Документи по случая с НАТУРА 2000 в България. Припомняме, че до 1 януари 2007 год. нашетго правителство трябваше да изработи списък с всички занчими зони за защита на природата в България. Критерият за включване е строго научен и се определя от две директиви на ЕС, транспонирани в българския Закон за биоразнообразието: Директивата за птиците и Директивата за местообитанията.
Едва после МОСВ трябва да издаде заповеди, с които евентуално да въведе ограничения за стопанска и строителна дейност в зоните по списъка, ако има нужда.
Експерти от WWF и природозащитната коалиция "За да остане природа в България" направиха преглед на резултатите на дейностите, финансирани по оста „Натура и биоразнообразие“ по приключилата програма „Околна среда“.
Прегледът показва, че средствата по програмата не са усвоени изцяло, въпреки наличието на големи природозащитни дефицити, около 30 милиона лева са пренасочени. Експертите препоръчват тази грешка да не се допуска отново при изпълнение на новата програма „Околна среда 2021 - 2027“. В момента все още има време средствата да се планират адекватно.
Системна е липсата на прозрачност за изпълнените дейности и резултатите от тях по част от проектите - липсва информация къде и какво е свършено, както и кои са местообитанията, които са опазени или възстановени по даден проект.
Има и проблеми с качеството на някои проекти и контрола на допустимите дейности по тях. Например горско държавно предприятие залесява с чужди видове.
В други природозащитни проекти мащабно се финансират дейности с неясна или спорна природозащитна полза, като строежи на пътища или на фотоволтаици в частно стопанство.
Към всяка от различните групи проблеми авторите на прегледа дават и препоръки за избягването му в бъдеще.
В текста са представени и най-големите ползватели на средства по приоритетна ос "Натура 2000 и биоразнообразие", като се обръща внимание, че чрез директните бенефициенти голямата част от средствата достигат до едни и същи фирми - подизпълнители
ДО
МИНИСТЪРА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ
Адрес: edno_gishe@moew.government.bg
СТАНОВИЩЕ
от Коалиция “За да остане природа в България”
Адрес: forthenaturebg@gmail.com
Изх. № 6/24.04.2023 г.
Относно: Специфичните цели на ниво защитена зона за 21 зони от мрежата Натура 2000, разработени по поръчка на „ВиК“ ЕАД Бургас
Обобщение на използването на публичните средства за биоразнообразие от Оперативна програма „Околна среда“ 2014 – 2020:
1. Една трета за парите прехвърлени по друга програма
2. Останалите бяха прахосани за зле изпълнени дейности без положителен резултат, а други отидоха за дейности, които пряко увреждат природата. Някои примери:
- Ремонт на пътища в национални паркове маскирани като подобряване на състояние на местообитания
- Строителство в зоната за ограничаване на човешкото въздействие в национален парк „Рила“
- Електро-пастири край езерата в национален парк „Пирин“: вместо да решат един проблем създават нов
- Пари за промотиране на Натура 2000 се дадоха на организация, чиято единствена дейност до сега е очерняне на мрежата
- „Национална“ кампания за Натура = две срещи
- Докладван-е резултатите от мониторинга ….. без мониторинг
- 1 милион лева за „подход за управление на мрежата“, който настрои цялата природозащитна общност и изведе хиляди на протест
- Планове да действие за редки видове растения и животни със странни изпълнители
През март т.г. Министерски съвет внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на закона за биологичното разнообразие (1), разработен от Министерство на околната среда и водите (МОСВ). Негова основна задача е да въведе т.нар. „нов подход за Натура 2000“, който регламентира Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) да станат органи за управление на защитените зони, Документ за целите на Натура 2000“, разработване на „териториални планове за управление“ на ниво зони в една РИОСВ вместо досега регламентираните планове за управление на ниво защитена зона; създаване на Национален консултативен съвет за мрежата Натура 2000, както и регионални такива.
