Джеймс Баучер е добър познавач на балканските проблеми и подлага на критика Букурещкия договор (1913) и Ньойския договор (1919), които смята за несправедливи спрямо България. По време на Парижката мирна конференция (1919-1920) се опитва да осигури по-добри условия на победена България.
Статиите му в "Таймс" са възприемани от неговите съвременници като авторитетни, доколкото съчетават широката осведоменост със задълбочен анализ. В него интересите на балканските страни са удачно съпоставяни с амбициите на великите сили и на първо място на Великобритания. Тогавашните водители на младите балкански държави не се отличават с високо самочувствие и охотно търсят подкрепата на влиятелния вестник. Добре е да оценяваме тази подкрепа не като израз на ексцентричност, а като премислено морално обвързване и съзнателно заемане на позиция.
България не забрави Баучер: Постави паметник на гроба му, издаде пощенска марка с лика му, нарече улица на името му. Но вече девет десетилетия след кончината му не са събрани и издадени дописките му от Балканите, нямаме и негова биография на български. Не идва ли малко бавно признателността ни?
След смъртта му е погребан край Рилския манастир – чест, оказана единствено на този чужденец. И връх на негово име - вр.Баучер над Рилския Манастир в дясно от стръмната пътека за билото.
Почит и цветя поднесоха посланикът на Ирландия в България Н.Пр. Джефри Кийтинг, кметът на с.Бистрица и други официални лица.
Пътуването до гроба на Баучер последва връчването на първите в България награди за еко журналистика, както и конференция за журналисти на името на Баучер, чийто фокус тази година беше еко журналистиката. Двете инициативи бяха организирани от "Граждани за Рила" и "Зелени Балкани" съвместно с Посолството на Ирландия и се състояха на 3 юни 2010 г.
http://dogphotocat.com/ekologiya/item/151-%D0%B5%D0%BA%D0%BE-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0
Борис Михайлов
Източници:
http://bg.wikipedia.org/wiki/
http://www.bg-history.info/