Двадесет природозащитници от Централна и Източна Европа, Централна Азия и Кавказ развиваха професионалните си умения в природозащитата. Програмата включваше 4 обучителни модула по 12 дни в природната академия на остров Вилм, Германия, както и обучителни пътувания до международни и германски институции, паркове, биосферни резервати, информационни центрове, местни предприемачи и неправителствени организации.
Обучението включваше теми като основи на природозащитата, екосистемни услуги и икономика на околната среда, управление на защитени територии, включване на заинтересованите страни, политики и законодателство в околната среда, международни конвенции и др. Важна част от програмата беше изграждането на презентационни умения, управление на екип, лидерство, водене на преговори, стратегическо планиране и писане на проекти. Не на последно място, програмата спомогна за обмяната на опит и създаването на международна мрежа от професионалисти и приятели.
Всеки от участниците в програмата работи по трансферен проект чрез който да приложат част от наученото на практика. Темата, по която Йорданка работи, касаеше биосферните паркове в България. Тя анализира предизвикателствата при тяхното изграждане и управление, както и възможността да бъдат приложени в конфликтна среда – например Природен парк “Странджа”. Биосферните паркове са международно признати места, които демонстрират хармоничното съжителство и зависимостта на човека и природата. Задължителен елемент в съвременните биосферни паркове е съвместното управление на териториите с всички заинтересовани страни, което би могло да послужи като инструмент за диалог и общо планиране между страните. Природен парк „Странджа“ като територия с изключително биоразнообразие, културно наследство, живи традиции има изключителен потенциал да се превърне в един от най-ярките примери за природосъобразен туризъм и устойчиво използване на природните и културните ресурси.
Резюме на трансферния проект на Йорданка Динева
Биосферните резервати в рамките на Програмата Човек и Биосфера на ЮНЕСКО имат за цел да бъдат моделни места, в които се демонстрират иновативни подходи на хармонично съжителство с природата (ЮНЕСКО, 2008 г.). Въпреки че в момента има 16 биосферни резервати в България, те не отговарят на съвременните концепции, влезли в сила с приемането на Севилската стратегия през 1995 г. Те всички са строго защитени зони, където никаква човешка дейност и използване на природните ресурси не е позволена, те са малки по площ и на практика са строги резервати (MAB, 2002). Поради това, те трябва да бъдат преразгледани и да се прецени дали има възможност за увеличаването на площта им, допускане и регулиране на човешката дейност чрез зониране, в което сега съществуващите строги резервати биха формирали сърцевинната зона за опазване на природата.
Един от съществуващите биосферни резервати от старо поколение (преди Севиля) – Узунбуджак се намира в района на Природен парк „Странджа“. Благодарение на усилията на БФБ вече тече процес за неговото преразглеждане и създаване на съвременен биосферен резерват, който би обхващал територията на целия природен парк. Въпреки това, съществуват конфликти по отношение на бъдещите планове за развитие на черноморското крайбрежие в рамките на Парка. Освен това, отношението на местната общност към опазването на природата често се мени през годините, вероятно поради трудности в икономическо благосъстояние на местните общности и силно изразена зависимост от местните власти (БФБ, 2010).
Целта на този трансферен проект в рамките на немската обучителна програма за млади лидери в природозащитата „Клаус Тьопфер“ (BfN, 2015) е да допринесе за запазване на богатото биоразнообразие, културното наследство, традициите и характерния пейзаж на природен парк „Странджа“ за бъдещите поколения. Проектът има за цел да тества приложимостта на биосферните резервати на ЮНЕСКО като инструмент за насърчаване на опазването на природата и устойчивото развитие на региони с богато биоразнообразие, но конфронтиращи се интереси.
Подготвителната ми работа включваше ситуационен анализ, предварителен анализ на заинтересованите страни и комуникационна стратегия.
Основните дейности могат да бъдат класифицирани в три групи. Първата група от дейности касае популяризирането на съвременното разбиране за биосферните резервати и възможността Странджа да бъде номинирана и да получи признание за устойчиво развитие от престижната и световно разпознаваема Програмата Човек и биосфера към ЮНЕСКО. В тази връзка направих серия презентации и дискусии сред любители на природата и студенти. Втората група от дейности беше насочена към заинтересованите страни с основните местни и национални власти. Третата група от дейности допринесе за изготвянето на анализ за предизвикателствата в номинирането и управлението на биосферните резервати и изследва възможността биосферните резервати да насърчават опазването и устойчивото използване на природните ресурси. Потърсих конкретни примери от 4 европейски биосферни резервата за преодоляване на сходни трудности като тези в Странджа. В допълнение, проведох по-задълбочен анализ на заинтересованите страни и преглед на вложените усилия на Фондация Биоразнообразие и постигнатите в Странджа резултати. Този анализ е обобщение на работата ми по време на проекта и реално представлява един от резултатите ми.
Вторият основен резултат е разработването на предложение за експертна подкрепа, изграждане на капацитет и трансфер на знания за ревизия на мрежата биосферни резервати в България. Това предложение бе формулирано под формата на проект, наречен "Нов поглед към биосферните резервати в България", с който Българска фондация Биоразнообразие кандидатства за финансиране пред Програмата за експертна помощ на страните от Централна и Източна Европа, Кавказ и Централна Азия към германското Федерално министерство на околната среда. Проектното предложение е разработено съвместно с Министерството на околната среда и водите, Програмата Човек и биосфера към ЮНЕСКО и германската неправителствена организация ЕвроНатур.
Основни партньори за изпълнението на трансферния проект са Министерството на околната среда и водите, Програмата Човек и биосфера към ЮНЕСКО и Дирекцията на природен парк „Странджа“.
Биосферните резервати изследват възможностите за развитие на устойчиви практики, които да демонстрират връзката между опазването на природата, устойчиво използване на биологичното разнообразие, намаляване и адаптиране към изменението на климата, както и социално-икономическото и културното благосъстояние на човешките общности, които използват и са свързани с природата (ЮНЕСКО, 2008 г.). Те са в съответствие с международните споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие. Поради тази причина, въпреки че създаването им изисква сериозни усилия, умения и ресурси, считам, че те са оправдани. Биосферните резервати следват най-новите тенденции в управлението на природни ресурси и търсят възстановяване на изгубената връзка и зависимост между човека и природата. Зависимост, която напоследък често забравяме и пренебрегваме и от която зависи бъдещото на човечеството.[/u">