Според информация, получена от Европейската комисия, до този момент, биотехнологичните компании са приели всички заявления за забрана за отглеждането на ГМ култури на техните територии, освен тези на Дания, Люксембург и Малта. [2">
„През последните 20 години, ГМ технологията е била приета само от шепа държави за шепа култури. Затова не е изненада за нас, че две трети от страните в Европа са решили да не ги подкрепят. На местата, където се отглеждат, тези ГМ култури водят до увеличена употреба на пестициди. Те затвърждават системата на индустриално земеделие, което на свой ред изостря проблемите на глад, недохранване, и климатични промени“ – коментира експертът по хранителните политики на „Грийнпийс“ ЕС, Франциска Ахтерберг.
Около 85% от ГМ културите се отглеждат в само 4 държави в света – САЩ, Бразилия, Аржентина и Канада – заедно те представляват едва 3% от земеделските земи в световен мащаб [3">. Докладът – 20 години на ГМО провали – подчертава основните проблеми, свързани с ГМ културите, включително:
ГМ културите увеличават употребата на пестициди – Повечето ГМ култури, които са на пазара, са конструирани или да произвеждат пестицид или да издържат на пръскането с определени хербициди. Вредители и плевели развиват устойчивост към тези токсини, като по този начин се създават „супер буболечки“ и „супер бурени“. Така фермерите са принудени да използват още повече химикали.
ГМ културите не изхранват света – Проучвания показват, че ГМ културите не увеличават добивите и могат да засегнат отрицателно поминъка на малки земеделски производители. Това представлява заплаха за хранителната сигурност.
Не е налице научен консенсус относно безопасността на ГМ културите – Въпреки усилията на биотехнологичната индустрия да увери отново и отново потребителите относно безопасността на ГМ културите, близо 300 независими учени оспорват тези твърдения [4">. Генетичното инженерство все още остава рискована технология, която може да предизвика неочаквани и необратими въздействия върху околната среда и човешкото здраве.
Докато ГМ културите се „борят“ да оправдаят твърденията на биотехнологичната индустрия, иновативни устойчиви земеделски методи предлагат реални алтернативи. Съвременните екологични земеделски практики са доказано и устойчиво решение на предизвикателствата, пред които е изправено земеделието. Те предотвратяват ерозията на почвите, засилват плодородието им, опазват качеството на водите и защитават биологичното разнообразие. Освен това, научните сведения показват, че отглеждането на различни култури и различни сортове на единични култури в една област, е изключително надеждна практика за увеличаване на устойчивостта към непредвидими промени във времето [5">. Тези практики са характерни за екологичното земеделие.
По същия начин, съвременните биотехнологии, като например селекцията с помощта на маркери (MAS), могат да произведат култури, които са устойчиви на наводнения, суши и болести. В сравнение с ГМ културите, те носят по-малки рискове, свързани с безопасността им. MAS е и по-бърз метод за предоставяне на нови култури на пазара [6">. Въпреки това, тези алтернативи ще продължат да бъдат пренебрегвани, ако бъдем хванати в капана на генно-модифицираната индустриална земеделска система, коментира „Грийнпийс“.
Бележки:
[1"> 20 години на ГМО провали. Доклад на „Грийнпийс“. Ноември 2015 г.
[2"> Срокът за последните 3 държави изтича днес. Списъкът на Европейската комисия с нотификации за национални забрани може да бъде намерен тук (на английски език). 19-те европейски държави, които забраняват ГМ култури представляват повече от две трети от популацията и обработваемата земя в ЕС. Съобщение до медиите на „Грийнпийс“ във връзка с националните забрани, 1 октомври 2015 г.
[3"> Quist, D.A., Heinemann, J.A., Myhr, A.I., Aslaksen, I. & Funtowicz, S., 2013. Ch. 19 in: European Environmental Agency (EEA), Late lessons from early warnings: science, precaution, innovation. EEA Report no 1/2013 pp. 490-517.
[4"> European Network of Scientists for Social and Environmental Responsibility, 297 Scientists’ statement, December 2013.
[5"> Costanzo, A. & Bárberi, P. 2013. Agronomy for Sustainable Development: 1-22.
Denison, R. F. 2012. Darwinian Agriculture. Princeton University Press.
Di Falco, S. & Chavas, J.-P. 2008. Land Economics, 84: 83-96.
Diaz, S., Fargione, J., Chapin, F. S. & Tilman, D. 2006. PLoS Biology, 4: e277.
Chapin, F. S., Zavaleta, E. S., Eviner, V. T., Naylor, R. L., Vitousek, P. M., Reynolds, H. L., Hooper, D.
U., Lavorel, S., Sala, O. E., Hobbie, S. E., Mack, M. C. & Diaz, S. 2000. Nature, 405: 234-242.
[6"> Greenpeace report ‘Smart Breeding: The Next Generation’.