Становище относно ЗИД за Закона за горите, обявен за обществени консултации на 21 Декември 2011 г.

С настоящето изразяваме своето отрицателно становище относно параграфи 4, 10, 11.1, 13.1, 22 и 45 със следните мотиви:

1. Параграфи 4 и 13.1 водят до загуба на не по-малко от 60 милиона лева в рамките на следващите 3 години от премахването на таксите за промяна на предназначението на имоти за ски писти и стъпки на лифтове и влекове. Считаме за неморално, когато всички държави са в икономическа криза и не достигат средства за здравеопазване, образование и инфраструктура, да бъдат спестявани тези такси на няколкото свързани офшорни оператори на лифтове в България. По същество, това предложение представлява схема за държавна помощ, която е недопустима съгласно договорите за функционирането на Европейския съюз и ще доведе до нова наказателна процедура срещу България.

2. Параграфи 4, 10 и 11.1 поощряват учредяването на вещни права и продажбата на държавна собственост без търг при нарушаване правилата на конкуренцията. Това от своя страна, ще доведе не само до загуба на нови 20 милиона лева, но и поставя закона в смешно положение да регламентира дългосрочните наеми на горски територии на базата на търг, а продажбата и учредяването на вещни права да се провеждат без търг.

3. Параграф 10 обвързва правата на ползване на горските територии с наличието на лифтове и влекове в тях, без да прави разлика дали лифтовете и влековете са построени законно или не. В този смисъл, тези разпоредби поощряват незаконното строителство на лифтове в горски територии, което е недопустимо.

4. Предложените текстове в параграф 13.1, които разрешават промяната на предназначението на горски имоти придобити по реда на параграф 123 от отменения Закон за горите, действащ между 2003 г. и 2011 г. без общ устройствен план са несправедливи. Тези собственици са придобили имотите си възползвайки се от непазарните механизми на старите наредби за оценки на горите и допълнителното им поощряване с предложените текстове ще доведе до бърза нова
урбанизация на съществуващи горски територии без осигурена инфраструктура за електроснабдяване, водоснабдяване и канализация, което ще доведе до нови екологични проблеми пред управлението на горите. Ние вече видяхме как това се случва в земеделските земи по Черноморието и в планинските курорти, поради което отварянето на темата за урбанизация без общи устройствени планове представлява особена опасност пред българския туризъм.

5. Параграф 22 премахва всякакви гаранции при износа на дървесина и недървесни горски продукти за тяхната законност по отношение на добива. Това е нарушение на няколко европейски регламента за гарантиране законността на използваната в ЕС дървесина и недървесни продукти от горите и би поощрило незаконния дърводобив. Това е особено опасно за частните гори, които в момента са обект на чести престъпления след като със Закона за горите отпадна държавната охрана за тях.

6. С параграф 45 отново се създава възможност за промяна на сроковете за ловуване чрез административни решения и се поставя изпълнителната над законодателната власт. Обръщаме Вашето внимание, че за последните 20 г. България неколкократно е изправяна пред опасност от санкции по отношение спазването на няколко конвенция, а от 2007 г. и на няколко европейски директиви в следствие увеличаване сроковете на лова. Ние считаме, че важното в момента е не до кога се ловува, а как се ловува и има ли достатъчно дивеч. Това изменение на ЗГ не решава тези проблеми за лова в страната.

Като цяло не подкрепяме идеята за промяна на законите в България в резултат на изнудването на една или друга частна фирма. Законодателството в България трябва да отговаря на принципите за равнопоставеност на всички граждани и юридически лица и защита на обществените интереси, а посочените параграфи са пример за точно обратното – защита на частните интереси на един или няколко ползватели на горски територии за сметка на цялото общество.

Обръщаме Вашето внимание и на кратките срокове за обществени консултации, неотговарящи на изискванията на Закона за нормативните актове. Като граждани на Република България трябва да дава пример как се спазват законите на страната, а не на обратното.