Защитени ли са защитените територии в България и Европа?

Какво е защитена територия и как са класифицирани те в България?.
Тома Белев: Защитената територия е режим който се налага върху територия или акватория с основна цел опазване на природата и биологичното разнообразие, на ландшафта и на отделни редки или защитени видове – растения, животни или гъби.
В България има шест категории защитени територии – това са резерватите, поддържаните резервати, националните паркове, природните паркове, защитените местности и природните забележителности. Те отговарят изцяло на броя на категориите, които препоръчва международния съюз за защита на природата IUCN.
В България се опитваме да наподобим тези режими, които препоръчва IUCN, но все още сме леко встрани от идеалните режими.

Каква е разликата между отделните видове защитени територии, какъв е достъпът до тях?
Тома Белев: В България достъпът до природна среда не зависи чак толкова от режима на защитените територии, тъй като в конституцията на България е записано ясно: Всеки гражданин има право на свободно придвижване на територията на страната, освен ако това право не е изрично ограничено по реда на някакъв закон.
В рамките на защитените територии ограничаването е само в рамките на резерватите и поддържаните резервати, където достъпа на граждани се извършва по пътеки, определени от министъра на околната среда и водите в специални заповеди. По отношение разликата в режимите трябва да знаем, в три категории – националните паркове, резерватите и поддържаните резервати имаме изключителна държавна собственост което дава възможности на държавата да налата по-строги режими. Докато в природните паркове, защитените местности имаме различни видове собственост и режимите за опазване на природата, включително режима на достъп на граждани, зависят много от тези собственици.
Трябва да знаем, че достъпът на граждани е ограничен в санитарно-охранителните зони, дворните места, базите за развъждане на дивеч, както и във военните обекти. Извън тези най-често физически оградени места, достъпът е ограничен само в резерватите и поддържаните резервати, където има определени, маркирани пътеки, по които могат да минават гражданите. Няма ограничение на вида на пешеходния достъп. Доста често се спекулира, че вие, видите ли, не може да минете на някои места със ски или снегоходки. Няма законово основание за такива ограничения, ограничения има върху достъпа с моторни превозни средства. По отношение на велосипедите и конете достъпа с тях е ограничен само до определени маршрути.

Какви видове основно се опазват в тези защитени територии?
Тома Белев: В защитените територии по принцип се опазват всички видове, за разлика от защитените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000, където има целеви видове за опазване. Всъщност в защитените територии ние се опитваме да запазим естествения ход на природните процеси, без да въздействаме върху тях. В този смисъл всички видове в една естествена гора, която попада в природен парк или в защитена местност, подлежат на режима на опазване на съответната защитена територия.

Добре ли се управляват защитените територии в България?
Тома Белев: От 1931 година, когато е обявена първата защитена територия в България, до момента има няколко етапа на развитие. Първият е от началото до 1944 г., тогава в народните паркове, каквито са създавани основно тогава, има паркови администрации, които са извършвали дейностите по управление. По времето на социализма до към 1989 година действат само две специализирани паркови администрации - в Народен парк Витоша и Народен парк Пирин, което оказва влияние върху състоянието на защитени територии. Ние сме имали случаи, в които се изсича цял резерват, например “Трите улука” в Рила, просто защото никой не обърнал внимание, че това е резерват. С приемането на закона за защитените територии от 1998 година, държавата създава специализирани администрации в националните и природните паркове. В момента 11-те природни парка и 3-те национални парка имат специализирани администрации, които се грижат за тях. Тези администрации обгрижват три-четвърти от площта на защитените територии у нас. Парковете заемат около 4 процента от територията на страната, а всички останали защитени територии – около 1,5 %.
Това, че имаме специализирани администрации, показва специфична грижа за запазване на биооразнобразието, за ландшафта и за обслужване на посетителите. Точно тези територии, които имат специализирана администрация, са най-добре управляваните. Останалите са управлявани по-зле. Пример е природната забележителност на Слънчев бряг – Бабата, където част от дюните бяха застроени и нямаше кой да установи това, камо ли да го спре. Уж за това би трябвало да отговаря местната регионална инспекция по околна среда и водите в Бургас...
За съжаление, през последните години има сериозен отпор от страна на бизнеса, особено на концесионери, общини и ползватели, които не желаят да бъде установяван какъвто и да е контрол, желаят, особено в атрактивните планини и по Черноморието, застрояване на защитените територии, защото там природата е най-красива, най-съхранена и съответно има най-голям интерес към нейната експлоатация.

Кои според теб са най-добре поддържаните защитени територии в България и чужбина?
Тома Белев: Възхитен съм от смисъла и начина на управление на защитени територии в Германия и Великобритания. В Германия, например, над 60 процента от площта на страната са защитени територии. В допълнение там имаме огромен финансов ресурс, който е включен в процеса на управление, и едно широко разбиране сред обществеността и бизнеса.
За България мога да кажа, че през годините различни защитени територии са проявявали високо качество на управление. Такива са природните паркове Шуменско плато, Врачански Балкан, Златни пясъци, Русенски Лом и Българка. Много се радвах на отговорността и принципността, която проявяваха колегите от Странджа, Сините камъни и Витоша в периодите, когато над техните паркове бе надвиснала опасност. При националните паркове управлението е имало своите върхове и падения в зависимост от качеството и мотивацията на персонала. Ако в природните паркове е задължително да си най-малкото лесовъд, за да ги управляваш, в националните няма такова изискване. Спомням си, че националният парк Рила имаше по едно време дори директор пожарникар. От тази гледна точка - наличието на постоянство и професионализъм - най-добре се управляваше национален парк Централен Балкан. Много е важно да се запазят традициите в едно управление. Виждали сме паркове с много качествено управление, в които се сменя администрацията и ефективността неминуемо спада.