Писмото от комисията е получено от член на Коалиция „За да остане природа в България“ в отговор на запитване за наказателната процедура за липса на обявяване на защитените зони. Поводът за запитването е становище на Министерството на околната среда, в което то мотивира промените в закона за билогичнот оразнообразие с изисквания на процедурата.
От отговора на комисията се вижда, че процедурата е мотивирана от липса на изпълнение на настоящи задължения в директивата и закона, а не от липса на транспониране (регламентиране в българския закон) на разпоредби на директивата за местообитанията.
Становището на СДП БАЛКАНИ е във връзка с доклад екологичната оценка и оценката за НАТУРА 2000 на Общ устойствен план на община Царево. Вижте становището на: http://balkani.org/stanovishte-oup-tzarevo/
Досега няколкократно сме информирали както Министерството на околната среда и водите, така и Европейската комисия, че няма как да бъдат разработени изискваните от европейското законодателство докладвания за състоянието на опазваните видове и местообитания от Директивата за дивите птици и Директивата за местообитанията, като няма проведени адекватни теренни проучвания. С насотящото писмо описваме проблемите и предлагаме решения.
Писмо на Коалиция "За да остане природа в България" до Министъра на Околната среда и водите Нено Димов във връзка със сключения Договор за осигуряване на научни данни за нуждите на докладване на Република България по чл. 12 на Директивата за птиците и чл. 17 на Директивата за местообитанията. Писмото е по препоръка на Европейската комисия в писмо с изх. № Ref. Ares (2019) 151615-11/01/2019
Основният европейски природозащитен закон (Директивата за местообитанията) изисква мерките за опазване на видовете и местообитанията да се определят въз основа на екологичните им изисквания. Директивата също така казва, че „Мерките, взети в изпълнение на настоящата директива, вземат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.“ Водещото изискване обаче е мерките за опазване да бъдат научно обосновани, да водят до опазване или подобряване на природозащитното състояние на видовете и местообитанията от мрежата.
Как се взимат под внимание икономическите, социалните и културните изисквания, както и регионалните и местните особености?
С набор от различни процедури и инструменти, които съществуват и в сега действащия закон без да има нужда от промяната му:
процеси на консултиране със заинтересованите страни. Такива са обществени обсъждания на заповедите за обявяване, както и обществени обсъждания на проектите за планове за управление на зоните;
мерки за намаляване на въздействието върху видовете и местообитанията при осъществяване на инвестиционни проекти и дейности;
компенсаторни мерки за възстановяване на видове и местообитания, когато са засегнати от проекти „с преобладаващ обществен интерес“;
възможности за компенсиране на частни стопани в Натура 2000 заради забрани и ограничения в заповедите за обявяване на зоните посредством компенсаторните мерки за Натура 2000;
възможности за финансиране изпълнението на доброволни консервационни мерки каквито са агро-екологичните плащания и лесо-екологични плащания
Възможности за изкупуване на частни земи, когато върху тях има ценни и редки местообитания. Според Националната Приоритетна Рамка за Дейности за Натура 2000 средствата за това са 15 млн. евро с три възможни източника (ОПОС 2014 - 2020, програма ЛАЙФ, държавен бюджет). Към момента държавата не е приложила тази мярка нито веднъж, въпреки големите обществени конфликти свързани с приоритетни местообитания за опазване като степи и дюни.
В Натура 2000 няма забрани, които да важат за всички защитени зони. По това мрежата се различава от защитените територии, в които има общи еднакви режими за всички природни паркове например. В защитените зони има възможност за природосъобразен бизнес с висока добавена стойност.
Защитените зони са важен инструмент за сектори като туризма, тъй като опазената природа е негов основен ресурс. Строителството и търговията с недвижими имоти от своя страна, са заплаха за защитените зони от мрежата. Осъзнавайки този факт, през 2016 година представители на Българска туристическа камара подписаха меморандум за разбирателство и общи действия с коалиция „За да остане природа в България“.
