ИСТОРИЯ НА КАЗУСА
На основата на конкурс от 2014 г. Столична община през 2016г. възлага изработването на Подробен устройствен план (ПУП) на Борисовата градина на екипа на проф. арх. Атанас Ковачев. Работата по него продължава повече от десет години.
Борисовата градина не е обикновен парк в сърцето на европейска столица. Тя е едновременно:
- най-старият и най-голям градски парк в София и България;
- паметник на градинското и парковото изкуство;
- ценна зелена система;
- мрежа от десетки държавни, общински и частни имоти;
- място, в което през годините са изграждани стадиони, спортни бази, заведения и други обекти.
РОЛЯТА НА ПАРКОВЕТЕ ЗА ПРИРОДАТА И ХОРАТА В ГРАДОВЕТЕ
Като голям градски парк Борисовата градина е замислена да изпълнява както социални така и екологични функции. Като всеки парк, тя трябва да охлажда града, пречиства въздуха, поглъща въглерод, задържа дъждовната вода, намалява риска от наводнения, осигурява местообитания за птици, прилепи, насекоми и други животни в града, свързва отделните зелени площи в града и позволява придвижването на видовете.
В същото време е важно да бъде и свободно достъпно място за разходка, спорт на открито, почивка и контакт с природата. Само така парк Борисовата градина може да изпълни ключовата си роля за намаляване на стреса при хората, положително въздействие върху психичното здраве и цялостно подобряване на качеството на живот.
ПУП-ЪТ ОТНОВО СЕ ВРЪЩА ЗА ПРЕРАБОТКА
Проектът за ПУП беше подлаган на обществени представяния и обсъждания през: И всеки път се връща за преработка след стотици становища от граждани, организации и институции. Причините са различни, но най-често се повтарят:
- твърде много строителни намеси;
- нови паркинги и широк автомобилен достъп;
- липса на ясно решение за частните имоти;
- опасения, че част от съществуващите частни обекти ще получат устройствен статут вместо постепенно да бъдат премахнати.
Затова според много експерти първо трябва да бъде променен именно ОУП, така че цялата територия да бъде предназначена единствено за парк, а едва след това да се приема окончателен ПУП. Именно това беше едно от основните искания и в становищата на природозащитните организации.
ПУП ОТ 2026-ТА
След експертния съвет Столична община съобщи, че:
- отпада идеята за възстановяване на стадион "Юнак" и вместо него се предлага зелен амфитеатър;
- автомобилният достъп във вътрешността на парка ще бъде допълнително ограничен;
- предвиждат се повече обществени чешми, тоалетни и библиотека на открито;
- заявено е намерение да се защитава общественият интерес по отношение на част от спорните имоти, включително вече актуваната като общинска собственост къпалня "Мария Луиза".
Макар да се казва, че автомобилният достъп ще бъде ограничен, спорът за подземните паркинги не е приключил. Предвиждането на нови паркинги в границите на парка създава допълнителен автомобилен поток към и през зелената система, вместо достъпът да се организира преимуществено чрез обществен транспорт, пеша и с велосипед. Подземното строителство също не е безвредно: то изисква изкопни дейности, засяга кореновите системи на съседните дърветата и да промени локалния воден режим.
В крайна сметка експертният съвет реши, че проектът за ПУП трябва отново да бъде преработен, като се нанесат препоръките на експертния съвет. След това ПУП-ът трябва да бъде съгласуван, отново да мине през експертния съвет и чак след това да стигне до Столичния общински съвет за окончателно решение.
От Коалиция “За да остане природа в България” ще следим преработката на ПУП и ще информираме, ако проблемите, за които сигнализирахме до момента остават нерешени и в новата версия на документа. За нас е важно новият ПУП на Борисовата градина да:
- не позволява автомобилите да навлизат все по-дълбоко в зелената система;
- не затвърждава устройствено спорни частни обекти;
- не заменя зелени площи с паркинги