По случай 20-та годишнина на Парка вчера Дирекцията даде пресконференция в Бургас и представи какво е свършено до момента за управлението и популяризирането на тази територия, какво е направено конкретно по проекта им, финансиран по ОПОС 2007-2013 и какво предстои през юбилейната 2015 година.
Тази година Фестивалът на Зелениката ще се организира за 12-ти път на 9 и 10 май 2015 г. в района на с. Визица (специално заради хора от нашия екип :) ). Ще има за пръв път маратон (новият директор на парка е известен маратонец в национален мащаб) и много разнообразни прояви. В края на февруари ще се създаде туристическо дружество в Малко Търново, а през юни с БАЕСТ ще се организира международна конференция за екотуризъм в парка. Директорът на РЕЦ за ЦИЕ - Венци Василев представи образователният продукт за парка, създаден в рамките на проект "Устойчиво управление и устройство на ПП Странджа", който скоро ще бъде тиражиран и разпространен от ДПП.
Надяваме се по случай 20 годишнината на Природния парк и ние от БФБ да предадем актуализирания проект за План за управление на МОСВ и най-накрая тази ценна природна територия да се сдобие със своя конституция.
Но нека ви припомним защо е толкова специален Природен парк "Странджа".
Изключителното биоразнообразие на Странджа е представено от:
- 120 вида хабитати (според Западната Палеарктична класификация);
- 32 вида хабитати (според класификацията Натура 2000);
- 1666 вида висши растения – 48% от флората на България;
- 41 вида риби;
- 9 вида земноводни и 23 вида влечуги;
- 265 вида птици – 60% от орнитофауната на България;
- недостатъчно изследвано разнообразие от безгръбначни.
В границите на Парка има 5 строги резервата. Сред тях са „Силкосия” – най-старият резерват в България (обявен 1933 г.) и „Узунбуджак” (обявен 1956 г.), който е и биосферен резерват от 1977 г. Като принос към Европейската мрежа Натура 2000, в българската част на Странджа планина има 5 защитени зони – „Странджа“, „Босна“ и „Дервентски възвишения 2“ по Директивата за хабитатите, както и „Странджа“ и „Западна Странджа“ по Директивата за птиците.
Заедно със своите жители Странджа е и уникален географски, исторически и етно-културен район в България. Планината е запазила не само природните си ресурси и археологически забележителности - останки от различни епохи, но и традиционната култура и обичаи на населението. В границите на Природния парк попадат 21 населени места. Тук хората трайно съжителстват с природата, а архитектурата на някои от тези селища напълно съответства на уникалните природни екосистеми.
Пленителна и незабравима е гледката към Странджа, наблюдавана от нейните широки планински била. Нагънатите заоблени хребети, покрити с горски масиви, образуват една безкрайна верига без острозъби, внушителни върхове. Селцата са пръснати нарядко по планинските склонове, където чрез живописни меандри протичат двете най-чисти реки в България - Велека и граничната Резвая (Резовска).
Със средната си надморска височина от под 400 м и най-висок връх Градище, който е по-скоро хълм, висок 710 м, Странджа трудно би могла да се нарече планина, ако не беше силно разчлененият й релеф – тя е прорязана от дълбоки речни долини, започващи почти от морското равнище, и които на места по течението на реките Велека и Младежка наподобяват истински ждрела. Друго доказателство за уникалността на Странджа са така наречените “удавени долини” на всички реки, пряко вливащи се в Черно море. Лиманът на Велека например, продължава около 8 километра навътре в сушата.