Жалбата е от 30 страници, но с приложенията набъбва до 1000 – документи, снимки и карти, доказващи разрухата и пораженията, нанесени от проектите за ветроенергийни паркове и строителство в района на Калиакра. Описани са системните нарушения на три европейски директиви – за птиците (79/409/EEC), за природните местообитания (92/43/EEC) и за ОВОС (85/337/EEC с изменения 97/11/EC и 2003/35/EC). На Калиакра тотално разрушени са уникални природни местообитания, а само през последните седмици, на пътя на мигриращите птици Виа Понтика изникнаха постаментите на нови 29 перки – част от ветроенергийния парк на фирма Инос 1, попадащ изцяло в Натура-зоната.
Тази жалба е втората, която БДЗП внася в ЕК по повод безобразията, извършвани в Натура-зоните у нас. Калиакра е емблематичен пример за пагубната практика зад иновации и инвестиции да се маскира посегателство над биоразнообразието. Силната концентрация на инвестиционни проекти тук, е на път да доведе до фатални последствия. Инвеститорските апетити подхранва не само стратегическото положение на Калиакра, а и отзивчивостта на местните власти. Въпреки че е от възлово значение за опазване на гнездящите и мигриращите птици и люлка на уникални местообитания, тази Натура-зона беше сред отложените за обявяване в решението на МС от 2007. След обявяване на зоната, площта на Калиакра беше “орязана” с 1/3, като изключеният терен е там, където е и най-мащабното инвестиционно предложение за ветроенергиен парк.
Калиакра е орнитологично важно място (ОВМ) и потенциална зона от Натура 2000 от 2005 г. (1). Въпреки това, инвестиционните предложения за този район буквално засипват община Каварна и ресорните контролни органи. За три години (2004-2007), предложените инвестиции в строителство и ветропаркове на Калиакра, са 196. От тях 176 са от 2007, т. е. предложени или одобрени, след като страната ни вече е пълноправен член на ЕС. За изграждане на ветропаркове са само 20 проекта, но предвиждат издигането на 186 турбини и засягат 17% от Натура-зоната. Останалите инвестиционни предложения са за хотели, къщи, голф-игрища, пътища и покриват 16.8% от нея. Нито един от проектите не е подлаган на екологична оценка за съвместимост, която е абсолютно задължителна за инвестиционни проекти в зони от Натура 2000. Нещо повече, повечето от предложенията изобщо не са подложени на ОВОС, основно по преценка на РИОСВ – Варна. Всичко това ясно сочи, че изискваната от европейските директиви защита за Калиакра липсва и че положението е на път съвсем да излезе от контрол (2).
Усилията на българските природозащитни организации да застанат зад Калиакра и опазването на девствената й природа от 2002 г. насам включват конкретни природозащитни проекти, сезиране на компетентните държавни органи, съдебни дела, привличане подкрепата на Бернската и др. международни конвенции, по които България е страна. Ветропарковете на Калиакра са основните инвестиции, които тази жалба до Брюксел директно атакува. За пореден път отваря и темата за алтернативните източници на енергия - за липсата на Национална стратегия за възобновяемите енергийни източници и на стратегическа екологична оценка на приетата през 2005 г. Дългосрочна програма за добив на енергия от такива източници. (3)
Позицията на БДЗП, по която разчитаме Европейската комисия да окаже натиск:
• Изграждането на ветроенергийни паркове е несъвместимо с опазване на биоразнообразието на Калиакра като орнитологично важно място и издигнатите вече перки в района следва да бъдат изместени, а степните местообитания възстановени. За ветроенергийните паркове да се намерят алтернативни терени извън Натура-зоната, като се съобрази те да не попадат в мeстата важни за птиците по Черноморското ни крайбрежие.
• Незабавно и изцяло да бъдат приложени от отговорните държавни институции препоръките на Бернската конвенция.
• Защитена зона Калиакра от общоевропейската мрежа Натура 2000 да обхваща цялата територия на обявеното през 2005 орнитологично важно място и да се приложат всички изисквани законови мерки, за да спре унищожаването на изключително ценни за страната ни и Европа местообитания.
