Разрешените пестицидите принадлежат на клас химикали, познати като неоникотиноиди, и са активните вещества на препарати за растителна защита, произвеждани от компаниите Синджента кроп Протекшън АГ (thiamethoxam) и Адама МЦВ (imidacloprid). Неоникотиноидите са системни инсектициди. Това означава, че когато бъдат приложени върху растение, те не остават на повърхността му, а се просмукват в проводящата система и се разпространяват в растението. Инсектицидите, които са били разрешени за употреба на територията на България, се използват за покриване на семена. Когато обработеното по този начин семе започне да покълва и расте, неоникотиноидните химикали започват да се разпространяват из стеблото и листата и могат впоследствие да достигнат до прашеца и нектара.
„Неоникотиноидите действат на нервната система на пчелите и вредят на уменията им за намиране на храна, увреждат развитието им и ги правят по-податливи на болести. Пчелите губят способността си за ориентиране, в резултат на което често не могат да се приберат у дома в кошера си. Това може да доведе до сриване на цялата колония,“ отбелязва Илия Цонев, зам. председател на Управителния съвет на Конфедерация на българските пчелари.
През 2013 г., след задълбочена научна оценка на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и гласуване от страна на държавите-членки, Европейската комисия ограничи използването на три неоникотиноидни пестицида, които представляват „висок остър риск“ за медоносните пчели. Обстойни научни данни показват, че тези вещества причиняват сериозна вреда на пчелите. Пчелите и другите опрашители играят ключова роля в производството на храната ни. Около една трета от културите, които се използват за храна по света, зависят пряко от физическото опрашване от пчели и други животни [2">.
Меглена Антонова, координатор на кампанията за екологично земеделие на „Грийнпийс”- България, коментира: „Неоникотиноидите представляват сериозна заплаха за пчелите и за бъдещето на селското стопанство. Подобни решения за дерогации напълно обезсмислят забраната за тяхната употреба и не се грижат за опазването на тези толкова важни опрашители. Те поставят на риск производството на храната ни, която е пряко свързана със състоянието на пчелите и другите опрашители. Съществуват надеждни нехимични алтернативи и следва Министерство на земеделието и храните да насърчава земеделските производители да ги използват.“
Неотдавнашен доклад на „Грийнпийс“ очертава редица ефективни възможности за борба с вредителите без пестициди [3">. Те включват придружаващи растения, хищни растения-гостоприемници и феромони, и други. Българското правителство трябва да инвестира в разработването, изследването и насърчаването на употребата на нехимични алтернативи. По този начин, ще бъде подкрепено преминаването към устойчиво земеделие без пестициди.
[1"> Заповед RD 11-151 от 29.01.2016
Заповед RD 11-153 от 29.01.2016
[2"> Kremen C, и др. (2007 г.) Опрашването и други екосистемни услуги, предоставени от мобилни организми: концептуална рамка за последиците от промените в земеползването, Ecology Letters, 10: 299-314; и
„Грийнпийс“ (2013 г.) Упадъкът на пчелите. Преглед на факторите, които поставят опрашителите и земеделието в Европа в опасност, април 2013 г.
[3"> „Грийнпийс“ (2015 г.) Горчивият привкус на производството на ябълки в Европа и как екологичните решения могат да процъфтят, юни 2015 г.
„Грийнпийс“- България: с разрешение за употребата на неоникотиноидни пестициди, излагаме пчелите на риск
