Само за последната година и половина България губи над 300 млн. лева от подпомагането на въглищния сектор. Това се случва чрез неналагане на акциз върху въглищата за домашно потребление, сключването на дългосрочни обвързващи договори за изкупуване на електроенергия от въглища, предоставянето на безплатни въглеродни квоти на въглищните централи, улесняване изземването на земя за добив на въглища и разсрочване на плащанията на въгледобивните предприятия към социално-осигурителната система.
Анализът на „Грийнпийс“-България показва, че държавата предоставя законови, административни и икономически облекчения и помощи на въглищния сектор, които му позволяват да продължи да съществува и да вреди на здравето и околната среда. В същото време България е на първите места по замърсяване на въздуха с фини прахови частици в Европа, като сред основните причини за лошото качество на въздуха е горенето на въглища за индустриални и битови цели.
Под формата на директни и косвени помощи държавата подпомага съществуването на въглищния сектор, като в същото време освен здравето на хората, ощетява и бюджета си.
Например, по силата на дългосрочните договори за изкупуване на енергия, държавата е длъжна да изкупува електроенергията, произведена от ТЕЦ „AES Марица Изток 1“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“. Само за текущия регулаторен период от 1-ви юли 2014 г. до 30-ти юни 2015 г., общата стойност на изкупената, но непотребена енергия от двете централи, ще е в размер на 274,4 млн. лв. Това води до нарастване на финансовата задлъжнялост на НЕК, както и на тежестта към цялата енергийна система.
Само за периода юли 2013 – юли 2014 г., държавата има несъбрани концесионни плащания от 7 въгледобивни предприятия на стойност над 19,5 млн. лв.
В периода 2007 – 2010 г., държавата е отделила 37 млн. лева за рекултивация и възстановяване на околната среда след извеждането от експлоатация на осем държавни въгледобивни предприятия.
„Смятаме, че е време България да приеме визия, ориентирана към опазване здравето на населението и чистотата на околната среда, а не към политики, които представляват животоподдържащи системи за въглищните динозаври“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс”- България.
За тази цел, организацията настоява за:
• Законодателни промени, които да премахнат съществуващите облекчения за компаниите от въглищния сектор;
• Либерализация на енергийния пазар, която да позволи модернизация на сектора;
• Прекратяване на институционалната подкрепа за въглищния сектор, която се осъществява чрез различни методи: разсрочване на задължения за социални плащания, получаване на безвъзмездно финансиране от Фонд „Козлодуй“, предоставяне на безплатни квоти за отделянето на въглеродни емисии.
„Бъдещата енергийна политика трябва да се фокусира върху политики, които да насочат сектора към нисковъглеродно производство на енергия и да промотират развитието и навлизането на малки (до 30 кВт) ВЕИ инсталации на ниво домакинства, малък бизнес и общини. Българското население и икономика заслужават една по-сигурна, независима и достъпна енергийна система.“, коментира още Теодора Стоянова.
Допълнителни примери и подробна информация за директните и косвени помощи, които държавата предоставя на въглищния сектор, можете да намерите в целия доклад „Въглищни динозаври на животоподдържащи системи“