Мит 3: До сега Натура 2000 е управлявана погрешно. Такова е мнението на настоящия министър на околната среда и водите, като има предвид някои забрани в заповедите за обявяване на защитените зони.

Как стоят нещата в действителност:

Органът, който е компетентен да тълкува и да се произнася за спазването на директивите на Европейския съюз е Съдът на Европейския съюз (СЕС). Към момента ЕК е завела две дела в този съд, като България е осъдена и по двете. Едното е за строителството на ветрогенератори в защитена зона Калиакра. Другото е за това, че страната не е обявила последната останала сухоземна защитена зона – Рила Буфер. И в двата случая осъдителната присъда не е за наличие на забрани в заповедите.

Има два други проблема, по които Комисията започна процедури, които също могат да приключат в Съда на ЕС. Едната е за липсващи или некачествени оценки за степента на въздействие[3"> на планове и проекти със защитените зони от Натура 2000. Другата е за това, че повечето зони за природните местообитания нямат индивидуални заповеди за обявяване, а тези които имат нямат цели и мерки за опазване специфични за самата зона[4">.
И тук и в двата случая „грешно“ според комисията съвсем не е наличието на забрани в зоните.

Целта на тази опорка е да заблуди хората, така щото промените в закона за биоразнообразието, които позволяват премахването на забрани, да стане приемливо.

[3"> http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-18-4486_en.htm
[4"> http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-19-462_en.htm