Какво не е наред с готвените промени в Закона за лова

Но то е свързано с:

- Прекратяване на ежегодните искания за удължаване на ловни сезони в нарушение на европейското и българско природозащитни законодателства и принципите на устойчивия лов.

- Разрешителни за ползване на дивеча следва да се предоставят само при доказани дивечови запаси. Доказването на дивечовите запаси следва да бъде направено въз основа на прилагането на научно обосновани методи, при наличие на ефективна система за контрол на достоверността на данните.

- Демонстриране на ясна воля и реални действия за решаване на проблемите с бракониерството, превърнало се през последните години в ясна и все по отчетлива тенденция, демонстрираща липсата на желание и капацитет в отговорните държавни институции и ловни сдружения за справяне с проблема.

- Намаляване (като дължина на сезона, брой ловни дни и брой кучета) на груповия лов с кучета и насърчаване/преминаване към индивидуален подборен отстрел на дива свиня. Груповият лов с кучета с настоящата интензивност причинява много сериозно безпокойство на дивеча и на множество защитени видове и няма нищо общо с принципите на устойчиво стопанисване на дивеча. В резултат запасът на ловните видове е значително по-нисък от потенциала на местообитанията му и от това губят най-вече ловцител

- Адекватни нива на такси за лов, покриващи разходите на държавата за неговото управление и контрол (подобряване на охраната, чрез допълнително финансиране) и носещи и приходи в бюджета от ловно стопанство.

- Пълна прозрачност на изразходваните средства за опазване и грижа за дивеча, събирани от таксите за лов. Такава практика липсва като цяло в българските ловни сдружения, а това засяга и публични средства.

- Съчетаване на принципа на държавата като собственик на дивеча с запазване на правата на собствениците да забранят, разрешат или регулират ловуването в своите гори и земи. Сегашният начин на свободно ловуване на частни земи и гори накърнява правата на техните собственици и е против принципите на които е основан Европейския съюз.

- Свобода на сдружаването и липса на ловни монополи. Неразбираеми са исканията за една единствена ловна организация със задължително членство в нея.

- Намиране на ясен компромис между интересите на ловните стопанства и свободното придвижване на хора, както и недопускане на ограждането на планините и де факто превръщането на държавния горски фонд в частни ловни имения, недостъпни за нормалния данъкоплатец. Такъв проблем няма в Европа!

За съжаление не виждаме желание от страна на НСЛР-СЛРБ да поеме адекватен ангажимент за решаването на повечето от горните проблеми. По тази причина не е съвсем ясен смисълът на проведения днес протестен митинг и очакванията от него.

Коалиция „За да остане природа в България“ смята, че не може да се постигне европейско бъдеще на ловното движение само с една набързо приета под нечий натиск Ловна стратегия или нов Закон за лова. За тях се изисква ново мислене във всички заинтересовани страни в ловното стопанство и желание да се променят и да направят взаимни отстъпки. Време е за нова широка дискусия, която да отговори как да продължим напред. 15 години след приемането на настоящият закон за лова и след 27 негови промени се вижда, че никой не е доволен от състоянието на ловното стопанство у нас.

За съжаление се вижда, че днес липсва желание за реална промяна сред основните участниците в обсъжданията и се опасяваме, че исканията за Ловна стратегия или нов Закон за лова са претекст за налагане на поредни лобистки предложения – в дадения случай може би за повторно въвеждане на организационен монопол върху ловното движение.

Коалиция „За да остане Природа в България“ подкрепя усилията на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Министерство на земеделието и храните (МЗХ) за серия от малки, но важни промени в Закона за лова и опазване на дивеча. Не смятаме, че те са съвършени и ще внесем допълнителни предложения за тяхното подобряване. За нас е безсмислено да продължаваме с приватизацията на дивеча и ловната дейност. Но категорично считаме, че европейското бъдеще на българското ловно стопанство минава през приемане на направените консенсусни предложения от българския парламент и до продължаване на сериозната дискусия – с повече експертност и по-малко лобизъм и популизъм.