Какво липсва в управлението на защитените територии у нас?
Тома Белев: Много неща. Липсва специализирана администрация за процент и половина от територията на България. Липсва привличане на заинтересованите страни в управлението. Управлението е функция на държавата, но някои територии могат спокойно да се менажират от неправителствени организации, висши учебни заведения или научни институти. Това е възможност, която не се използва в България. Не достигат пари, както навсякъде, но тук недостигът е фантастичен. Слава Богу, колегите от парковете успяват да кандидатстват по проекти и да привличат голям обем средства, но субсидията от държавния бюджет е минимална. Срам ме е да коментирам, но ще дам пример с Българка – миналата година 90 процента от бюджета на парка бяха осигурени не от държавата, а от парковата дирекция, което е показателно. И за повечето паркове в момента основният източник на финансиране е извън държавата, независимо, че те са държавни структури.
Липсва специализирано образование за служители, които да работят в парковите администрации. В повечето цивилизовани държави има такова. Липсва система за квалификация, въпреки, че държавата би трябвало да поеме грижите за това. Липсва национална политика за управление на защитените територии, няма система за оценка на ефективността на тяхното управление, няма никакъв план за действие на национално ниво. Неправителствените организации помагат в тази област, но трябва да имаме ясна схема на национално ниво, която да откроява приоритетите.
През последните две години дейността на администрациите на природните паркове е силно затруднена от неефективната политика на управление на Изпълнителната агенция по горите, която е принципал, и от неразбирането, което срещат в самата агенция.

Каква е разликата в управлението на защитените територии у нас и в Европа?
Тома Белев: Вече споменах някои неща, но пропуснах да кажа, че колегите от Германия имат начален бюджет от 300 евро на хектар, които държавата осигурява или поне ги подпомага да си привлекат. В България средствата са между 2 и 3 евро на хектар, без да броим качеството на персонала, правата му, квалификацията, грижата за него. Дълго държахме тези администрации с много ниски работни заплати. Ще дам пример - в природен парк Витоша през 1989 година са работили над 300 души и бюджетът на парковата администрация е бил 3 милиона лева, а в момента там работят 17 човека с бюджет 300 хиляди лева. Държавата изобщо не обръща внимание на защитените територии. Но все пак не сме най-зле в Европа – например в Румъния имаше периоди, в които държавата не осигуряваше нито една леа за парковите администрации и те бяха принудени да въведат такси за вход в парка, за да могат да си плащат заплатите. Но трябва ли да се сравняваме с най-лошите случаи?

Какво толкова се е променило, че да има такава незаинтересованост от страна на държавата?
Тома Белев: Докъм 1996 г. имаше много голям интерес към защитените територии и тяхното опазване. Впоследствие този интерес изчезна, което се дължеше на персоналните промени. За съжаление последните министри на околната среда, които ни се паднаха при двойната и тройната коалиция, не бяха професионалисти. Те не разбираха смисъла на опазването на природата, нито каква е целта на защитените територии - тогава се извършиха и най-големите нарушения в тях. Незаконното строителство в националния парк Пирин в голямата си част е извършено по онова време, когато ни управляваха непрофесионалисти.

Как могат да се променят нещата?
Тома Белев: Гражданите трябва да са активни, държавата трябва да е активна.

А ако държавата не е активна?
Тома Белев: Трябва да я накараме да бъде активна. Една агенция за защитените територии ни е крайно необходима. В България закъсняхме с 10-12 години за създаването й, но това е едно от решенията – да се направи специализирана администрация, далеч от политиците, защото защитените територии се управляват с визия поне от 40 години напред.

Как оценяваш последните екологични протести в България?
Тома Белев: Последните 3-4 години има пробуждане на гражданите, като започнем с протестите против ГМО и шистовия газ и за свободата в Интернет, продължим със закона за горите и опазването на природен парк Витоша и Черноморието. Това са забележителни неща, които рядко се случват в другите държави, защото там политиките са много строги и подобни лобистки и разрушаващи природата дейности рядко могат да се видят. Но за България, събирането на толкова хора, които защитават общи ценности и интереси, е важно и променя цялото ни общество.

Какво искаш да пожелаеш нещо за нашите читатели?
Тома Белев: Да са здрави, защото ако има живот и здраве, всичко може да се направи. Да са активни и да ходят сред природата, защото не можеш да имаш гражданско съзнание, когато седиш непрекъснато в задушния град и нямаш поглед какво става навън. И когато видят неща, които не им харесват, да бъдат непремирими, за да защитават това, което обичат.