Сигнали за птицата ни бяха подадени и от телефон 112 и екип на Спасителния център посети селото, за да се запознае отблизо със случая. Както и предполагахме това бе поредния гост от Европа, който възползвайки се от топлото време бе избрал да зимува край селото. По стар български обичай местните жители са се отнесли със завидно гостоприемство към пернатия си гост и не еднократно са подхранвали щъркела с различни храни, някои подходящи други не съвсем. Интересен е фактът, че птицата неколкократно бе посетила различните традиционни коледни трапези, с прясно изпечено свинско месо. На практика за няколко дни белият щъркел се беше превърнал в местна атракция, особено с наличието на два цветни пръстена, които, в последствие установихме, доказват полския произход на птицата, вероятно опръстенена от наши колеги.
Интересни в цялата тази история са няколко неща. На първо място изключително доброжелателното поведение на местната общност. По-голямата част от хората в селото по-скоро бяха загрижени за щъркела най – вече за това как би могъл да оцелее приз зимата и какво ще му се случи за напред. Всички бяха убедени, че след като сме на място задължително птицата трябва да бъде хваната и сложена на затворено, безопасно и топло място. Впечатление на екипа на Центъра направи и поведението на птицата, която беше напълно импринтирана към хора, значи има вероятност това животно да е отглеждано в плен и след това е маркирано, и пуснато на свобода.
Разбира се, освен интересните и любопитни факти от тази история повечето от описаните по-горе неща си имат съответните биологични обяснения. Въпреки че белият щъркел е мигриращ вид, правещ миграции чак до Южна Африка, една малка част от популацията напълно нормално може да зимува на Балканския полуостров, особено в по-южните страни от полуострова при по-топло време.
Също напълно нормално е единичен екземпляр от вида да търси безопасно място за нощуване високи дървета или, както в случая, крайни къщи на населено място, където има по-малко наземни хищници и хората са дружелюбни. Разбира се, изключително привързаното към хората поведението на този щъркел не е често срещано явление в дивата природа.
Както се вижда, въпреки привързаността към човека, все пак животното е предприело миграция и се е адаптирало, макар и по своему, нормално към дивите условия на живот.
Друг интересен факт е, че на практика не всички птици мигрират до крайната точка на миграционния път. Това, вероятно, е свързано отново с климата през дадената година. При по-топли зими част от птиците остават в южните страни от Европа. Разбира се, това може да се промени при резки изменения на времето и същите тези птици, както описания по-горе, при резки отново предприемат миграция и да пресекат средиземно море. Най – вероятно това ще се случи и с нашия герой от село Свобода при бъдещото очаквано застудяване през новогодишните празници.