Голяма част от мерките, предвидени за изпълнение във връзка със стрес-тестовете на АЕЦ „Козлодуй” са частично изпълнени или при изпълнението им има забавяне. Това става ясно от запитване, отправено от „За Земята – Приятели на Земята” към Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) относно поизгубилата обществен интерес тема за стрес-тестовете на АЕЦ. Питането на „За Земята” касаеше изпълнението на 22 мерки от плана за действие във връзка със стрес-тестовете на АЕЦ „Козлодуй“. АЯР признава за забавяне или дава незадоволителни отговори по 12 от 20 от предвидените за изпълнение мерки.
Останалите два въпроса касаят международни дейности, чието решаване не зависи само от българските институции. Първият се отнася за мерките свързани с локализацията на стопилка, които изискват международни усилия за преодоляване на проблеми при самото проектиране на реакторите ВВЕР-1000 (мярка D-3-5). Другият въпрос засяга темата за международните критерии за сравнение (бенчмаркинг с други АЕЦ).
Особено тревожен е фактът, че институциите си прехвърлят отговорността за мерките, свързани с безопасността на АЕЦ. Така например, в отговора си АЯР отчита като изпълнена мярката по поддръжка на 12-километровата дига по р. Дунав, която предпазва централата. В същото време, при задълбочен прочит на писмото им става ясно, че агенцията следи състоянието на дигата, а за поддръжката ѝ отговаря Министерство на земеделието и храните (МЗХ), които стопанисват дигата. За подробности като например проектен живот и годност на дигата, АЯР ни препраща към МЗХ.
“След година на проливни дъждове на Балканите и предвид бедстващите региони в България поради зимните валежи, смятаме, че поддръжката на дига, предпазваща атомна централа, не може да бъде обект на прехвърляне на топката между институциите (мярка В-3-1) .” – коментира Генади Кондарев от „За Земята”.
В мярката, която предвижда разработване на алтернативни аварийни маршрути за достъп до съоръженията на централата, АЯР отново е изрядна до оградата на АЕЦ „Козлодуй“, но безсилно ни препраща към Агенция “Пътна инфраструктура” за поддръжката на обходния път към централата. В този смисъл разбираме мярката не като изпълнена, а като частично изпълнена. Списъкът продължава и със забавяния в почти всички планове и мерки за аварийни ситуации, в които участват МВР.
Третата мярка, която АЯР смята за изпълнена, а която ние смятаме за формално изпълнена, е D-2-5 “Да се разработят технически средства за осигуряване на възможност за директно подаване на вода към отсеците с ОЯГ(*отработило ядрено гориво) в ХОГ( *хранилище за отработило гориво) чрез мобилна пожарна техника и съоръжения при екстремни ситуации”. Мярката е трябвало да бъде изпълнена през декември 2014 г. Тя завършва с разработване на план и отлагане на реалното ѝ изпълнение с пренасочване на фактическото изпълнение в нова мярка.
Обръщаме внимание на всички граждани, които следят темата за ядрената енергетика у нас, че през 2015 г. се очакват обществени обсъждания на нова наредба, която ще отразява уроците от Фукушима, и която ще бъде гласувана от Министерски съвет. В навечерието на 4-тата годишнина от катастрофата във Фукушима припомняме, че в подкрепа на сигурността на ядрената енергетика все още се тиражират теоретични модели, които нямат връзка с реалността. Според тях вероятността от тежка авария на реактор е веднъж на 240 г. Само за 33 години станахме свидетели на 5 такива сериозни аварии.
След случилото се във Фукушима, бяха проведени стрес-тестове в панически опит да се успокои обществеността и да се върне доверието в сигурността на централите, които с право бяха критикувани от гражданското общество. Стрес-тестовете не представляваха изчерпателен преглед на всички възможни бедствия, които могат да сполетят една АЕЦ – природни, причинени от човека или комбинация от тях. Стрес-тестовете дори не разглеждат проблеми, свързани с остаряването на реакторите. Единствените задължителни параметри на преглед бяха устойчивост при проливни дъждове, наводнения и земетресения. Повечето европейски централи са проектирани и построени преди десетилетия и не вземат под внимание промените в климата. Тяхното създаване е базирано на климатични модели, които днес за отживелица. Статистиката показва, че големи и разрушителни наводнения, които някога са се случвали с честота веднъж на 100 години, днес стават веднъж на 20 г. Резултатите от тестовете нямат никакво отражение върху атомните централи, като дори най-старите реактори ВВЕР-440 на някои АЕЦ (Мюлеберг, Доел и Ривне) си позволиха да поискат удължаване на живота. Инциденти предизвикани от човека, като например разбиване на самолет в далекопроводите на централите, не бяха разглеждани.
Прилагаме пълния списък с мерки, нашите въпроси и получените от АЯР отговори. В червено сме поставили мерките, които не са изпълнени, или които ние не считаме за изпълнени. В зелено са изпълнените мерки, а жълто тези, които трябва да бъдат във фокуса на гражданското общество през тази година.
Закъснения и неясноти при изпълнението на 12 от 20 мерки от плана за действие на стрес-тестовете на АЕЦ „Козлодуй”
