Нова програма, нови цели или какво различно ни очаква през новата ПРСР „2014-2020'

Прави впечатление, че независимо от почти 99% „усвояване“ на средствата по отчета на управляващия орган от приключилия период на ПРСР 2007-2013, повод за гордост, незнайно защо, няма. Постигането на нито една от заложените цели в предходната програма не е очевидно.
Факт е, че в момента сме почти в средата на програмния период, а нашата ПРСР 2014-2020 едва стартира. Вече одобреният за изпълнение документ обаче задава смели нови приоритети за:
• подкрепа и повишаване на конкурентоспособността на българските земеделски стопанства;
• биологичното производство с бюджет над 5 пъти повече, отколкото в старата програма. За първи път ще се прилага мярка за биологично животновъдство.
• мярка за подкрепа на традиционни сортове и видове растения, каквито например са лавандулата и маслодайната роза.
• малките стопанства - за първи път са приоритет и има отделна подмярка за тях. Бюджетът за нея е увеличен от 80 на 110 млн. евро.

При изпълнението на ПРСР 2014-2020 основните усилия, не само на управляващите, а и на цялото съсловие, обаче, са съсредоточени единствено и само върху усвояването на средства. От момента, в който стартираха плащанията и договарянията по новия програмен период, най-важната дума е “ДАВАМЕ“ и „УСВОИХМЕ“. Даваме за Агроекологични мерки, за медоносни култури, за животновъдство, за зеленчукопроизводство, за 4.1, 6.1 по 1, 2, 3 милиона… И ??? Какво от това, земеделието ни пак е замръзнало на нивата от 50-60–те години на миналия век. Селските ни райони са в по-незавидно състояние от края на 19-ти век. Продължава статистиката за обезлюдяване на села. Логично идва въпросът „Защо“? За да се похвалим, че 5 558 фермери обработват 79% от нивите в България. За да можем, когато говорим за модернизация на селското стопанство, да кажем, че такава има, но само за някой. И когато говорим за Агроекология, отново ще става дума за същия някой, говорим ли за иновации и колективни инвестиции - също.
Да, в новата Програма има нови цели и нови приоритети. Но като че ли те отново са предназначени за същите 5 558 фермера. Няма да бъде пресилено ако кажем, че с боязън се питаме „Имаме ли наистина нова програма и до какво ще доведе тя?“ Какво ново забелязваме в новата ПРСР 2014-2020 г.:
1. Стартиране на най-важните за 5 558 фермера мерки, а именно 4.1 и 4.2;
2. Кратки срокове за обсъждане на проектонаредбите и копиране на голяма част от старите.
3. Бавно администриране на приетите проекти;
4. Създаване на изключително тежки и тромави критерии за подреждане на оценяваните проекти, често неясно формулирани, с възможност за субективност при оценките;
5. Отлагане и забавяне на важни за чувствителните и приоритетни отрасли сектори и мерки (Агроекология, Водено от общността местно развитие - ВОМР, Тематична подпрограма, Животновъдство, Овощарство и зеленчукопроизводство). Липса на конкретност и приоритетност във въпросните отрасли.
6. Липса на приоритетност при финасиране на публичните мерки предназначени за инвестиции в малките населени места, както и критерии за ефективност, ефикасност и целесъобразност.
7. Липса на капацитет за разграничаване на реални от изкуствено създадени проекти и кандидати, като голяма част от проблема се дължи на липсата на представителни браншови организации – проблем, по който от „Зелени закони“ работим – виж http://www.zelenizakoni.com/novini/koy-predstavlyava-blgarskite-zemedelski-proizvoditeli ;
8. Недостатъчен капацитет за оценка и приотизиране на ефективни и ефикасни проекти, нужен за надграждане и финансиране на проекти, имащи бъдеще.

А защо е така? Отговорът е в поставената цел – „Усвояване“! Погледът към изпълнението досега на програмата за селските райони засилва усещането за недостатъчност или липсата на ясна държавна визия за това, какво точно искаме да правим с българското село и икономическия живот в него.

Пълния анализ на Мъгърдич Хулиян може да прочетете на интернет страницата на инициативата „Зелени закони”.