Статистиката показва че Натура 2000 обхваща средно 18% от цялата територия на Европейския съюз. Това обаче не може да се счита като показател за сравнение. Много от страните в Европа вече са загубили биологичното си разнообразие и по-голямата част от територията им просто не отговаря на критериите на НАТУРА 2000. Обхватът на Натура 2000 за всяка страна се определя в зависимост от богатството на биологичното й разнообразие.
В Словения например, обхватът на Натура 2000 мрежата е по-голям от този на България, но в никакъв случай не можем да кажем, че не е развита държава. В Дания, обхватът на мрежата е три пъти по-малък от нашия, но една датска защитена зона, два пъти по-голяма от българската защитена зона „Златни пясъци“, опазва четири пъти по-малко на брой Натура 2000 видове.
Собствениците на земи в защитените зони са тези, които ги управляват СЪС или БЕЗ поправки в закона за биоразнообразието. Дълбока заблуда е да се бъркат „развитие на териториите“, които включват местното икономическо развитие и определянето на мерки за природозащитни дейности. Това са две съвсем различни неща.
Определянето на природозащитни мерки по сега действащия закон се прави с плановете за управление, които се правят за една цяла зона. Тези мерки зависят само и единствено от екологичните изисквания на видовете и местообитанията, които се опазват в зоните. Не случайно по сега действащия закон плановете за управление на защитените зони се одобряват на Национален съвет по биоразнообразие, консултативен орган към министъра на околната среда и водите, с широко представителство на администрацията и академични и научни институции. А в предложените промени на закона, планове ще се одобряват от консултативни съвет, с нито един представител на научната общност.
Тези планове подлежат и на обществено обсъждане. Изпълнението на природозащитните мерки в зоните– и може да се извършва от самите стопани на земята с подходящи договорни отношения. Или от други звена със съгласието на собствениците. Средства за това се залагат в Оперативна програма „Околна среда“.
Що се отнася до евентуални забрани в защитените зони, които биха могли да се включат в заповедите за обявяване или в плановете за управление, те се компенсират от т.нар Натура 2000 компенсаторни плащания, те са два вида – за земеделски и за горски територии, заложени са в Програмата за развитие на селските райони.
Органът, който е компетентен да тълкува и да се произнася за спазването на директивите на Европейския съюз е Съдът на Европейския съюз (СЕС). Към момента ЕК е завела две дела в този съд, като България е осъдена и по двете. Едното е за строителството на ветрогенератори в защитена зона Калиакра. Другото е за това, че страната не е обявила последната останала сухоземна защитена зона – Рила Буфер. И в двата случая осъдителната присъда не е за наличие на забрани в заповедите.
Има два други проблема, по които Комисията започна процедури, които също могат да приключат в Съда на ЕС. Едната е за липсващи или некачествени оценки за степента на въздействие[3"> на планове и проекти със защитените зони от Натура 2000. Другата е за това, че повечето зони за природните местообитания нямат индивидуални заповеди за обявяване, а тези които имат нямат цели и мерки за опазване специфични за самата зона[4">.
И тук и в двата случая „грешно“ според комисията съвсем не е наличието на забрани в зоните.
Целта на тази опорка е да заблуди хората, така щото промените в закона за биоразнообразието, които позволяват премахването на забрани, да стане приемливо.
Кои обекти да се включат в НАТУРА 2000 се определя въз основа изцяло на научни критерии.
Статистиката показва че Натура 2000 обхваща средно 18 % от цялата територия на Европейския съюз. Това обаче не може да се счита като показател за сравнение. Много от страните в Европа вече са загубили биологичното си разнообразие и по-голямата част от територията им просто не отговаря на критериите на НАТУРА 2000. Големината (площта) на Натура 2000 за всяка страна се определя съгласно богатството на биологичното и разнообразие и съхранеността на екосистемите.
