Само за периода 2010 – 2013 г. в България са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене. Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата. Натрупването на живак в околната среда застрашава както здравето на хората, така и природата. Въпреки сериозността на проблема, той остава скрит за обществото.
Анализът на „Грийнпийс“-България показва, че процентно делът на трите основни източника – битово отопление, ТЕЦ и горивни процеси в индустрията, се увеличава, макар през последните години общото количество на емисии живак, отделяни в атмосферния въздух в България намалява. Това е обезпокоителна тенденция, като се има предвид сериозни здравни щети, които излагането на живак причинява. Бебетата, децата и жените в детеродна възраст са най-уязвими от излагането на живак. Сред основните системи, които се засягат от токсичното действие на живака са нервна, имунна, репродуктивна и дихателна, а от органите – мозък, сърце, бъбреци, щитовидна жлеза.
Чрез горенето на въглища в ТЕЦ и битови условия, живакът, който се намира във въглищата, се отделя и попада във въздуха, водите и почвите. Веднъж попаднал в екосистемата, той се натрупва и остава там за дълго.
И докато за емисиите на други вредни вещества, отделяни при горенето на въглища (фини прахови частици, SOx, NOx), съществуват регламенти за пределно допустими норми, то за живака такива няма. Както в европейското, така и в българското законодателство съдържанието на живак и неговите съединения в атмосферния въздух не е регламентирано, т.е. не са определени пределно допустими норми.
„Смятаме, че темата за живака заслужава вниманието както на гражданите на България, така и на отговорните държавни и местни институции. Въвеждането на строги пределно допустими норми за живак, отделян при горенето на въглища в топлоелектрическите централи, е необходимо. Така ще се ограничи излагането на хората на неговото вредно въздействие“, коментира Теодора Стоянова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“-България.
В доклада „Грийнпийс“-България обръща внимание и на щетите, които въглищният сектор нанася върху почвите у нас. В резултат от добива на въглища в България през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 000 хектара площи, което се равнява на 0,03% от общата територия на страната. Процесите на рекултивация и възстановяване на терените протичат бавно и резултатите са незадоволителни. Съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3:1. Това води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, както и се нарушава балансът между земите в различните фондове.
„Недостатъчно бързите темпове на рекултивация, липсата на адекватни мерки за контрол на вноските за рекултивация, непрозрачността, която обвива използването и поддръжката на насипищата, където се съхраняват отпадните материали от ТЕЦ – всичко това са отворени въпроси, които чакат своето решение“, допълва Теодора Стоянова.
За тази цел, организацията настоява за:
• Законодателни и нормативни промени, които да определят пределно допустими норми за живак в атмосферния въздух и да следят за тяхното спазване;
• Системно и периодично изследване на почвите, което да следи за тяхното качество и ниво на замърсяване;
• Стимулиране на мерките за енергийна ефективност и широкото навлизане на малки (до 30 кВ) ВЕИ инсталации на ниво домакинства, малък бизнес и общини, които да намалят нуждата от въглищни ТЕЦ.
Допълнителна и подробна информация за вредите от живака и щетите, които въглищния сектор нанася върху почвите, можете да намерите в целия доклад „Заровените тайни на въглищата“ на страницата на „Грийнпийс“-България