В СТРАНДЖА - ЗАТИШИЕ ПРЕД БУРЯ

Приетото от Народното събрание изменение на Закона за защитените територии, което автоматично възстановява статута на ПП “Странджа” някак успокои духовете и пренасочи общественото внимание към други злободневни теми.
Пресният спомен от нашествието на “зелените човечета” по софийските кръстовища се измести от събитията с медиците, а държавните чиновници, доволни от резултата и с чувство за изпълнен дълг, отпрашиха към плажовете.
Жега е и не върви да се терзаем с въпроси от рода на: “Каква ще бъде съдбата на ваканционно селище “Златна перла”? “Ще има ли мораториум върху строителството в ПП “Странджа” и ако има какъв ще бъде ефектът”? “Кой план ще получи предимство – Планът за управление на ПП “Странджа”, който доволно дълго отлежава в МОСВ, или Общият устройствен план на община Царево, който по думите на общинарите е почти готов и ще открие широк фронт за строителство по крайбрежието на парка”?, “Възможно ли е заради икономически интереси да се пренебрегват научно доказани твърдения”? “Ще надвие ли частният интерес над националния”? и т.н. и т.н.
Всъщност от отговора на тези въпроси зависи дали ПП “Странджа” ще бъде реално опазен, или ще се мине на варианта “има сделка”.
Преди около три години в рамките на организираната от САБ дискусия по проблемите на Черноморското крайбрежие се опитах да алармирам колегията за опасностите, които се задават в района на природния парк. Макар и с някои неточности, допуснати от страна на издателството, предложеният от мен материал бе публикуван в сп. “Архитектура” (бр.4-5/2004г). Оценявам по достойнство инициативата на САБ, но отчитам липсата на реален резултат.
Затова днес отново се налага да заявяваме позициите си. Този път някак по-спонтанно и може би по-истински – с подкрепата на петицията за спасяване на парка, с декларацията на УС на САБ срещу унищожаването на най-ценното от българската природа, с гневното послание на арх. Лило Попов срещу бездушието, безхаберието и корупцията (Бр. 14 на инф.б. “Български архитект”).
Този път можем да се поздравим с резултата, колкото и да сме скромни в приноса си. Да, ПП “Странджа” запазва статута си на парк, но ще запази ли своя консервационен статус?
Със сигурност не, ако се застроят крайбрежието и долината на Велека… ако се изсекат старите странджански гори… ако се обезобразят неповторимите странджански ландшафти и геоложки феномени… ако се посегне на изключителната културна идентичност, съхранена през хилядолетията…
И затова днес в момента на “затишие” си позволявам отново да напомня, че има План за управление на ПП “Странджа”, в който след упорита работа на солиден интердисциплинарен екип от специалисти и многократни консултации с ключови партньори бе постигнат оптимален вариант за развитие на територията при съхраняване на нейната уникалност. За първи път в този план на базата на събрана информация и теренни изследвания се определиха териториите с особено висока природозащитна стойност, които задължително трябва да се съхранят, за да се запази континенталното значение на парка. На базата на научно-обоснована методика, утвърдена впоследствие от Басейнова дирекция - Варна, бяха очертани заливните тераси на реките в парка, което на практика за първи път привежда в действие Закона за водите в тях. Общата оценка на комплексната стойност на територията по отношение на биоразнообразие, ландшафт, абиотични компоненти, културно-историческо наследство и социално-икономически потенциал е била единственият здрав аргумент за вземането на решения и определянето на правилата за нейното ползване. Вместо често прилагания “политически подход” бе приложен подходът на широко обществено участие, осигурен посредством поредица от тематични семинари, социологическо проучване на нагласите на населението в парка и специално разработена за целта комуникационна стратегия.
В стратегическата компонента на плана, пак с участието на ключови партньори, бе определена визията за територията, дъргосрочните цели на нейното управление и механизмите за тяхното постигане. Ще припомня, че тези механизми включват зониране на територията със съответни правила и норми за нейното ползване, въвеждане на ГИС, включване на пакети от програми и проекти по стратегически направления, създаване на условия за интегрирано управление на парка и мониторинг на приложението на плана. Резултатите от социологическото проучване, проведено в процеса на планиране, показаха определени нагласи на населението, които като цяло поддържат философията на плана и не противоречат на предложените режими в него. Други са обаче политическите нагласи и икономически интереси, които явно имат силно лоби там, където трябва.
Дебатът за строителството в ПП “Странджа”, който се преекспонира напоследък във връзка с незаконното ваканционно селище “Златна перла”, тече повече от пет години и със сигурност няма да намери решение без политическата воля на държавата. Свидетел съм на факта как ескалират апетитите на тази територия. И как пазарният натиск диктува вземането на управленски решения. Хронологията на събитията съдържа красноречиви аргументи. Факт е, че на официалното обществено обсъждане през април на 2003г. община Малко Търново реагира срещу плана без да постави ясни изисквания към него, докато общинската администрация на Царево го прие с несъществени забележки. Факт е също, че година по-късно, при разглеждането на плана от Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ постъпиха допълнителни становища от общините с искания за неговата преработка и планът бе върнат за постигане на “по-консенсусен вариант”. Поради изчерпани възможности за диалог арбитражът по въпроса със строителството в парка се възложи на екологичната оценка, в която бяха отхвърлени крайните искания на общините, като се възприе т.н. оптимален или балансиран вариант, внесен преди две години в МОСВ. Оттогава продължават да се търсят поводи за отлагане на разглеждането на плана от ВЕЕС. Не случайно в решението на ВАС за ликвидацията на парка липсата на приет план за управление се изтъква като едно от доказателствата за “липса на валидно формирана воля на административния орган по отношение на обекта” - т.е. липса на реална воля за опазване на територията.
Днес отново общинската администрация на Царево лансира тезата, че планът за управление на парка ще “задуши” развитието на населените места в неговите граници. За да няма спекулации, се налага да направя разяснение. Логично философията на плана изключва безразборно застрояване, като се предвижда възможност за разширение на населените места при доказана необходимост и след изготвяне на общи устройствени планове, отчитащи определената в плана консервационна значимост на територията. За селищните образувания и населените места в особено уязвимите територии – в т.ч. крайбрежието, е извършено фиксиране на границите за възможно разширение съобразно природозащитното значение на територията. Площта на тези разширения е сериозен резерв за развитие на населените места през следващите десет години, определящи хоризонта на плана. Твърденията за ограничаване на поминъка в парка също не издържат, тъй като планът не изключва, но регламентира строителството на туристически, производствени и инфраструктурни обекти извън територията на населените места, а реализацията на предвидените програми и проекти в областта на горското и селското стопанство, туризма и опазването на околната среда само биха допринесли за стабилизацията на икономиката в района.

Очевидно отново става дума за два вида мислене. Някой се опитва да мисли за устойчиво развитие, друг го слуша и си мисли за бързи пари. А този, който трябва да реши, се двоуми. И както напоследък става в държавата съдът отново ще трябва да изиграе ролята на катализатор, тъй като този път Българска фондация “Биоразнообразие” е подала жалба срещу МОСВ за прехвърляне на нормативните срокове за разглеждане на преработения план за управление на ПП “Странджа”.
Лято е, а в августовските жеги цари едно такова особено затишие, което предвещава буря…


арх. Росица Златанова