Спасяването на редник Снежинка - един дебат за бъдещето на френските курорти

Освен Егюий в Керас, Дружин-ле-Монт в Горна Савоя и Валдром до река Бюеш, които окончателно приключиха дейността си през този сезон, още стотици зимни курорти са застрашени от затоплянето на климата и вече обмислят как да променят своя облик. Златният век на бялото злато отмина. Докато в момента близо 90% от ски курортите в Алпите се радват на достатъчно количество естествен сняг, за да могат да функционират нормално, според експерти от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) към края на века този процент ще спадне до 61%. И от всички 666 съществуващи в момента курорта може би само една трета ще оцелеят след този шок.

„Затоплянето на планината става два пъти по-бързо от останалата част на планетата”, обяснява Кристоф Ше, изследовател в Обсерваторията за климатични промени. От 1960 насам температурата във френските Алпи се е покачила с 3˚С. „Границата между дъжда и снега ще се покачи с 450-600 метра през следващите десетилетия”, продължава ученият.

Последствията ще са катастрофални за всички курорти, разположени под 1800 м. надморска височина. „Като цяло те ще се радват на по-малко сняг (с една трета по-малко през 2040 г.) и ще страдат по-силно от честите промени на климата, като например „стерилните” години 2003 и 2007, години с много сняг и по-къси зимни сезони, намалени с един месец в 2040 г. и с два месеца и половина в 2080”, предупреждават от алпийската обучителна мрежа Едюк’Алп. Тази констатация не се ограничава само до Алпите. Според националния метеорологически институт на Швеция например покачването на температурите в планините с цели 7 градуса до 2100 г. се очаква да намали сезона за зимни спортове, като още през 2050 г. той ще трае само два месеца.

За да забавят тези събития, професионалистите залагат на масирани инвестиции – изкуственият сняг, отъпкването и работите по подобрение на пистите са намалили три пъти влиянието на климатичните промени през последните 25 години, техниката обезопасява 29% от пистите във Франция. „Съобразяваме се с изложението на пистите на слънце, правим писти по склонове, защитени от доминиращия вятър, използваме изкуствен сняг, за да посрещнем по-добре естествения”, обяснява Бенжамен Блан, директор на концесията на Вал Торанс в Савоя. Този курорт, най-високият в Европа със своите 2300 м надморска височина, използва през тази година свързан с GPS софтуер, за да открива най-малко заснежените зони и да програмира намесата на машините.

Това обаче няма да стигне, за да спаси туристическото бъдеще на курортите. Само 10% от французите ходят на ски и посещаемостта на пистите се увеличава все по-бавно - едва с по 2-3% през последните 15 години. Недостатъчно, за да осигури преминаването от благоприятния модел, основан на един изобилен и безплатен ресурс, към една икономика, при която снегът струва скъпо. Цената в момента е средно 2,5 евро кубическия метър и най-вероятно ще се увеличи два пъти при следващото поколение оръдия за сняг, които ще могат да работят и при положителна температура. „Решението е да излезем от туризма като самоцел”, казва Филип Бурдо, професор в института по алпийска география в университета в Гренобъл. “Планината на бъдещето ще бъде среда за обитаване, не само място, където да се прекарват ваканциите.”

Курортите, които са в близост до градски центрове, ще бъдат най-облагодетелствани, тъй като ще могат да се превърнат в нещо като резиденции. Такъв е например курортът Сент-Низие-де-Мушерот, старата зона на олимпийския трамплин от 1968 г., който се первърна в богато предградие на Гренобъл и пуска от време на време старите си лифтове за децата от региона. Разположеното на 1700 м надморска височина над старата столица на Дофине (Гренобъл) курортно селище Шамрус планира подобни промени в бъдеще. Неговият кмет Филип Кордон съвсем наскоро обяви своето желание да екипира планината Ван, която се издига на 2448 м над курорта, и да превърне мястото в „предградие с интегрирана спортно-туристическа част”, свързано с Гренобъл посредством въжена линия, която да улесни развитието на бизнес туризма и туризма „в близката околност”.

Курортите на по-голяма надморска височина - общо 15 в цяла Франция – ще имат и други затруднения. „Ските ще бъдат просто един продукт сред много други, няма да бъдат вече единствена цел”, предрича Филип Бурдо. Пред лицето на един глобален пазар, в който съществуват и дестинации, комбиниращи ските с екзотиката като Кавказ, Япония, Южна Корея, Канада и дори Близкия Изток, конкурентноспособността се измерва в туристическа инфраструктура, способна да създава невероятни емоции и удоволствия на туристите, и всичко това на фона на един изключителен декор. Авориа е разбрал това добре, екипирайки се с цената на 13 милиона евро с воден комплекс с тропически вид, температура на басейните 31 градуса и гледка към снега. Клиентите го одобряват – резултатите показват 13% ръст на посещаемостта през последната година.

Валморел, който наскоро беше домакин на кръгла маса за развитието на планиските курорти, залага и на още нещо. „Курортът на бъдещето ще бъде леснодостъпен и с много бърз интернет”, предсказва неговият директор, Себастиен Делрю. Началото е дадено с развитието на мобилните апликации за геолокализация. В бъдеще градската визия ще присъства навсякъде в пейзажа: табла ще информират посетителите за времето за чакане на лифтовете, времето за връзка между два сектора или за актуалните инсталации за забавления; ескалатори и подвижни пътеки ще улесняват придвижването между бутиковите търговски центрове, гурме-ресторантите и луксозните услуги.

За да са възможни всички тези екстравагантни услуги, планината ще трябва да е свързана към интернет с много висока скорост. В Горна Савоя департаментът вече се е заел с тази задача, инвестирайки съвместно с частния сектор 130 милиона евро, за да свърже всички курорти с оптичен кабел до 2025 г.

Иновации ще има и при лифтовете. Целта е да се намали времето за достъп до пистите и този достъп да става в условия на максимален комфорт. Фирмата от Изер Сигма Композит, филиал на групата Пома, показа как може да изглежда това. Съвместно с италианския автомобилнен дизайнер Пинифарин тя разработи кабинков лифт с дизайн, наподобяващ Мазерати, с кожен салон, климатик и интернет. Бъдещето: планина, която се доближава до стандартите на най-луксозните градски квартали."