България е една от страните в Европа с най-голямо биоразнообразие. Това се дължи от една страна на географското разположение на страната (в България има 3 биогеографски района) и разнообразния релеф, а от друга - на отношението към природата, което народът ни е имал в досегашното ни историческо развитие. По тази причина страната ни не може да се сравнява със страни като Англия, Германия и др. които вече са загубили много от своето биологично разнообразие. Същите страни вече са оценили тази загуба и влагат големи средства и усилия за възстановяването му. По-голямо покритие на Натура 2000 мрежата от България имат Хърватска и Словения, а страните, чието покритие се доближава до нашето са Словакия, Гърция, Кипър и Испания.
И тъй като често се споменава Дания с нейните 10% покритие на мрежата Натура 2000, нека направим сравнение на броя природни местообитания и видове опазвани в една защитена зона в Дания спрямо броя на местообитания и видове в България. В Натура 2000 зона “Harrild Hede, Ulvemosen og heder i Nørlund Plantage” с код DK00BY165 и площ от 2349 ха, се опазват 16 типа природни местообитания и 4 вида. В България защитена зона „Златни пясъци“, с площ от 1374 ха, (тоест два пъти по-малка) се опазват 11 типа природни местообитания и 18 вида.
Натура 2000 Viewer-а на Европейската Агенция по Околна среда е публично достъпен и всеки може да направи своите сравнения.
Мит 1: "Мрежата Натура 2000 в България е „изчертана с фулмастер“ и не почива на научни данни"
Как стоят нещата в действителност:
Натура 2000 е европейската екологична мрежа от защитени зони за опазване на видове животни, растения и природни местообитания, от значение за Европейската Общност. Нейното създаване и опазване е част от задълженията ни по договора за присъединяване към Европейския съюз. Създаването на мрежата в България по закон е функция на министерство на околната среда и водите.
В България в подготовката на документацията за обявяване на защитените зони участват активно български природозащитни организации с финансиране от министерство на околната среда и с привлечено финансиране от международни донори.
Обявяването на мрежата става единствено по научни критерии. В работата по обявяване на мрежата участват десетки експерти от институтите на БАН, университетите, експерти на природните и национални паркове и НПО, т.е. цялата природозащитна общност. Мрежата в нейната цялост е верифицирана, т.е. оценена и допълнена от Българска академия на науките. В последствие мрежата е оценена и от експерти на Европейския тематичен център по биоразнообразие, който подпомага Европейската комисия в прилагането на политиките за опазване на природата.
Създаването на Натура 2000 мрежата е изключително дълъг и сложен процес, почива изцяло на научни критерии и най-важното – на проверка. Първо на национално ниво – от БАН и второ – на международно ниво –от Европейския тематичен център, който привлича най-добрите експерти в съответните биологични групи. Твърденията как някой начертава произволно някакви зони показват абсолютна липса на каквато и да било идея за процеса.
Финално становище на Коалиция "За да остане природа в България" относно "Проект на критерии и индикатори за устойчиво управление в горите в България" към стандарт "PEFC BG ST 1002:2017"
Отворено писмо във връзка с изявление на Върховна административна прокуратура във връзка с изявление от 14 март, което засяга проекти по ос 3 на програма ОПОС 2007-2014, в които имат участие неправителствени организации от Коалиция "За да остане природа в България". Писмото е адресирано до Министерство на околната среда и водите с копие до Върховна административна прокуратура.
В Ъ З Р А Ж Е Н И Е относно Уведомление на Община Балчик, публикувано на 05.01.2015, за изграждане на Ваканционно селище „Момчил Голф и голф игрище” на площ от 1472,77 дка.
Искане на МЗХ до шестте горски предприятия за определяне на защитни гори в България, които да включват гори във фаза на старост, гори за съхраняване на културни ценности, гори около питейни източници, гори с водорегулиращи функции, гори на стръмни терени, гори в защитени територии, местообитания на дивеча и редки видове животни и растения.
Констатации и препоръки по отношение на съобщение ACCC/C/2011/58 относно съблюдаването на разпоредбите от страна на България по отношение обжалваемостта на ОУП, ПУП и разрешителни за строеж по ЗУТ (достъп до правосъдие). Изготвени от Комитета за прилагане на Орхуската конвенция и приети на 28 септември 2012 г.
Оригинал на решението
