване на гражданите от достъп до правосъдие. И колкото по-мащабен е проектът - интензивността на съдебния контрол – следва да расте в съответствие с неговата значимост, не да намалява.

Тъй като за един хотелски комплекс  може да се извърши цялата процедура по съдебен контрол на две инстанции, а например за хранилище за ядрени отпадъци във вашето землище – само на една.

Относно удължаване срока на валидност на съгласувателните решения по ЗООС: Логиката зад 5-годишно ограничение, е актът по околна среда  да е достатъчно актуален към момента на реализация на дейностите. Този срок отговаря на най-добрите европейски стандарти за природозащита, тъй като се постига най-добър баланс между сигурност за бизнеса и защита на природата. В крайна сметка, 15 г. е срок, в който много от компонентите на околната среда могат да претърпят изменение, което да направи актът по ОВОС/ЕО безпредметен. Това напълно би обезсмислило процедурите по оценка на въздействие върху околната среда. И затова практиката е при необходимост от удължаване на 5 годишния срок да се актуализира екологичната оценка спрямо настъпилите екологични и икономически промени.

В Закона за устройство на територията предложеното изменение би позволило със заповед на министър или областен управител да се променят общите устройствени планове, когато касае парцеларни планове на техническата инфраструктура извън урбанизирани територии, намиращи се в две общини или са обекти с национално значение. Това подменя философията на устройственото планиране, изключва гражданите от процесите на вземане на решение, води до размиване отговорностите, както и до елиминиране правата на местните власти и общности в устройственото развитие на общините.

В Закона на електроенергията от възобновяеми енергийни източници се предлага удължаване на предварителните договори само за обектите за производство на електроенергия от вятър, но не и за други обекти за производство на енергия от ВЕИ. Не са дадени мотиви едни обекти за производство на електроенергия от ВЕИ да се ползват с по-благоприятни условия, и предложението може да се категоризира като “лобистко”.

Предложенията са внесени в пълно нарушение на Правилника за дейността на Народното събрание, който позволява промени в един закон да се правят през друг закон само при редакционни или правно-технически поправки. В случая става дума за фундаментални промени, засягащи актовете по околна среда, като форматът на разглеждането им чрез внасяне между първо и второ четене напълно изключва обществено обсъждане.

Общата нишка във всички промени в тези предложения – е улесняване на бизнеса за сметка на ограничаване на възможностите на гражданите да защитят свои права.

Междувременно инициативни комитети в цяла България се организират за Национален протест срещу промените в трите закона в неделя (14 април). Коалицията се присъединява към протестите и призовава народните представители категорично да отхвърлят направените предложения, като недопустими и да не бъдат изобщо подлагани на обсъждане, докато не бъдат внесени чрез отделни законопроекти.

Пълен текст на становището на Коалиция “За да остане природа в България”, може да видите тук

 
 
[1] https://www.parliament.bg/bills/49/49-454-04-83.pdf