Едни от най-ревностно пазените тайни за шестте държавни горски предприятия, стопанисващи 70% от българските гори, са решенията на Министъра на земеделието и храните (МЗХ) и на управителните им съвети[1], касаещи мащабни разпоредителни сделки, които се отличават с висок риск за корупция и финансови злоупотреби. Такива сделки според редица медийни и граждански разследвания са продажбата на държавни имоти, възлагане ремонта на горски пътища, закупуването на горски автомобили и т.н. Благодарение на парламентарния контрол, обаче, тези решения за последната една година бяха предоставени от МЗХ след искане на народния представител Даниел Петров от ПП „Възраждане“, като техният анализ потвърждава много от обществените опасения за недобросъвестност при разпореждането с имуществото и приходите на държавните горски предприятия.
Анализът показва, че докато държавата обсъжда преобразуването на шестте горски предприятия в акционерни дружества с аргумента, че същите са в добро финансово състояние, няколко решения на управителните им съвети (УС) разкриват съвсем друга ситуация.
Анализът показва, че докато държавата обсъжда преобразуването на шестте горски предприятия в акционерни дружества с аргумента, че същите са в добро финансово състояние, няколко решения на управителните им съвети (УС) разкриват съвсем друга ситуация.
[1] Това са решения, издадени по силата на чл. 168 и чл. 170 от Закона за горите. За 2023 г. тези решения бяха изискани по реда на Закона за достъп до обществената информация, но бяха отказани с напълно незаконосъобразни мотиви от директорите на държавните предприятия.