Според природозащитниците несъобразяването с плановете за управление на водните басейни не само унищожава живота в реките и покрай тях, но е и сред причините за наводнения. Инж. Димитър Куманов от риболовен клуб „Балканка“ даде пример с централа край с. Хайредин, която според него е в основата на заливането на десетки къщи през пролетта на миналата година. По ирония на съдбата, проектът, по който е изградена въпросната централа и се предвижда построяването на още няколко в района, се нарича „Мерки за намаляване на риска от наводения“.
Липсата на адекватен контрол върху ВЕЦ нарушава три евродирективи – за стратегическата екологична оценка, за хабитатите, както и рамковата директива за водите, посочи Любомир Костадинов от WWF България. Преди месец Eвропейската комисия е открила наказателна процедура срещу Румъния след жалба на местния офис на WWF. По думите на Костадинов, процедурата за Румъния се отнася до централите от един-единствен регион в страната, докато проблемите в България са повсеместни. Той бе категоричен, че целта не е нито да се блокира една икономическа дейност, нито да се налага глоба на България, а да се подтикне държавата да влезе в ролята си и да реши проблемите. Ако това не стане, е възможно глобата да достигне до няколко десетки хиляди евро на ден, но според Костадинов по-голямата опасност е ЕК да спре еврофондове за страната заради констатираните нарушения.
Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани“ заяви, че малките ВЕЦ в защитените зони от Натура 2000 са 220. В участъците, където са построени, няма живот, каза Ковачев. Целта на мрежата Натура 2000 е да опазва ценни видове, но в реките с ВЕЦ няма риба, няма видри, няма раци. Според него са необходими три много прости мерки:
Да не се допуска ново строителство, докато проблемите не бъдат решени;
Всяка централа да бъде снабдена с автоматично измервателно устройство за количеството пропускана вода, чието поставяне да е за сметка на собственика, а не на данъкоплатците;
Навсякъде да се изградят подходящи съоръжения за преминаване на рибите, т.нар. „рибни проходи“.
При теренни проверки в югозападна България през 2013г. и 2014г. е констатирано, че нито една от посетените малки водноелектрически централи не спазва предвидените мерки по закон и дори тези от собствените си разрешителни, посочи Ковачев. Когато обаче природозащитниците са сигнализирали Басейновата дирекция и тя на свой ред е започнала проверки, е успяла да регистрира нарушения само в първите две проверени централи, всички други са били предупредени своевременно. Въпросните две централи са платили наложените им глоби и са продължили да функционират постарому, каза председателят на СДП „Балкани“.
Според Любомир Костадинов е недопустимо глобата за това, че дадена централа е унищожила живота на 30км по течението на реката да бъде едва 2000 хиляди лева, което е нищожна сума на фона на печалбите на собствениците.
Иван Христов, ръководител на водната програма на WWF България, обясни, че противно на общоприетото схващане, че „ВЕЦ-ът не пие вода“, тези типове централи имат сериозен отрицателен ефект върху природата, тъй като обикновено участъкът между водохващането и място, на което водата се връща в реката, е сух и там животът изчезва. Нещо повече – ВЕЦ са прегради, които осуетяват миграцията, а всички водни организми мигрират нагоре и надолу по течението. И най-добрият рибен проход има ефективност от едва 50%, което означава, че най-много половината от рибите могат да го преминат, посочи Христов. Инж. Куманов пък показа примери за крайно непригодни проходи, които не биха могли да бъдат преминати дори от алпинисти, да не говорим за риби. Тези примери са събрани посредством платформата dams.reki.bg, целяща заснемането и описването на реалния ефект върху околната среда, оказван от съществуващите водноелектрически централи.
Димитър Манев от Българско каяк общество сподели, че любителите на водните спортове са онези, които забелязват безобразията, случващи се с реките. Нарушителите често разчитат на факта, че извършват незаконната си дейност високо в планината и никой няма да забележи. Според Манев, повечето ВЕЦ в България не са съоръжения, полезни за обществото, а се правят с цел кражба на пари. Той допълни, че прекъсването на речните течения с ВЕЦ освен върху природата, влияе негативно и върху туризма, тъй като много чужди каякари се интересуват от българските реки, но за съжаление, на много места реките са превърнати в грозни бетонни канали.
Участниците посочиха в заключение, че независимо от жалбите до ЕК, ще продължат да работят и на национално ниво за защита на реките – чрез сезиране на отговорните институции и дела. Освен съществуващите близо 220 ВЕЦ, в най-скоро време могат да бъдат изградени двойно повече нови централи, тъй като разрешителните вече са издадени, каза Куманов. В същото време Иван Христов посочи, че се смята, че 80% от енергийния потенциал на българските реки вече е реализиран и новите проекти обикновено са по долните течения на реките, където съпътстващият риск от наводнения е много по-висок.
снимка: ВЕЦ Сливка, р. Давидковска, Димитър Куманов
България да предприеме спешни мерки за контрол над ВЕЦ, за да избегне санкции от ЕС