Безспорна е природната стойност на Калиакра. Безобразията тук са безпрецедентни и най-вероятно ЕК ще задвижи наказателна процедура срещу страната ни. Санкциите са финансови и ще излязат от джоба на всеки български данъкоплатец, а не от портфейла на инвеститорите, издигащи перки в Натура-зоната.
Допълнителна информация:
(1) ОВМ Калиакра – Калиакра е единственото място в България, където са съхранени остатъци от добруджанската степ. Тук са и най-големите крайбрежни скални масиви по българското Черноморие. Района обитават характерни степни видове птици – совоок дъждосвирец, късопръста и дебелоклюна чучулиги, 4 вида каменарчета, розов скорец. За оцеляването на първите три вида, Калиакра е от изключително значение, защото тук те са с най-високи числености за страната. Почти цялата гнездова популация на черногърбото каменарче (81%) е концентрирана в ОВМ Калиакра. Скалистите морски брегове се обитават от единствената у нас колония на средния корморан. Изключително е значението на района по време на миграция, тъй като е разположен на втория по големина прелетен път в Европа – Via Pontica. Изключените от защитената зона по Натура 2000 територии са част от важния миграционен коридор, където хиляди щъркели и грабливи птици летят ниско над земята. Те са редовно място за нощуване на бели щъркели и за хренене на мигриращи грабливи птици и на зимуващи гъски, включитело червеногушата гъска. Над Калиакра всяка есен преминават значителни количества реещи се птици – до 200 000 щъркели, пеликани и жерави, както и над 10 000 грабливи птици, включително световно застрашените видове степен блатар, ловен сокол и царски орел. Поради специфичното геогафско положение на Калиакра, както и поради постоянните ветрове, при срещата на птиците с морето по пътя им на юг, те се задържат дълго време в района с цел да преодолеят въздушните течения и да се върнат над сушата, както и за да набират височина. Над 60% от птиците летят на височина до 150 м и директно попадат в обсега на перките. Поради силните ветрове, често мигриращите птици (основно щъркели и блатари) кацат тук за почивка и денем, а грабливите птици се задържат, за да ловуват. Щъркелови ята редовно нощуват в земите между Каварна и Тюленово. На Калиакра зимуват и значителни количества водолюбиви птици (основно гъски), които се задържат от декември до март.
(2) На Калиакра има 3 типа степи, които като местообитания са приоритетни за опазване в ЕС. От ветропарка на Инос 1 вече са съсипани 12% (270 ха) от понто-сарматските степи. Нови 12% от тях ще бъдат заличени с реализацията на голф-игрището на Интерсел България. Проекти за ветропаркове (Универсум и Български вятърни централи) стъпват на други 20% от понто-сарматските степи тук. За още 4% са предложени вили, хотели и др. туристически атракции.
(3) Две са наказателните досиета, отворени от Бернската конвенция срещу страната ни по повод неизпълнени ангажименти от страна на българското правителство за опазване местообитанията на прелетните птици, имайки предвид ветроенергийните паркове край Калиакра и Балчик. В края на ноември м. г. конвенцията отправи 10 строги препоръки, сред които изготвянето на Национална стратегия за добив на енергия от възобновими източници и подлагането й на стратегическа екологична оценка. Сред препоръките е преразглеждане на всички решения за одобряване изграждането на ветрогенератори в района на Балчик и Калиакра, попадащи в орнитологично важни места или зони от Натура 2000, както и в близост до тях. България не трябва да допуска изграждане на нови генератори без ОВОС по европейски стандарт, съпътстван от независима външна оценка. Необходимо е също да бъдат преместени на алтернативни места вятърните турбини, които са планирани или в строеж, но все още не функционират.
За повече информация:
Ирина Матеева, e-mail: irina.kostadinova@bspb.org; тел. 0878599360
Проблемите с Калиакра вече са отнесени до Брюксел
