Устойчив добив или устойчиво производство на рибни продукти означава рибните запаси да не бъдат увреждани. С други думи, да не се лови повече риба, отколкото може да се възстанови.
41% от 500-те български потребители, участвали в анкетата, посочват че са „напълно съгласни“, а 44%, че са „съгласни“, че е важно търговците да предлагат устойчива морска храна, 12% нямат мнение по въпроса, а едва 2% и, съответно, 1% казват, че не са съгласни или са „напълно несъгласни“ с това твърдение.
Българите са категорични (74%), че ако не престанем да купуваме неустойчиво произведена риба, морските екосистеми ще бъдат унищожени и морска храна ще свърши. В това са убедени и гражданите на другите страни, участвали в изследването, навсякъде резултатите са красноречиви: Австрия (80%), Италия (75%), Испания (81%), Гърция (77%), Португалия (72%), Хърватия (74%), Словения (75%), Румъния (82%), Франция, (76%).
Според същото проучване 29 на сто от българите декларират, че за тях е лесно да познаят дали даден продукт е устойчив, или не. Това не важи за други 46% от хората, които казват, че не знаят как да определят това. В същото време 66% от сънародниците ни посочват, че не знаят откъде могат да купят устойчиви рибни продукти.
Когато избират риба, българите държат най-много тя да бъде прясна (70%), на второ място по значение е цената (51%), а третият фактор е видът на рибата (44%). За 39% е важно рибата да не е замърсена с химикали или антибиотици, а 33% искат непременно да знаят какъв е произходът ѝ. Процентите надхвърлят сто, тъй като запитваните са давали повече от един отговор на този въпрос.
От тази година WWF България, заедно с още 10 европейски представителства на организацията, започва работа по изготвяне на препоръки към потребителите как да избират устойчива риба и морски продукти. Полезна и актуална информация по въпроса можете да откриете на сайта wwf.bg/riba.
Какво означава „устойчива морска храна“?
“Устойчивата морска храна” трябва да отговаря на следните критерии:
• продуктът е проследим (знаем откъде идва);
• производителят полага грижи за морските местообитания;
• производителят полага грижи за застрашените видове;
• рибното стопанство не лови повече риба, отколкото може да се възстанови;
• производителят трябва да полага грижа за справедливи условия на труд и за нуждите на рибарските общности.