Мит 4: С предложените от министерство на околната среда промени местните хора ще управляват териториите си, защото те най добре знаят най-добре как да развият териториите си и трябва да се намери баланса на локално ниво. Как стоят нещата в действителнос

Собствениците на земи в защитените зони са тези, които ги управляват СЪС или БЕЗ поправки в закона за биоразнообразието. Дълбока заблуда е да се бъркат „развитие на териториите“, които включват местното икономическо развитие и определянето на мерки за природозащитни дейности. Това са две съвсем различни неща.

Определянето на природозащитни мерки по сега действащия закон се прави с плановете за управление, които се правят за една цяла зона. Тези мерки зависят само и единствено от екологичните изисквания на видовете и местообитанията, които се опазват в зоните. Не случайно по сега действащия закон плановете за управление на защитените зони се одобряват на Национален съвет по биоразнообразие, консултативен орган към министъра на околната среда и водите, с широко представителство на администрацията и академични и научни институции. А в предложените промени на закона, планове ще се одобряват от консултативни съвет, с нито един представител на научната общност.

Тези планове подлежат и на обществено обсъждане. Изпълнението на природозащитните мерки в зоните– и може да се извършва от самите стопани на земята с подходящи договорни отношения. Или от други звена със съгласието на собствениците. Средства за това се залагат в Оперативна програма „Околна среда“.

Що се отнася до евентуални забрани в защитените зони, които биха могли да се включат в заповедите за обявяване или в плановете за управление, те се компенсират от т.нар Натура 2000 компенсаторни плащания, те са два вида – за земеделски и за горски територии, заложени са в Програмата за развитие на селските райони.